Аз съм личност - и желая да си остана такава: няма да допусна някой да се гаври с личността ми

Вчера бях призован пред ТЕЛК - трудова експертна лекарска комисия - заради обжалван болничен лист; да, оказва се, че някой е написал жалба до НОИ за мой болничен лист, един вид е възразил, изтъкнал е, предполагам, че аз не съм болен, а само се преструвам на такъв, знам ли какво е написал, за това съвсем не ме информираха?! Имам догадка кой е този "някой" - напълно възможно е това да е директорката на училището, в което работя, понеже тя в лицето ми заяви, че ще обжалва моите болнични тъй като в края на учебната година, през юли, отидох до училището, за да участвам в един интересуващ ме психологически семинар, а също и в един учителски съвет.

Та тогава като ме видя в залата, тя дойде при мен и ми заяви, че нямам право да присъствам; каза, че ако не си тръгна, щяла да обжалва болничния ми лист; казах, че няма да си тръгна; та от този инцидент, за който тогава писах (виж: Една крайно любопитна, изцяло невероятна, но съвсем абсурдна случка, която ми се случи вчера), съдя, че е много възможно тя да е обжалвала болничния ми лист. Вчера членовете на ТЕЛК-а не ми казаха кой е написал жалбата (това сигурно е "служебна тайна, знам ли?), но аз имам своите подозрения.

Е, решението на ТЕЛК-а е, че отхвърля жалбата и признава законността и правомерността на издаване на болничния ми лист, т.е. един вид утвърждава, че действително съм бил в онзи период временно нетрудоспособен, а не, както някой твърди, че съм бил "симулант". Сега не знам дали въпросната администраторка няма да обжалва решението на ТЕЛК-а пред съда, всичко може да се очаква, щом стигнахме дотук: изглежда за първи път в световната история администратор намира начин да тормози и репресира човек, който е в отпуск по болест!

Това, какво да крием, е феноменално - и в този смисъл е повод за нещо като национална гордост. С оглед на случилото се вече се питам: дали пък да не взема да се явя на първия учебен ден с плакат, че обявявам гладна стачка срещу своеволията на самозабравилата се администраторка! Понеже това не се търпи вече. Срамота!

Ще видим какво съм длъжен да направя в така и така сложилата се крайно ненормална ситуация. Ако е истина, че директорката е обжалвала болничния ми лист (поради което той още не ми е изплатен!), това е много грозно и нечовешко. Така не бива да се постъпва с човека. Ако пък не тя е обжалвала болничния ми лист, нека да има добрината да го заяви гласно, тогава непременно ще й се извиня за тия подозрения. Понеже, знам ли, възможно е той да е обжалван заради някаква техническа грешчица, знам ли, всичко се случва у Нашенско?! Но за една техническа грешчица едва ли цял ТЕЛК ще бъде занимаван, затуй допускам, че е по-правдоподобно директорката да е обжалвала болничния ми лист. Това, казах, наистина е феноменално. Да тормозиш по административен ред тежко болен човек - и то когато той е защитен от закона. Тоест да показваш, че дългите костеливи пръсти на властта могат достигнат човека и когато е безусловно защитен от закона - и от всички норми на човешкият съвместен живот (руснаците това го наричат "общежитие", ама тази дума ми звучи негативно, щото съм живял в общежитие и знам какво е).

Днес имам среща с адвокат за да разговарям за двата съдебни процеса, които ми се налага да водя срещу същата тази администраторка - и нейната помощничка, която пък ме съди заради "обидни мисли", които била намерила в моя философска книга. Този последният куриозен процес започва този месец, на 25 септември. Тогава е насрочено първото дело по него. Досега по здравословни причини отлагах това дело, понеже нямах сили да се занимавам и с него. Дадох ход само на едното дело, което аз лично заведох срещу директорката си, наказала ме с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение"; е, спечелих това дело, районният съд отмени заповедта за наказание, наложено ми от директорката, но тя, разбира се, обжалва решението на районния съд, понеже явно желае да докаже, че е непогрешима; сега то е обжалвано пред Окръжния съд в Пловдив, на който аз трябва да дам ответната си молба. Такива работи. Вместо да си почивам по време на болничните, на мен ми се наложи да изживея огромно напрежение заради тия дела и съдебни процеси. Страхотно напрежение е това. То, разбира се, се отрази на крехкото ми здраве.

Да, аз съм обявен за нещо като "престъпник" - и затова ме съдят. "Престъплението" ми е, че съм си позволил да кажа какво мисля за своеволията на едни самозабравили се администратори - и синдикална лидерка. Защото най-смешното е това, че помощник-директорката, която ме съди "за обида", в същото време е и синдикален лидер към КТ "Подкрепа" (!!!), да, тя е мой синдикален лидер, който, вместо да ме защищава от своеволията на директорката, сам солидарно участва в тях - и ме съди за това, че съм дръзнал да си отстоявам правата! Значи за да бъда защищаван и подкрепян от "Подкрепа", аз вече 20 години съм си плащал членски внос, но в замяна вместо да получа подкрепа в тежкия за мен момент, синдикалната лидерка, за да угоди на директорката, за да й направи приятелски жест и услуга, ме дава под съд, представяте ли си какво означава това?!

Абе лудницата, дето се казва, е пълна! Няма да се излагаме ний, българите де, ами ще правим нужното да учудим целия свят - само да можеше да разбере за подвизите ни! Аз такова чудо лично не бих виждал - в некраткия си вече живот. Но ето че ми се наложи да го преживея. Не мога да се оставя администраторите да си правят с мен каквото им скимне. Тая няма да я бъде. Аз съм личност - и желая да си остана такава. Няма да допусна някой да се гаври с личността ми безнаказано. Така не само моралът, но и законът не позволяват да се постъпва с човека. Е, ще помогна на някои администратори да осъзнаят тия прости истини. Правя им услугата да им помогна за това.

Какво друго да правя - такава ми е участта. Да помагам на хората. Такива сме ние, учителите. И особено пък философите. Живеем за да сме полезни някому. Помагаме - и то съвсем алтруистично и безкористно. Разбира се, признателност от никого не чакаме. Или благодарност. Полага ни се за доброто, което правим, да бъдем мразени. И да ни считат за най-зли "врагове". Това си е отколе в "реда на нещата". Човечеството от времето на Сократ изобщо не е мръднало и сантим напред в това отношение...

Спирам дотук. Хубав ден на всички! Простете за това, че пак споделих "лични" неща с вас. "Лични" ли казах? Кое им е личното? Както и да е. Бъдете здрави! Бъдете личности обаче! Не жертвайте едното заради другото...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo