Вчера написах по книгата си за любовта нещичко, което публикувах ето къде: Пак за субстанциалната определеност на половете - и отправка за разсъждения по темата "пол и секс"; сега ми се налага да продължа; амбицирал съм се да доведа докрай тази книга, щото имам и други неща да пиша, пък и не ми се ще да са разпилявам по ефимерни работи, от които ползата е никаква; глупаво е да си губи човек по правенето на някакви си там не особено смислени неща. Та затова ето, в ранната утрин запретвам ръкави и почвам да пиша този път по темата за... секса - дори се надявам по тази тема да намеря и читатели, щото у нас хората може и да не се вълнуват от това що е любов и прочие, но като стане дума за секс, винаги наострят уши; е, ще се възползвам от това.
Та двата пола, явно, съществуват най-вече затова, че служат за тази най-главна задача на живота, именно неговото възпроизвеждане; другояче казано, съществуват за това за да могат да правят секс; известно е, че хората правят секс не толкова за правенето на деца, какъвто е неговият смисъл по природа, а правят секс най-вече заради удоволствието; излиза, че правим секс заради удоволствието, а пък половете са си необходими, за да си доставят взаимно удоволствие. В това няма нищо лошо, е, има едно коварно нещо: че засищане по отношение на удоволствието трудно може да се постигне, само временно се успокояваме, а иначе принципът на нашата сексуалност е: колкото повече й даваш, тя толкова повече иска, става дума за удоволствията. Оттук произлизат доста важни изводи, но нека сега декларативно да не ги извеждам, а да го направим постепенно, в процеса на анализа. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар