И гонете момите, докторант Узунов - разбрахме се, нали?!

Публикувам и второто писмо (първото писмо вече имахте възможността да прочетете), което моят опонент и безпощаден критик г-н Николай Узунов, докторант по философия в СУ, благоволи да ми напише в отговор на мое писмо до него, за да ме доубие тотално, във всяко едно отношение, за да развенчае окончателно моята личностна индивидуалност, за да изобличи моята духовна мизерия, за да подложи на убийствена ирония моето самочувствие, за да ме натика там, дето светлина не идва, за да ме... абе за да постигне всичко онова, за което той копнее многострадалната му душа, имала злочестината цели 6 години вече да търпи излизането на редактираното от мен философско списание ИДЕИ, но повече да търпи силите му явно не стигнаха да понася, и ето, избликна този неудържим ураган от чувства и мисли, пред който бледният даже титаничните словесни изригвания на недостижимия интелектуален и нравствен титан бай ви Вучков; ето, четете въпросния неоценим "философски" шедьовър на младия и тъй учен докторант, оставете се на неговата бликаща отвсякъде ирония, сравнима с най-висшите образци на ироническото и поетическо изкуство; ще ви оставя да се насладите до насита на тоз шедьовър, а пък дали ще отговарям на моя бляскав опонент още е съвсем под въпрос, защото моя милост наистина в този момент няма сили да стори каквото и да било, толкова съм замаян и упоен от мощната духовност на многоучения ми опонент, таз поразителна и тъй чиста духовност, що строи от всеки ред на това сякаш неръкотворно писание:

Многоуважаеми г-н Грънчаров,

За мен също е своего рода оргазъм когато получа отговор от вас. В скучния ми докторантски живот, в който единствената ми задача е да се мазня на някой преподавател (според вашите брилянтни определения) сякаш вие сте единственото интересно нещо. Ето, едва вчера ви отговорих, но в главата ми изплуваха още толкова неща. Вашият образ, вашата личност направо ми се разкриха като своеобразна епифания. Засрамете се, г-н Грънчаров, очаквах да бъдете малко по-сложен характер, а вие? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo