Убийствено саркастично писмо, в което съм наречен "философски Сашо Роман", "философствуващият Азис" и дори "философският еквивалент" на Митьо Пайнера!

Моят така сърдечен и пределно искрен събеседник в започналата дискусия за характера и концепцията на списание ИДЕИ г-н Николай Узунов, аспирант (докторант) по философия в СУ, ми написа не един, а таман цели два отговора (!) на моето вчерашно писмо, публикувано ето тук: виж Философът не е нищо друго освен един свободен дух - свободен даже и от собствената си маниакалност. И то какви отговори: пълни с искряща, бляскава ирония и дори с несъзнавана самоирония, бликащи от факти и доказателства за непомерната (неизмеримата) собствена ученост, преливащи от унищожителен спрямо опонента сарказъм, стигащ дотам, че въпросният опонент, сиреч, моя милост, на моменти взе да се чуди дали да не вземе незабавно да си раздере ризата, да си посипе главата с пепел, да се разкае за това, че се е занимавал без никакво право за това цели 35 години с философия и, засрамен от своята крещяща некадърност, да се оттегли в някой пуст манастир, където, на пост само с вода и с черен хляб да доизживее злочестите си последни дни - тъй като от преживяния срам едва ли вече ще мога да погледна някого в очите!

Да, аз съм изцяло разгромен и ако тия дни разберете по някакъв начин, че от срам и отчаяние нещастният индивид Грънчаров злополучно е посегнал на безсмисления си живот, то, моля, не се изненадвайте: наистина моят тъй гневен опонент ме разгроми напълно невъзвратимо, че вече едва ли ще намеря сили да продължа опропастения си отвсякъде живот. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo