Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 17 ноември 2012 г.

Започвам да пиша книга по страхотна, грандиозна, най-вдъхновяваща тема: любовта!

Отдавна имам намерението да седна и да разработя в един дискурсивен маниер всички ония проблеми, маркирани в моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Психология на пола, секса и любовта), т.е. от много време живея със замисъла да напиша нова книга с примерно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Имам потребния и то огромен, събран в годините материал за написването на тази книга, просто се искаше да намеря време и спокойствие за написването й. С години чаках това блажено време, ала то не идва. И понеже разбрах, убедих се окончателно, че животът на нас, съвременните хора, е устроен така, че е безсмислено да чакаме идването на такова време, в което ще можем на спокойствие, в пълно блаженство на духа, да се отдадем на своите любими занимания, то днес решавам: започвам писането на тази книга именно сега, в най-тежкия период от живота ми, който изобщо съм преживявал досега, т.е. точно в този момент и период.

Моят блог и този път ще бъде мястото, в което за пръв път ще публикувам всичко, написано в тази поредица. Книгата и този път ще се пише точно така: като поредица от есета, писани рано сутринта, които същия ден вече съм публикувал в блога си и съм предоставил пред съда на читателя. Няма по-голям стимул, действащ почти със силата на наркотик, от този: авторовата, писателската ангажираност с вниманието на читателя, или, другояче казано, дългът пред същия този читател. Това първо.

Второ: в сегашното бездуховно и глухо към поривите на сърцето време сядам да пиша книга тъкмо за най-великата, одухотворяваща всичко в живота ни сила и стихия – любовта. Без любов нищо истинско, жизнеустойчиво, субстанциално не е създадено – и не може да се създаде. Ето, аз ще пиша с любов тази своя книга за любовта: защото наистина във всички години на некъсия си вече живот аз съм имал една любима тема за размисъл – любовта. Да, наред със свободата любовта е била темата, която ме е вдъхновявала във всички тия години, в които съм вървял към създаването на своята дълбоко лична, изстрадана, вкоренена в сърцето и душата ми философия на живота, по-голямата част от която, слава Богу, вече успях да въплотя в една поредица от книги – това са книгите, които съм написал до този момент. Остава ми да увенчая своето философско дело с написването на тази книга за любовта. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

10 коментара:

Анонимен каза...

Религиозен човек пише за любов... Хм... Чудна работа...

Ангел Грънчаров каза...

Християнството е религия на любовта, а аз съм християнин. Нищо чудно няма. Чудно е само за невежите - както в областта на религията, така и в областта на любовта... което и показва нуждата да се работи, да се помага на хората да се ориентират и двете жизнено важни духовни сфери... Любовта е най-духовното нещо на този свят...

Ангел Грънчаров каза...

Самият Бог е любов...

И с това е казано всичко, с три думи - и за любовта, и за Бога, и за самото Битие!

Анонимен каза...

Не. Християнството е религия на омразата. Също като Исляма. Това са две религии-близначки. Човеконенавистни религии.
Четете Библията - Левит, Числа, Новия завет... и ще видите Ужаса. Ще видите призивите на вашия бог към убийства, изнасилвания, робство, побой и пр.

Ангел Грънчаров каза...

Ленин сте чели явно - щом бълвате такива чудовищни нелепици...

Анонимен каза...

Не Ленин. Библията. Четете я и вие.

Ангел Грънчаров каза...

Чел съм я. А Вие явно нищо не разбирате от нея. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Иска се дух за да бъде схвяната и разбрана вярно Библията. При крайна липса на такъв дух просто няма как съдържанието и смисълът на Библията да бъдат възприети...

Анонимен каза...

"Едно е да четеш, друго е да разбираш". За пръв път сте на пътя на себепознанието, Грънчаров! Поздравления!

Анонимен каза...

Голяма и сложна тема, която между другото почти не е разработвана систематично от философите. Мнозина мислители са изказвали по-скоро откъслечни мисли за любовта.

Може би знаете, че старият комунистически философ академик Кирил Василев (на 94 год.) – „патриархът на българската философия”, който между другото вярва във второто пришествие на комунизма, но вече в нова форма, при която начело щели да бъдат само най-умните и начетените, има книга за любовта, издадена преди 1989, която навремето беше нещо като „бестселър”.

В. „24 часа”:

„Сред обществото той е известен като автора на прочутата монография “Любовта”. Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аскетичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбопитство, защото в нея за първи път някой открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайците я тиражират три пъти в десетки милиони бройки. “Любовта” е четена и днес у нас - 2006 г. излезе четвъртото й издание. В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели. Но философът позаглажда текста и “Любовта” излиза.”
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1315896

А иначе Василев за обществото:

„Знаете ли вие, че сегашната капиталистическа криза още преди 150 г. един брадат евреин на име Карл Маркс я е предвидил и е казал, че тези икономически, финансови и всякакви кризи периодически ще стават все по-дълбоки и дълбоки, докато се стигне до пълното му ликвидиране. Разбирате ли, че е прав?... Начело ще застанат учените, помнете го! Ако не стане, ще е гибелно за човечеството. Сегашната криза е поредният пристъп на старческата склероза на съвременния капитализъм, която разните специалисти се опитват да лекуват, ала не могат и няма да могат, това е бавната смърт на капиталистическия строй!”

http://www.blitz.bg/article/18712

„Не съм се отказал от социалистическите си убеждения, но отдавна съм се отказал от сталинизма и живковизма. Това не бе истинският социализъм, това бяха деформации на социализма. И сега съм убеден, че социализмът е бъдещето на човечеството… Аз поддържам тезата за конвергенцията, за сливането на социализма и капитализма. Според мен в световен мащаб преходът към бъдещия социализъм вече е започнал. Така беше и при появата на капитализма из недрата на феодализма - това беше конвергенция, период на преход, който трая няколко века… Има някои неща, направени през тези години - като производство, като икономика, като благоустройство, като социална политика и пр., - които не могат да се отрекат. Но този социализъм бе сбъркан в самата си стратегия, той бе деформиран социализъм поради липсата на демокрация. Той не можеше да не стигне до катастрофа. В структурата на управлението се създаде бюрокрация и корупция… Революцията не значи непременно барикади и проливане на кръв. Тя може да бъде постепенна, може да трае 100, 200 г. Но щом качествено се променя социалният живот, това е революция.”

http://www.segabg.com/article.php?issueid=629&sectionid=5&id=00003


Ангел Грънчаров каза...

Да, позната ми е книгата на Кирил Василев за любовта. Не съм голям фен на тази негова книга, възскучничка ми се виждаше още тогава, въпреки че академикът (тогава само професор) беше един от най-колоритните и духовити философи от онова време. Прочее, канил съм проф. Кирил Василев в моя Философски дискусионен клуб в ПУ "П.Хилендарски", който основах в 1987 г., той дойде, изнесе чудесна лекция, е ето, чудното е, че сега не се сещам изобщо каква беше темата на лекцията му, чудна работа защо е така?! Ако се поровя в архивите си ще намеря точното й заглавие. Както и да е. Уважавам този философ, даже, дето се казва, шапка му свалям, че на тази възраст продължава да вярва в младежките си увлечения, в социализма и пр. Което и показва, че има нещо истинско, идеалистично и у него, нищо че сам се представя за марксист, за "диалектически материалист" и пр. Такива като него, които не сменят идеите си според конюнктурата, са истински философи според мен, така и подобава да бъде.

А за темата за любовта - наистина сякаш не е разработвана сериозно не само в "нашата", българската философия, но и изобщо, особено в наше време. съзнавам защо е така: това е една коварна за философско осмисляне тема. Предразполага към философско словоблудство, сиреч, към празнословие, патетика и пр. Но аз имам своя методология, която съм си изработил още в младежките години, специално за анализа на духовните феномени, която не ме е подвела никога досега. Тъй че не се плаша от темата, напротив, дълбоко съм пристрастен към нея. Само ми трябва време и спокойствие, за да направя нещо по-значимо. Ще видим. Трябва освен да избягам за изнестно време в манастир, за да напиша добре книгата си, знам ли? В манастир, в който няма интернет, няма мобилни връзки, нищо няма, дори и ток не трябва да има, за да пиша на ръка, в тетрадки - ето тогава и може да се получи хубава книга. Или в някое диво, изоставено село да избяам, за да намеря малко покой, необходим ми за писането на тая книга? Не знам. Не е леко изобщо... Отсъденото обаче ще се случи...