Отдавна имам намерението да седна и да разработя в един дискурсивен маниер всички ония проблеми, маркирани в моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Психология на пола, секса и любовта), т.е. от много време живея със замисъла да напиша нова книга с примерно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Имам потребния и то огромен, събран в годините материал за написването на тази книга, просто се искаше да намеря време и спокойствие за написването й. С години чаках това блажено време, ала то не идва. И понеже разбрах, убедих се окончателно, че животът на нас, съвременните хора, е устроен така, че е безсмислено да чакаме идването на такова време, в което ще можем на спокойствие, в пълно блаженство на духа, да се отдадем на своите любими занимания, то днес решавам: започвам писането на тази книга именно сега, в най-тежкия период от живота ми, който изобщо съм преживявал досега, т.е. точно в този момент и период.
Моят блог и този път ще бъде мястото, в което за пръв път ще публикувам всичко, написано в тази поредица. Книгата и този път ще се пише точно така: като поредица от есета, писани рано сутринта, които същия ден вече съм публикувал в блога си и съм предоставил пред съда на читателя. Няма по-голям стимул, действащ почти със силата на наркотик, от този: авторовата, писателската ангажираност с вниманието на читателя, или, другояче казано, дългът пред същия този читател. Това първо.
Второ: в сегашното бездуховно и глухо към поривите на сърцето време сядам да пиша книга тъкмо за най-великата, одухотворяваща всичко в живота ни сила и стихия – любовта. Без любов нищо истинско, жизнеустойчиво, субстанциално не е създадено – и не може да се създаде. Ето, аз ще пиша с любов тази своя книга за любовта: защото наистина във всички години на некъсия си вече живот аз съм имал една любима тема за размисъл – любовта. Да, наред със свободата любовта е била темата, която ме е вдъхновявала във всички тия години, в които съм вървял към създаването на своята дълбоко лична, изстрадана, вкоренена в сърцето и душата ми философия на живота, по-голямата част от която, слава Богу, вече успях да въплотя в една поредица от книги – това са книгите, които съм написал до този момент. Остава ми да увенчая своето философско дело с написването на тази книга за любовта. (ОЩЕ >>>)
10 коментара:
Религиозен човек пише за любов... Хм... Чудна работа...
Християнството е религия на любовта, а аз съм християнин. Нищо чудно няма. Чудно е само за невежите - както в областта на религията, така и в областта на любовта... което и показва нуждата да се работи, да се помага на хората да се ориентират и двете жизнено важни духовни сфери... Любовта е най-духовното нещо на този свят...
Самият Бог е любов...
И с това е казано всичко, с три думи - и за любовта, и за Бога, и за самото Битие!
Не. Християнството е религия на омразата. Също като Исляма. Това са две религии-близначки. Човеконенавистни религии.
Четете Библията - Левит, Числа, Новия завет... и ще видите Ужаса. Ще видите призивите на вашия бог към убийства, изнасилвания, робство, побой и пр.
Ленин сте чели явно - щом бълвате такива чудовищни нелепици...
Не Ленин. Библията. Четете я и вие.
Чел съм я. А Вие явно нищо не разбирате от нея. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Иска се дух за да бъде схвяната и разбрана вярно Библията. При крайна липса на такъв дух просто няма как съдържанието и смисълът на Библията да бъдат възприети...
"Едно е да четеш, друго е да разбираш". За пръв път сте на пътя на себепознанието, Грънчаров! Поздравления!
Голяма и сложна тема, която между другото почти не е разработвана систематично от философите. Мнозина мислители са изказвали по-скоро откъслечни мисли за любовта.
Може би знаете, че старият комунистически философ академик Кирил Василев (на 94 год.) – „патриархът на българската философия”, който между другото вярва във второто пришествие на комунизма, но вече в нова форма, при която начело щели да бъдат само най-умните и начетените, има книга за любовта, издадена преди 1989, която навремето беше нещо като „бестселър”.
В. „24 часа”:
„Сред обществото той е известен като автора на прочутата монография “Любовта”. Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аскетичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбопитство, защото в нея за първи път някой открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайците я тиражират три пъти в десетки милиони бройки. “Любовта” е четена и днес у нас - 2006 г. излезе четвъртото й издание. В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели. Но философът позаглажда текста и “Любовта” излиза.”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1315896
А иначе Василев за обществото:
„Знаете ли вие, че сегашната капиталистическа криза още преди 150 г. един брадат евреин на име Карл Маркс я е предвидил и е казал, че тези икономически, финансови и всякакви кризи периодически ще стават все по-дълбоки и дълбоки, докато се стигне до пълното му ликвидиране. Разбирате ли, че е прав?... Начело ще застанат учените, помнете го! Ако не стане, ще е гибелно за човечеството. Сегашната криза е поредният пристъп на старческата склероза на съвременния капитализъм, която разните специалисти се опитват да лекуват, ала не могат и няма да могат, това е бавната смърт на капиталистическия строй!”
http://www.blitz.bg/article/18712
„Не съм се отказал от социалистическите си убеждения, но отдавна съм се отказал от сталинизма и живковизма. Това не бе истинският социализъм, това бяха деформации на социализма. И сега съм убеден, че социализмът е бъдещето на човечеството… Аз поддържам тезата за конвергенцията, за сливането на социализма и капитализма. Според мен в световен мащаб преходът към бъдещия социализъм вече е започнал. Така беше и при появата на капитализма из недрата на феодализма - това беше конвергенция, период на преход, който трая няколко века… Има някои неща, направени през тези години - като производство, като икономика, като благоустройство, като социална политика и пр., - които не могат да се отрекат. Но този социализъм бе сбъркан в самата си стратегия, той бе деформиран социализъм поради липсата на демокрация. Той не можеше да не стигне до катастрофа. В структурата на управлението се създаде бюрокрация и корупция… Революцията не значи непременно барикади и проливане на кръв. Тя може да бъде постепенна, може да трае 100, 200 г. Но щом качествено се променя социалният живот, това е революция.”
http://www.segabg.com/article.php?issueid=629§ionid=5&id=00003
Да, позната ми е книгата на Кирил Василев за любовта. Не съм голям фен на тази негова книга, възскучничка ми се виждаше още тогава, въпреки че академикът (тогава само професор) беше един от най-колоритните и духовити философи от онова време. Прочее, канил съм проф. Кирил Василев в моя Философски дискусионен клуб в ПУ "П.Хилендарски", който основах в 1987 г., той дойде, изнесе чудесна лекция, е ето, чудното е, че сега не се сещам изобщо каква беше темата на лекцията му, чудна работа защо е така?! Ако се поровя в архивите си ще намеря точното й заглавие. Както и да е. Уважавам този философ, даже, дето се казва, шапка му свалям, че на тази възраст продължава да вярва в младежките си увлечения, в социализма и пр. Което и показва, че има нещо истинско, идеалистично и у него, нищо че сам се представя за марксист, за "диалектически материалист" и пр. Такива като него, които не сменят идеите си според конюнктурата, са истински философи според мен, така и подобава да бъде.
А за темата за любовта - наистина сякаш не е разработвана сериозно не само в "нашата", българската философия, но и изобщо, особено в наше време. съзнавам защо е така: това е една коварна за философско осмисляне тема. Предразполага към философско словоблудство, сиреч, към празнословие, патетика и пр. Но аз имам своя методология, която съм си изработил още в младежките години, специално за анализа на духовните феномени, която не ме е подвела никога досега. Тъй че не се плаша от темата, напротив, дълбоко съм пристрастен към нея. Само ми трябва време и спокойствие, за да направя нещо по-значимо. Ще видим. Трябва освен да избягам за изнестно време в манастир, за да напиша добре книгата си, знам ли? В манастир, в който няма интернет, няма мобилни връзки, нищо няма, дори и ток не трябва да има, за да пиша на ръка, в тетрадки - ето тогава и може да се получи хубава книга. Или в някое диво, изоставено село да избяам, за да намеря малко покой, необходим ми за писането на тая книга? Не знам. Не е леко изобщо... Отсъденото обаче ще се случи...
Публикуване на коментар