От известно време си позволявам лукса да отделям време и за някои приложни изследвания от областта на т.н. философско консултиране, една нова област, която много ме вълнува - и която, убеден, съм е изключително перспективна. Стана така, че съдбата ми прати чудесен "обект за изследване", именно един докторант по философия от СУ (както се представя туй лице), който се подвизава от известно време като най-яростен "научен критик" както на философското списание ИДЕИ, така и на неговия главен редактор, именно моя милост. И в тази връзка се отпочна една забележителна кореспонденция между мен и този, тъй да се рече, "образцов продукт" на нашата катастрофирала отвсякъде образователна система. За да се запазят за идните поколения безценните мисли на въпросния докторант аз ги публикувам в една поредица, заедно с моите отговори до него; последният път, когато стори това, излезе публикация със заглавие Нравствено-психологическата консултация и терапия на душевните мъки на безподобния докторант Узунов продължава, а оттогава досега се натрупа още интересен матр`ьял, която публикува ето сега, именно за да се пази за историята; четете, радвайте се, нашата "философска" дискусия става все по-весела: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
Другарю,
дайте сега да обърнем внимание на вас. Бихте ли ми казали едно нещо. Но без да ме препращате към парцаливите си хартиени издания.
Така. Имаме едно лице, в случая Ангел Грънчаров. Лицето е с големи, не с ОГРОМНИ претенции за това колко много неща в България и в българското образование са скапани, не струват и имат нужда от реформа. Дотук добре. Оттам насетне същият Ангел не спира да парадира с някакви духовни ценности относно собствената си личност. Дотук също добре.
Интересно ми е друго.
1, С целия си реформаторски дух, този същият Ангел НЕ УСПЯ да промени нищо, когато беше учител? - само не ми излизайте с номерата, че вие сте неразбрана мома от цял свят и всички именно на вас са криви.
2. С опита си да бъде редактор, г-н Грънчаров също не е вдъхновяващ (както някъде прочетох от вас, единствено първият брой на списанието ви вече няма тираж, а не вярвам да се пускат 10 000 броя тираж).
3. С книжките си, които всеки път безуспешно ми пробутва, същият този Ангел отново няма успех. Освен ако вие не ги продавате на ученици с идеята ако не си купите моя книга, няма да имате хубава оценка, то аз не виждам някой нормален човек да ги чете.
Питането ми сега е: С КАКВО КОНКРЕТНО Вие успяхте да допринесете нещо в България и в българското образование да се промени? Имахте ли някакъв конкретен план, конкретна идея за реформа, която брутално да беше отхвърлена от МОН или друг висш орган?
Защото позицията ви е на стара мома. Седите си на седянката, плюете по всичко възможно и се оплаквате колко гадни и зли са хората и колко ужасен е светът.
Е, аз не очаквам, че такова комунистическо Светило като Вас - Св. Ангел ще ми отговори адекватно. Отдавна вече разбрах, че вие сте мисловният брат на проф. Вучков - сам си питате и сам си отговаряте. Интересно ми е обаче как толкова велики хора като проф. Вучков и другаря Грънчаров, ех, все говорят общо и на килограм и винаги са недоволни.
С уважение към цялата ви посткомунистическа дейност, свеждаща се до празно говорене: докторант Н. Узунов
ХАхахаха, не си правя труда да чета Ваши неща, другарю Грънчаров ... :) Както споменах, приличате на стара мома в някой панелен блок, която беснее срещу всички и всичко ... стар сте, да, а характерът ви е на мома, на недоволно обаче ;)
с двоен поздрав: докторант Н. Узунов
Четете, знам че четете, лъжете че не четете, другарю Узунов, ний с психология се занимаваме и знаем тия неща, най-старателно четете, не само четете, ами и конспектирате, и бележчици си водите, знаем ний тия неща, наясно сме с душичката Ви... :-) Ще Ви отговоря на предното писмо като имам време. Как е, напредвате ли в четенето на моите книги, щото гледам, че ги отричате тотално и да се прави това при положение че не сте ги чел е същинско безумие-малоумие. Няма да се излагате така, затова почвайте да четете книгите ми, докторанте! Приятно четене! Много неща ще научите от тях, ще видите света с други очи. Много Ви е тесен хоризонта, докторанте, заради тая пуста доцентска "философия", с която са Ви напълнили главата...
С поздрав: Ангел Грънчаров
И двамата сте досъщ като петгодишни деца. Плямпате простотии и обиди, без НИТО ЕДИН аргумент. Особено Грънчаров е много жалка гледка.
На анонимника да отвърна най-напред: таваришч, докторантът е мой твърде любопитен обект на изследване, в качеството си на консултант го изучавам, виждате, най-интензивно - и в тази връзка ми се налага да го подлагам на известни изпитания, с оглед да изтръгна интересуващата ме информация. И с оглед да осъществя известно въздействие върху страдащата му душа. Тъй че бих Ви посъветвал да не възприемате случващото се прекалено повърхностно и буквално, има един друг пласт на разбирането, който явно не Ви се удава да схванете. Положете известни усилия, щастието може да Ви се усмихне. А може и да ви подмине - то всичко тук си зависи от Вас самия...
Драги ми докторант Узунов, гледам, че сте започнал много да се привързвате към мен, употребявате напоследък полу-любовното обръщение "другарю", аз ви казах, че негоненето на моми ще Ви изиграе лош номер, ето, първите симптоми в тази посока взеха да се очертават. :-) Пак да повторя: гонете момите, Узунов, не се мотайте, те ще Ви спасят и като човек, и като мъж - евентуално!
Гледам, че моите книги са заседнали като рибя кост в гърлото Ви и се чудите как да демонстрирате презрението си към тях - при положение, че сам признавате, че не сте ги чел. Тук е налице някаква маниакална ненавист, която лично Вам не е изгодна никак. Сега пък книгите ми били "парцаливи" - как го разбрахте това, при положение, че не сте ги пипал?! :-) За каква "парцаливост" става дума все пак и как го установихте това, интересно ми е да Ви запитам и това, белким Ви върна към реалния свят. Прочее, Вие самият явно умеете да пишете чудесни книги - бихте ли ми дал заглавието на поне една от тях? :-)
Ще коментирам вкратце трите момента, които така бедпощадно изгарят душата Ви - за сетен път показвайки доколко сте затънал в тази ужасно маниакална завистливост.
По първия момент, не съм бил успял да променя нищо в преподаването: лъжете се, драги Узунов, много неща промених; много неща направих; аз съм един от успелите в тази област хора, особено що се касае до философията; помислете малко: самият факт, че съм преподавал, сиреч, повлиял за духовното усъвършенстване на хиляди свои ученици (студенти) в тия 30 години преподавателска практика, е голямо постижение, което Вие няма как да оцените, щото нищичко не сте направил в тази област. Имам големи постижения в изработването на адекватен на нуждите на съвременните млади хора и модерен подход на преподаване, който приложих в разработването на цяла една серия от помагала по всички изучавани философски предмети.
По втория пункт: какво постигнах като създател и редактор на философското списание ИДЕИ. Самият факт, че завистливец като Вас, и при това последовател на толкова нещастната доцентска "философия" не може да спи при мисълта че съществува такова едно списание е чудесна илюстрация за успеха ми в тази посока. :-) Списанието си има абонати не само в България, но и в чужбина, в него са публикували автори от много страни, издаваме вече международно издание в сътрудничество с философия от Украйна, Чехия, Русия, Япония, САЩ, Индия.
На трето място пак изразявате мъката си по повод на моите книги. Тук онемявам от глупавата Ви забележка, тя просто е шедьовър, затова ще се задоволя единствено с привеждането й, за да видят хората колко Ви е акъла (да не говорим за морала):
3. С книжките си, които всеки път безуспешно ми пробутва, същият този Ангел отново няма успех. Освен ако вие не ги продавате на ученици с идеята ако не си купите моя книга, няма да имате хубава оценка, то аз не виждам някой нормален човек да ги чете.
Тъй че Вашето питане с какво конкретно съм бил допринесъл за философията и за българското образование е излишно: тия неща ще ги оцени времето. Не Вие, не аз, а времето ще произнесе своята присъда. Човек трябва да работи без да се интересува от тия неща, за които Вие толкова много мислите и страдате (успех, слава, социално признание, пари и пр.), а времето поставя всяко нещо на точното, на справедливото място. Аз не зная името на нито един доцент от разните епохи на философията, такова име просто не е останало, но зная много имена на "особняци" като мен, примерно името на един Сократ е предостатъчно. (Апропо, Вие, ако сте верен на разбиранията си, би следвало и Сократ да презирате не по-малко отколкото презирате, да речем, мен!)
А за моите идеи за реформа в образователната система четете, драги ми Узунов, моите книги по тази тема, напоследък написах и публикувах доста такива книги, четете, образовайте се, научете сам, задоволете сам любопитството си. Ний, пишещите, затова пишем книгите си: за да не ни се налага безброй пъти да повтаряме едно и също на досадници като Вас, драги ми Узунов.
Апропо, злобните подхвърляния от Ваша страна по мой адрес за някаква си там "комунистичност" само показват, че сте доста сърдечно привързан към тоя пусти комунизъм, който просто шурти като поток от всяка Ваша дума. Комунистът, драги ми Узунов, досущ точно като Вас самия не може да понася една свободна личност като мен и изпада в див бяс по повод на нея - това е най-кратката дефиниция на това що е комунизъм, която нито един доцент няма как да Ви я е казал по простата причина, че тия нещастници обикновено са най-жалки комуноиди.
И тъй, докторанте, гонете момите: те ще могат даже да Ви спасят от комунистическата проказа в душата Ви, която Ви терзае така безутешно. Ех, тия моми, какво стана с тях в София бре, да не се изпариха, докторанте, излизайте на улицата и почвайте да ги гоните, те ще Ви дадат най-накрая оня душевен мир, за който така силно копнее изтерзаната Ви душа!
С поздрав: А.Грънчаров
Публикуване на коментар