Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Радващо е, че има млади хора, които са се отдали на порива към истината - и сами са тръгнали по спасителния за човечността ни път!

Получих едно писмо, което за мен има огромен смисъл: показва ми, че ненапразно съм работил, писал, мислил, търсил, че ненапразно съм се борил; дори че ненапразно е минал и живота ми, който, както и да го погледна, отдадох на философията, сиреч, на истината и на свободата, понеже това е философията: царство и шествие на истината и на свободата. И на битката срещу комунизма отдадох живота си, защото това е то комунизмът: най-люта неприязън и патологична злоба срещу истината, свободата и особено много пък срещу личностите, които се вдъхновяват от преданост към истината и към свободата. Та ето какво писмо получих, а пък по-долу можете да прочетете и отговора, който счетох за нужно да напиша на този млад човек:

Здравейте, г-н Грънчаров, как сте? Казвам се М. Д. и Ви поздравявам за блога. И по специално за клиповете, които сте заснел в разсъждения за тоталитарния антихуманен и алчно червен комунистически режим, установен и проведен в България, а и не само. На 27 години съм, роден съм през 1985 г., може би малко съм закъснял, но от няколко месеца се вълнувам изключително много от темата и миналото ни, което несъмнено определя и нашето бъдеще. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: