Превъзходна идея за съставяне на депутация от активни граждани, искаща спешна среща с новия министър на образованието и нàуката

Преуморен съм от работа, въпреки че се водя, видите ли, "безработен". От умствена, интелектуална работа съм преуморен, предимно от четене, от писане, от мислене, от работа на компютъра най-вече. Щото напоследък взех и да чета почти изцяло от компютъра (и от електронната си книга), с оглед да правя икономии (аз, авторът, издателят на книги и дори на две списания и на един вестник, съм стигнал дотам, че нямам финансовата възможност да си купя и една книга!). От постоянна работа и от излишества (нима не е излишество човек да си издава книгите и списанията предимно със средства от... социалното обезщетение при безработица!) съм на път да се превърна в ниществуващ, в нищенствуващ (не знам как е правилно да се каже и напише тази дума, има ли изобщо такава дума в българския език?!), абе да се превърна в същински бедняк, директно казано. Примерно вчера се улових, че се радвам изключително много поради това, че срещнах в един хипермаркет германски картофи, струващи само 37 стотинки килограма (и полски ябълки, струващи само 67 ст. килограма!), дори и аз можах да си купя едно чувалче картофи, мъкнах ги като идиот по автобусите; да, идиот, ала радостен идиот, идиот, който ще яде пържени картофи! Да живей руският бойкот на европейските хранителни стоки - и западните санкции на Русия, ето, и ний, българските бедняци, ще имаме шанса да ядем евтини германски и полски картофи и ябълки! Дали, мама му стара, както е тръгнало, няма да стигнем дотам, че да можем и ний, българските гладуващи, занимаващи се с интелектуален труд, да изпитаме щастието да си позволим да си купим в един прекрасен ден и евтино западно, германско или полско свинско месо?! Майчице, какво щастие е това, дали е възможно да ни сполети чак и такова щедро щастие?!

Да отбележа и един друг нашенски парадокс, както е тръгнало, да не го подмина: у нас тия, които изключително много работят, те толкова повече... обедняват. В други страни може да е иначе, но у нас е така: колкото повече работиш, толкова повече обедняваш. Тия, които нищо не работят, по тази логика, у нас стават все по-богати. Аз вече писах преди време, че в моята махала тук, в Пловдив, има една компания, която от ранна пролет до късна есен, а понякога и през зимата, когато денят е слънчев, седят на една масичка и непрестанно играят карти, нищичко друго не правят тия хора, а и те живеят, даже и си пийват непрестанно бира! Би следвало ако човек се откаже да прави всичко друго и да се захване да играе от сутрин до вечер карти (стига да не е милионер!), неминуемо да умре от глад; да, ама ето, това не се случва, този природен закон не действа у нас специално - поне в нашата махала е така! Аз пък, както казах, дето се скъсвам от работа, все повече обеднявам и ето, достигнах до нищетата. Чувствам я проклетата нищета как настъпва да ме обхване. По студените си стъпала я чувствам тази сутрин, разбира се, отоплението е лукс, който един бедстващ интелектуалец и свободомислещ философ като мен изобщо не може да си позволи. А навън тази сутрин е паднала кошмарно-студена гъста мъгла, като във филм на Фелини...

Както и да е. То също така се и разбра, че и заместник-министър на образованието няма да стана (виж: Мое кратко Отворено писъмце до господата Борисов, Кънев и Танев). Сложени са вече такива заместници, една бюрократка и двама учени, световно непознати за мен лично; да видим какво ще направят, ала много се съмнявам, че нещо ще направят. Нито Радан Кънев, нито Б.Борисов, нито проф. Танев, министърът, не ми отговориха на писъмцето, в което предложих една иновативна идея за различно от традиционното определяне на "кадри" за управлението; явно у нас от иновации точно в тази тъй деликатна сфера никой не се интересува. Най-лошото е, че заради тази моя шантава иновация сам да се предлагам за министър, за заместник-министър и дори, представете си, за съветник по духовните въпроси на самия наш любимий премиер (!), ме помислиха за побъркан даже и най-близките ми приятели; те, както и подобава, като един се погнусиха от тази моя "морална нечистоплътност" и вече дори не ме поздравяват, правят се, че не ме забелязват, и на улицата, и в интернет, във фейсбуковата Агора най-вече. Ангел Грънчаров, тоя проклет "службогонец", дето не се свени да се самопредлага за заместник-министър на образованието и на нàуката, явно е съвсем пропаднал в морално отношение човек, който не заслужава никакво внимание! Той трябва да бъде забравен, щото, другари, как така ще се излагаме да показваме, че познаваме такъв човек?! Не, той вече за нас не съществува, той за нас е вече мъртъв! Ето какво постигнах аз със своите авангардни, революционни и иновационни идеи за коренна и същинска промяна в образователната сфера - и особено пък в сферата на управлението на държавата, на демократизирането на живота в нашите общности, образователни, граждански, политически и пр., но най-вече образователни, също, накрая, за промяна на тоталното функциониране на несретната ни, на повредената ни демокрация, на демокрацията ни като цяло (без да искам вместо "демокрация" написах "димокрация", мале, дали на български специално тая дума, "демокрация", не е произлязла от "дим", пък после са се променили транскрипцията и произнасянето?!).

Аз защо ли пиша тия несресани и тъпи мисли в дневничето си тази сутрин? Знам ли защо? Аз ако знаех защо щях ли изобщо да ги пиша? Как защо пиша - ами да се излагам, разбира се, пиша тия неща?! В излагациите има нещо пиперливо, тъй като стойностния човек у нас изобщо никой не го цени (говоря по принцип, нямам предвид себе си, аз, знайно е, не съм стойностен, аз, дами и господа, както се разбра, съм просто един... службогонец, един най-нагъл кариерист!), то ето, като никой няма да те оцени, а всички те ругаят, в един момент почваме да привикваме към ругатните и сами почваме да се самоунижаваме, за да получим, предполагам, известно перверзно удовлетворение (да употребя и аз веднъж толкова известната и любима тодорживкова дума) от поредната порция заслужени ругатни и плювни. Нищо де, нека да е така, аз пък си пиша, щото такава ми е работата, такава работа съм си избрал, като ми забраниха в нашето тъй свидно свободно общество да упражнявам професията си, именно, да преподавам на младите философия, на мен ми остана само една сфера на изява: да пиша. Е, ще пиша, ще ме търпите че пиша. Докато не забраните интернет, другари управляващи, ще търпите също така "някакъв си там Ангел Грънчаров", български гражданин и демократ, да ви безпокои не само с всекидневни критики, но дори и, чат-пат, с разни открити писма, апели, предложения, шантави идеи, иновации и пр. От мен докато не забраните интернет (и българските пощи дори), няма да се отървете, запомнете го добре! А най-добре, за да се отървете от такива навлеци като мен, дето много мислят и пишат, вземете ни забранете нас самите, арестувайте тия като мен, дето много знаят, натикайте ни в един концлагер - и работите тогава ще се успокоят. Ето, и Иво Инджев натикайте в концлагер, и всички останали крайно яростни критици, на които никаква власт не може да ни угоди - и все имаме какви ли не претенции!

В светлината на казаното ми се налага да напиша своето ново, традиционно писмо до новия министър на образованието и нàуката, знаете, аз от години имам този обичай (първо писах навремето на Фандъкова, тя беше първият министър на образованието на Бойко, преди да я тури за кметица, тури я кметица, стана министър Сергей Игнатов, моят състудент от Петербург, и нему писах и така се отпочна тази моя традиция да пиша на всеки нов министър на просвещението). Ще му напиша тия дни на проф. Танев своето ново писмо, имам какво да му кажа, и в принципен, и в непосредствено-житейски, личностен план; може пък него тази прелюбопитна история на моето низвергване от образователната сфера да го трогне, знам ли? Ако изобщо бюрократите в Министерството допуснат моето писмо да стигне до бюрото на самия министър де, щото имам подозрението, че те крият моите писма от министъра, правят нужното писмата ми да не стигат до самия министър, в това нещо вече съм напълно убеден че е така: не може всички министри да са така неучтиви, а се смениха сума ти министри, на които съм писал, никой, повтарям, никой, не ми отговори (ако не броим Фандъкова, която единствена ми отговори лично!). И затуй в този момент ми хрумва една ето каква екстравагантна идея: ще ида директно в Министерството, във физическия смисъл, телесно ще ида, ще си взема приемен час и ще занеса писмото си лично, ще го предам сам в ръцете на министъра, ето каква хубава идея ми хрумна в този миг, а, какво ще кажете?! Великолепна идея, нали така? То се разбра, че човек нищо не може да постигне ако не се помръдне от мястото си, ако не си вдигне задника (пардон за думата!) и не отиде да свърши някаква работа - както се правят работите в действителния живот. Ще отида, а ако някой иска да дойде с мен, да съставим нещо като "депутация", да отидем цяла една група обезпокоени от ситуацията в образователната сфера граждани и дейци на образованието, да отидем при министъра и в лицето да му заявим какво мислим, как ний виждаме нещата, да му изкажем подкрепа, щото ми се види твърде свестен тоя човек, дето стана министър, проф. Танев имам предвид, горкият, който каза ето какво в едно свое най-прясно интервю:

„Образованието на всеки от своите етапи се нуждае от сериозни реформи.“

после обаче добави:

„Реформата в образованието прилича на реформата в гробището - тъй като няма подкрепа отвътре.“

Казвайки тия две неща, той на мен лично ми направи чудесно впечатление, издигна ми се високо в очите, не крия, не казвам това от куртоазия, за да му се подмажа и пр., най-искрено го пиша: разбрах, че е един сериозно мислещ, сиреч, рядък за нашите български условия човек. И мисля, че този човек заслужава подкрепа и насърчение. Това, че сравни образователната сфера с... гробища, показва, че с него ний двамата мислим в една посока; аз в своите си книги съм описвал точно по този начин ситуацията, сравнявал съм я с "гробищни мотиви", писал съм за труп, който гние, но няма кой да го погребе, абе факт е, че с новия министър мислим все в една и съща посока. Велико нещо е интуицията, аз от пръв поглед разбрах, че този човек е дълбок, мислещ човек, хареса ми, затуй и така импулсивно ми се прииска да му кажа някои неща право в лицето, може би и затуй така отчаяно му се предложих да ме тури за свой заместник - та да мога да му кажа всички директно в лицето. Е, това не стана, той сам призна, че в определянето на заместниците си той лично нямало да има решаваща роля, както и да е, да не ровя тука, факт е обаче, че той вече има заместници и сред тях не съм аз. Но аз лесно не се отказвам, ето, решавам да ида да поискам прием лично при министъра, ще получа аудиенция и ще се срещна при него. Ако някой иска да дойде с мен да ме подкрепи, да заповяда, цяла група да идем, а, какво ще кажете? Аз ще предложа идеята си да съставим една депутация на свои близки приятели, смятам, че някои ще се съгласят, и те са луди глави като мен, обичат щурите идеи; ето, елате и вие, запишете се в депутацията, ще отидем, ще се срещнем с г-н Министъра и ще му кажем какво мислим, а? Право в лицето ще му кажем всичко, та да разбере, че ситуацията в системата на образованието не е хептен гробищна, че има и хора, които не се идентифицират с мъртъвци, които са готови да окажат подкрепа, където отвътре, къде отвън (мама му стара, то и аз вече не съм отвътре, щото, знаете, бях изгонен от образователната сфера, бях изритан от нея с един най-великолепен шут!). Е, отвън тогава ще му помагаме като отвътре няма подкрепа и помощ, аз така мисля, важното е обаче да знае, че все пак има някаква гражданска подкрепа в желанието си да прави сериозни реформи!

Та който иска да дойде с мен на среща с г-н министъра (на образованието и нàуката), да заповяда и да се запише под тази публикация, ако успеем да съставим една по-голяма групичка от разтревожени граждани, милеещи за същинската реформа в образователната сфера, нищо чудно министърът и по-скоро да ни приеме, знаете, в днешно време управляващите са, така да се каже, по-снизходителни или по-внимателни към роптанията на гражданите от улицата. Това вече е модерно, да се вслушват в ропота на гражданите, нали така? Е, ако съставим групичка, тогава нищо чудно министърът да ни приеме и по-скоро, без да чакаме по обичайния ред, чрез записване за прием и чакане аудиенция с месеци и пр. Това е, видяхте как ми се роди неочаквано една наистина прекрасна идея за съставяне на такава депутация, която да поиска среща с министъра! И ще я реализирам тази идея, прекрасните идеи трябва да не се оставят така, да витаят в празното пространство, а те следва да бъдат реализирани. С вас или без вас пак ще я реализирам. И сам да се наложи да ида, ще ида. Казвам това, щото нали вече писах по-горе, че дори и най-близките ми приятели се погнусиха от мен - откакто писах, че се самопредлагам за заместник-министър! Чудо голямо че съм се самопредложил, айде де, ще ми се правите сега на ощипани моми! А тия, дето драпат потайно и мръснишки да стават министри и заместници, от тях не се отвращавате толкоз, така ли? Аз, дето го направих съвсем открито и чистосърдечно, съм лош, а те са добри, така ли?! Майната ви ако мислите така!

Стига, спирам, бъдете спокойни! Това исках всъщност да кажа. Сега сядам да си върша истинската работа. Предстои ми тук за около месец в моето принудително "безработничество" да подготвя цели два броя на списание ИДЕИ, българският, традиционният и също така научно-теоретичният, международно-многоезичният, и двата трябва да излязат до края на годината: страшно много работа имам! (Издаването на в-к ГРАЖДАНИНЪ, в хартиено и онлайн-издание, с периодичност два пъти в месеца комай вече не го броя.) Като капак на всичко трябва да подготвя в най-скоро време и новия брой на съвсем новото списание за съвременно образование и личностно израстване, именно списание HUMANUS, това ще бъде неговият втори брой. Събрал съм материалите по всички броеве, остава да ги оформя за печат, тази работа върша аз, няма кой друг; е, то има, ама аз нямам пари да си платя друг да свърши тази съвсем техническа работа. И затова аз се трепя като същински каторжник.

За благодарност за цялата тази работа съм един от най-руганите "лоши хора" в българската интернетна Агора, това поне е факт, ето, вече всички се гнусят от мен, щото се оказа, че съм бил и... "голем кариерист", "службогонец" и пр., дотам, та вече никой не ми и говори даже, а всички гледат да се преструват, че нямат нищо общо с "толкова лош и пропаднал човек". У нас моралът, видно е, е на висота, няма що!

Бъдете здрави! До скоро! От мен няма да се отървете докато съм жив - дупе да ви е яко тепърва! (Пардон за толкова гнъсната дума, дето употребих, ала се наложи!) :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo