Допустими ли са "сексуални игри" в... училище?

Текстът, който следва, е продължение на поредицата Записки по една бъдеща книга с примерно заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ или УЧИЛИЩЕ НА БЪДЕЩЕТО. Отново пиша днес за най-безинтересното - за образованието на младите. Затуй не четете изобщо какво съм написал. Защото може да се се замислите - и тогава, кажете ми, какво ще правите?!

В предишната част - виж Как се учи - и как се преподава? - се доближих до същинската част на изложението си; налага се да продължа в същата посока. Сега имам намерението още повече да направя анализа си още по-конкретен, т.е. да се отърва от нивото на общите, пък макар и принципни - и същностни! - измерения на проблема. Понеже тук задачата ми е съвсем различна: иска ми се да напиша нещо като "ръководство за действие", с което да помогна на ония учители, които все още се лутат, които търсят своя индивидуален и уникален подход, които са объркани, понеже нещата не вървят, понеже учениците не щат да учат и т.н. Прочее, аз самият много съм се лутал, много съм търсил, докато в съзнанието ми се откроиха контурите на спасителната, ако мога така да я нарека, "програма за действие", касаеща дейността на един учител в съвременни условия. Около нея ще се върти и анализа ми оттук-нататък. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo