Днес-утре довършвам последните редакции и корекции в текста на новата си книга за "освобождаващото образование", а също и предпечатната й подготовка (всички тия неща, от немай-къде, си ги правя сам). И книгата е готова... за да отиде в чекмеджето, където да отлежава. Пари нямам за издаването й. Да беше друга книга, би могла да почака. Но тази не може да чака изобщо. Това е книга за най-тежките проблеми на образованието на децата ни - и тя, по моето дълбоко убеждение, може да спомогне много за решаването им. Престъпление в такъв случай е книгата да стои неиздадена - след като може да е много полезна не само на учителите, но и на младите хора, на учениците, на образователните мениджъри, на родителите, на всички. Какво да правя, как да я издам?Ще каже някой, разбира се: ами какво ти пречи да я издадеш в интернет? Аз това, разбира се, ще го сторя съвсем скоро. Но неотпечатаната на хартия книга, независимо от всичко, за мен е недействителна книга: книга означава да можеш да я хванеш в ръка, да я разлистиш, да я помиришеш дори. Тя, една книга, едва тогава получава своето битие, едва тогава оживява, започва действителния си живот. Книгите живеят като хората, а за да почнат да живеят, трябва да се родят най-напред. Аз лично смятам, че книги на хартия ще се издават винаги. Именно по указаните причини. Книгата, съществуваща само в компютри или в интернет е нещо като подухване на вятъра, нещо като мираж, като фикция: има я, ама всъщност я няма. Уж я има, ала я няма. Компютърът и интернетното издаване на книги са средства, но те не могат да заменят автентичното битие на книгата. Която е нещо субстанциално за човека: като хляба, като водата, като... лъжицата, като дрехите, като ей-тия всичките неща, без които не може. Да, може да се яде и с ръце, без лъжици, ама все пак друго е да има лъжица. Но не това ми е темата тук. Казах го между другото. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
20 коментара:
Грънчаров никой три години не отклигва на мойте "викове" за помощ "Момогнете ми умирам".Ако някой откликне където (навсякъде пишех) то е "Румен Бърцов вие не сте добре идете на психиатър" и то такава реакцията на някой когато през някоя седмица си позволя да напиша за личните си проблеми и някой се подразнил защо си позволявам да несъм по темата.Аз пиша немога да стигам вече на един километър до бюрото по труда,.зле съм и по зле ставам.След примерно една седмица пак на това същото място (блог или е весник или ..) айде пак така "бягай та се прегледай на психиатар.Ми па брей дето ме пражате мило на психиатър постоянно а елате та вижте на живо как изглеждам,какво ми е състоянието о да ми обясните с човешки глас тук на място как да стигна до тоя психиатар,щото аз незнам пък и тук никой не се е залетял крака да си строши да ми една думичка човешка продума не да ве заплашва и псува.
Та при тая реалити Ангел Гранчаров да кажа ли колко века ще чакаш някой да ти одговори за книгата ти и ли няма нужда да казвам еднозначният непоклатимо гранитен отговор "НЕ".
Румен Бърцов
А има някаква вероятност все пак и теб някой мил гражданин от народа савкупен най интелигентен и изучен български да ти препоръча да идеш да се прегледаш естествено на психиатър.Така че има надежда ,дори вероятноста такъв да е евентуалният отговор на някой,"не" не влиза във вероятностите като отговор.
Румен Бърцов
А и понежа ясно ,че освем ти друг никой несе зачита в това което пиша,та понеже няма друг начин какда ти кажа вижданията си ,как бих погледнал от към обратната страна на бен прикачена към компа немислеща периферия наподобяваща човек.
Тъ нали няма никаква опасност някой друг да му просветне да реча.
Ако аз бях от отвъдната страна и четех какво пише тоя (в смисъл аз),щях да се замисля "Мислене,какво беше това",и щях да се реча "А първо беше словото - човешка реч",абе този ако "казва" Истината "с умрелите букви дето" и ако това дето казва е така и на живо(на реалити),не виртуал измислици на някой който в лудницата са го изпуснали от наблюдение пияните и заспали пазачи,та се докопал до компа служебен на др.психиатъра.Та ако е пък Истина,то тогава тоя от одвъдното на другият край на жицата (демек АЗЪ) ще трябва да има някакви много големи умствени способности ,а както и някаква свръх воля ,че да знае какво да прави и да го пражи при тези невъзможни и страховити факти да остава жив.Малии,я чакай да се откачвам веднага от тоя комп (мали ма как пък ставаше) и да бягам ма да вснимавам като толкова силно бягам да не си навехна крак и някой друг да ме изпревари да стигне при оня в отвъд и да се възползува от знаниятаму а пък аз да изпусна.
Та те така на мен би ми,ако бих да съм тук АЗЪ и отвъд пак АЗЪ.
Нали не чу никой друг.Аа, да не се обезпокоявам.
Румен Бърцов
Приказка една такава,чул съм "по дрехите посрещат,по акъла изпращат",върти ми се из акъла ,че народна приказка това,но пък се чудя,къде да съм я чул и кои е тоя народ дето я рекъл та съм я чул,боли петна по този въпрос в акъла (мозъка,не гръбначният,другият дето сиво вещество му викат).Мойте дрехи,така като ,както за Бог разясних дето обикалял насам натам,та му се изпораскъсали и изпоцапали (закъшмер станал,смрад казано на кратко).
И както рекъл съм гледат ме от безопасно карантинно разтояние та неможе да ми се получи посрещането,въобще никак,че после пък до изпращането по акъла да се достигне.
И все пак от къде ми тези народни приказки,незнам,науката мълчи по въпроса.
Румен Бърцов ,Знам Ли !
Те а,това където съм изпонаписал,нявякъде където съм писал (и при теб в това число) да пробваме ли за тези три години сметка да сметнем колко "народ" е прочел и кой претенциозни най части от този "народ" са го прочели.И,резултат ,00,00,00,.Аз ли съм виновен за тази така красноречива фактологическа равносметка на дело риалити под чертата.Всики се прави на умен и си вика "бе маниго тоя боклук,да мре там".А маа после "що така".А да намекнали,че твоето ,на Иво Инджев и ...айде да задържа зад език другите дето се знаят кой са,тъ на тез упоменатите и не местенца се позачитат и "главите на нацията най"."Мама да ви заде по дроба,квисте ми убавци" леле,леле "нация",да си отапеш тада ти кеф стана!
Румен Бърцов
Виками Г_жа Бълхата: Е ти въпреки ,че едвам са примъкваш до това дето му викаш "комп" и пак имаш свръх мощни физически способности да натиснеш тези работи с умрелите буквици,а аз целата скачам връз копченцето и нищо неще,ни една бъквица неща да пъкне гооре на телевизоро.Обаче (вика) аз Гос'жа ти съм шеф на научно изследователският център,а ти си само един никакъв ми там асистент.Такива ми ги изприказва Г-жа Бълхата "шефо".
В интерес на истината,никакъв асистент несъм,хамалин,ма понеже няма други та и за асистент ме води и така ви вика та да ми повдига самочувствието,да!
Румен Бърцов
Товае България.Посредственоноста,натегачеството,шуробадженащитана,връзкарството ,корупцията,полизурковщината,(списъка дълъг)та казано на кратко интереса на простотията клати феса на затъващата в изпражнения все повече и повече "Мила Родино Ти Си Земен РАй".Ма беше или щеше му се на Левски.Ейго палат горите секи ден гори поне най малко на две три места из цяла България.Катастрофи с загинали все повече и повече.Взривове,атентат.Бе подивело и се семоизтребва ,но и унищожава със такава неудържима скорост природата.
А малкото останали със всичкият си (В интерес на истината да ти останало нещо трябва преди това да си го имал) набутани в миши дупки да се гърчат в мизерия като мен от пълчищата простотия подивела.Партиици бизнес безгръбначни с лопати,не със самосвали да товариш.
Румен Бърцов
Ей го тук където съм в тая джунгла миналата година запалиха тревата и съвсем умишлено оставиха огъна да навлезе в боровата гора.Тази година докато в София "ихо ухо" "екоскиорски граждански имитаций" тук изсекоха всичко (обгоряло и здраво),няма вече боровата гора.Преди няколко дена викам ,дай да пробван,ще пълзя,ще вия ,да опитам нещо да засадя,щото надявах се,че най после тази година ще се появи някой човек от някъде да ми помогне,но не би а нищо само трева в градината,та поне фасул зелен,да има нещо за ядене.А помпата да изпомпам вода и да приготвя да поливам.И,капка вода няма пресъхнало (няма гората,няма водата),така.Двадесет и две години как я ползвам аз тази помпа,никога дори в най големите суши не е оставала без да върви вода и улицата да поливам ,хлад да стане.Сега няма и няма,и храна няма как да си отгледам.Диваци В България,на реалити дефакто и деюре.
Идеи викаш,алоо,на кого!
Румен Бърцов
Но пък от друга страна тревясалата ми и пъренясала градина от както три години търся виртуал съществото"чоевек" тук се напълми с каква ли не фауна (летаща,подскачаща,гризяща пълзяща),видове каквито някой от тях несъм виждал преди.Е сега излизах малко отвън в пристроената развалина на тази развалина дето съм и ,а нов гост дошъл на сякна като другите разни видоме на раздумка.Гущер някакъв,ама не като тези където си ми съжителствуващи с мен от много години,а някакъв е еее,накъм 30 см.Гледахме се ,разглеждахме се взаймно на по малко от една ръка разтояние,но като на първо четене мълчелив и срамежлив така, та не каза нищо.Оставих го да не го притеснявам,да се поотпусне и интегрира с другите,пък по натам...
А ,накакъв по различен от тези дето познати сне,сив такъв,интересен некакъв,Да!
Ти събирай де,събираи мат'рял за книжки,пък то нали как някакъв там неизвестен дето народ рекъл "не се знае от кой храст ще излезе заек".Ма то пък дали са останали заици?!
Румен Бърцов
А пък така да питаМ празното пространства . Каакво да попитам?
Питането:Алоо,алооо.Тук планетата Земяяя,ако някъде другият във всемира другият край на жицата се е закачил за някое небесно тяло и там има някаква форма на живот,да казе някаккъв,та макър и нечленоразделен звук.Айде,шъ чакаме на сменнодежурствено АЗЪ и Г-Жа Бълхата.То и плъха се мотае тука,ма не е се изучил да борави с тези свръх и супер най па най модерновременни високо ма много та най технологични комуникационни землянни техники и технологий.Да!
А то май небило питане а послание към авентуални да съ други светове.Неизвестни такива!
Малии !!!!
Румен Бърцов
Те още не са обадил издатела,а смената изтича.А да кажа тогава още неко приказка,пък меже некой по типично роден манталитет на края на крайният срок (преди да да си тръгне гишето)
Ъъкъъ (изкашлях се така преди речта)
Ей,бре,как не съ спомних да реча.'89 от края на миналото милениум запътил съ бях (ама аз съм го рекъл,ма не тая година),тъ към е тоя убавият Голем Град Пловдив,ма те тая асеновградската "шкода товарна" като рече "е па нема да да пуща из нашите моми да са настаняваш,гражданя Голем е ей да ставаш".Рече те тая "шкода" и по сред пътя на там изправи са срещу мен очи у очи,чело у чело,и ма спе.Бе аз и отнесох с глава едната броня,ама върнах са те тук у дупката ,майна!Ех ,требваше пак да тръгна,ма така с прибежки (нещо като без запетайчици) да не ме нацели пак "шкодата" и да достигна до заветната цел (най похвалваният от мен Град под тепетата,ъъъ,а да Пловдив).
Та що пък го рекох това?!Да, да бе,да питам за това:Грънчаров Ангел ,по те тея твоите картинки и буквици останал съм с някакво такова убеждение ти в те тоя (моят де най,дето щел съм пък несъм Голем е еей гражданин да съм,ма пък несъм).Бе дай да не увъртам ,ами направо директно на питането:
Е като викаш че си в Пловдив,имали го още таят мой най Голем Град ? Не,не не,не казвай не,недей,еех а ках хубаво щеше в тоя е еей Пловдив.Оф такмо така се размечтах и пък и то писалката свърши писането.
Румен Бърцов
Викаш да съм си бил направил блог.И какъв смисъла в това?Спопред мен никакъв.
Живота е един миг,ама много кратък миг.
АЗЪ знам колко е кратък,повтарям постоянно на глухите и слепи,умствено глухи и слепи.Казвам,казаното пред очите му "Ти си луд въобразяваш си" ми казват.
Ми пък аз си мисля,май не АЗЪ съм лудият.Пишеш "гориш бее" - "не ти си луд въобразяваш си бегай на психиатър".Бе АЗЪ прудничко ми да бегам и до тоалетната,пък за психиатър,Но ти все пак гориш според мен, а и според мен Земята все пак още се върти.
Да се правят вси че не съществуваш ,че не те забелязват,някой да четът това дето си написал и вси да го чуват,телефоните си да дадеш щото ти ги поискали (интересен съм бил такъв крив,като за малки истории),телефон обаче така и не звънял да събуди паеците дето паяжини го изплели.
Малки големи истории.Рекох "моята не е малка история",после рекох "що се подигравате с мен,аз на ясно бях ,че господарите ви няма да допуснат някой да пристъпи към мен,камо ли пък да снима".А Земята за сега все още се върти.
Румен Бърцов сам съм на планетата Земя,други няма,няма.Да!
Всички са се побъркали напълно.Да те моли някой за помощ,а ти да се гавриш с него,да го убиждаш,псуваш,заплашваш,поставяш под карантина,като го блокирваш от всякъде,защото казва защо е така и кава е причината да се нуждае от помощ - много голям морал ,етика и всякакви такива.Да му покажеш кай командва,кой е началмико,като го смачкваш и ву викаш,"абе ти още ли несе умрел" и "ти си си виновен,ти си копаеш дупката" - мъжество,смелчаги,големи много.
То речено е и каквото речено е и ще бъде,логично "каквото дал си ще ти се и върне,според делата ти".Та земетресения ги тресат и те вицове и хумор си правят,перничани гоцеви.
Румен Бърцов
Миналата година след Велк Ден (предишният ден ,както написах бях на гроба на Майче ми)във фейс групата многоснимкова като бях и писах,попилях сума нержи,проблеми още си навлякох.Приказки,едни големи приказки организатори ,специалист до специалист,днеска ,утре,канят се като...И какво отидох с подут крак,похарчих пари с който половин месец оцеляваме с баща ми и вядях суматие ракопани улици столични,простотия и чаках някой от 'борците групово социално виртуални картинки,но сам бях други не доидоха на реалити.
Много всякакви виртоал групички и групи по интереси,на раздумка (юнаци в кръчма,хъшове,но дори не в реална кръчма).Така,компютърна периферия без дори базово програмно осигоряване налично,само картинки и умрели букви.
Румен Бърцов
Опитваш се да обясняваш,викаш "АЗЪ ЗНАМ".И как да не знам ,като съм най отдолу на тоалетната дето всички се изреждат да изходят крайният продукт отпаден на биохимичният им процес,хартисал от вината с мезетата елитни.Обаче бързат пред вятъра изходили се преди това елитни връз мен да обясняват елитно на населението "няма да вярвате на тоя,той луд е глупости ви казва,я какъв пропадна и засмърдял е на изпражнения от всякъде".И населението вярва,нали гледната му точка от към другата страна (Елетната с "Версачи и папионки",не откъм моята в дъното на тоалетната,от която гледна точка се вижда само дупенцата на всеки дето дошъл от горе ми да се изака и АЗЪ по логично разбираем за едноклетъчното (поради все още неоткрито по нисшо от Г-жа Бълхата) да незнам как изглежда елита от другата страна "Елитна".Логическа фактология на риалити просто.Тъ АЗЪ знам,как да не знам,на дело,ако АЗЪ не знам,кой?
Румен Бърцов дето вика,чистач някой на тоалетната да почисти,и някой друг да каже на елитните "а малко почивка с акането,на диета да минете,щото много прелива,препълнила се много тоалетната,та се усмърдя на цялостно "Мила Родино" дето щеше да е земен рай.Моля!
И никой не си прави труда да вникне в това което пиша и да вземе да се стресне.Пиша,че тук са изсекли гората няма преди два месеца и сега вече няма капка вода на помпата.Пиша че е умишлено това действие.Навякъде из цяла България така и никой ,ама абсолютно никой не пробва мисловен минимален процес да му се получи,че да проумее,че докато си блее до кюмпютъра след месец няма да има какво да диша и вода да пие.Малоумници.
Румен Бърцов
http://kinofilms.tv/film/piry-valtasara-ili-noch-so-stalinym/317/
Ако я пуснете в блога ви за безплатно сваляне, идеите ви ще достигнат до много по-голяма аудитория, отколкото ако я публикувате (например) като платена е-книга (във втория случай няма да спечелите много; знаете, повечето от българите нямат навика и възможностите да си купуват е-книги, тъй като има онлайн библиотеки, от които можеш да сваляш безплатно, в повечето от които се качват и нови книги). Нямате никакъв шанс с печатно издание, просто почти никой няма да ви купи книгата—в печата трудно се пробива; трябва ви посредник–издателство, което по принцип взима за себе си по-голямата част от печалбата от продажбите; а и има прекалено много книги на тема, подобна на вашата (новаторско образование/нови педагогически подходи и т. н.), което означава, че трябва да сте насочен към широката аудитория, а същевременно и оригинален (и при това се съмнявам се книгата ви да направи впечатление на много хора точно поради конкуренцията в тази ниша на книжния пазар).
А за разликата между печатните и електронните книги—печатните нямат никакви други предимства освен дълготрайно съхранение на информацията (макар че мнного скоро това вече няма да им е предимство; компютърните памети стават все по-издръжливи, евтини и надеждни, така че все някога ще задминат хартиените книги по дълготрайност на съхранението на информация—все пак и хартията не е вечна, и тя се износва). Не разбирам какъв е този фурор от страна на разни "интелектуалци" относно хартиените издания; колко те били по-ценни и по-полезни и по-незнам си какви си. Може би е някакъв фетиш към хартията, може би към мастилото, може и да маниакална обсесивност, знам ли... Според мен не е нормално човек да е толкова назадничав.
Също така, не зная защо смятате, че хората, които не харесват или не четат книгите ви (блога ви)/не споделят вашите възгледи/просто не са съгласни с вас по някой въпрос, са прости/глупави/комунисти/паразити/свободомразци/антидемократи/(друг обобщителен argumentum ad hominem). Бъдете малко по-толерантен към чуждите мнения; нали само това повтаряте по чужд адрес, а въпреки това не го прилагате в своята аргументация. Така приличате на лицемер (не, всъщност наистина сте такъв).
Простете, а защо така фриволно ми приписвате, че съм бил "смятал, че хората, които не харесват или не четат книгите ви (блога ви)/не споделят вашите възгледи/просто не са съгласни с вас по някой въпрос, са прости/глупави/комунисти/паразити/свободомразци/антидемократи/(друг обобщителен argumentum ad hominem)? :-) За да ми припишете такова нещо явно имате някакав доста коварен предразсъдък спрямо мен... или пък говорите наизуст, понеже някаква емоция спрямо мен Ви тласка в тая посока. Така не бива да се прави...
И второ: не са толкова много българските книги, в които се пише за нови подходи в образованието и пр. Такива изглежда изобщо няма. За преводните не говорим. Тъй че пак, без дори да сте погледнал книгата ми, дръзвате да издадете присъда, че тя е непотребна...
Няма да тълкувам такова едно отношение, въпреки че то говори много. Всеки сам може да си го изтълкува...
Изобщо излиза, че за много долен и прост човек ме смятате или, другояче казано, доста много ме подценявате и се опитвате да ме представите за такъв, какъвто по някакви си Ваши причини Ви изнася да съм, но едва ли съм такъв. Един вид работите за моя неверен, неадекватен публичен образ. Знаете ли как се нарича това? Прочее, така не бива да се прави, така порядъчните хора не правят, не си позволяват да допускат такова едно отношение към една личност... Запомнете от мен: по презумпция всяка една личност заслужава безусловно уважение - дори и изобщо да не ви харесва, както очевидно е в случая...
А в случая, като се мъчите да ме покажете в толкова неблагоприятна светлина, Вие, не знам дали си давате отчет за това, волно или неволно се стараете да ме дискредитирате не само като личност или като писател. Аз, драги човече, съм български учител, и ако бях такъв, какъвто на Вас Ви се чини, отдавна не би трябвало да имам място в българското училище... Отговорният човек винаги би трябвало да си дава сметка за това какво именно казва по адрес на друга личност...
Публикуване на коментар