Истините на вярата и религията следва да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл - според съзнанията, мирогледа и ценностите на изповядващите ги хора

Ще продължа подетото разсъждение, което може да се види ето тук: Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията. Там ми се наложи ненадейно да прекъсна мисълта си, сега ми се ще да й придам завършеност, до потребната пълнота.

Впрочем, и тук, в тази област, именно областта на философския анализ на вярата в Бога и религията няма как разговорите по вълнуващите човеците теми някога да заглъхнат, а пък "окончателната истина" по всичките тия въпроси най-сетне да бъде изнамерена и доказана, всички да я приемат без никакъв ропот - и да заживеят безпределно щастливо. За щастие е така, тия теми и проблеми няма как да бъдат изчерпани и "окончателно", "безвъзвратно" прояснени, те завинаги ще си останат открити за нови и нови търсения, изследвания, обсъждания, за най-разгорещени дискусии и т.н. И точно това, което някои хора смятат за недостатък, е голямото предимство на тия теми и въпроси. Някои на същото това основание смятат, че щом като никога няма да стигнем до тъй въжделеното от човеците "пълно единомислие" по всичките тия духовни въпроси, то тогава явно било нямало смисъл изобщо да се занимаваме с тях, те били неразрешими, следователно, изобщо с тях не бивало да се занимаваме, изобщо не трябвало даже и да ги поставяме. Аз обаче смятам, че такова едно умозаключение е неоснователно: има огромен смисъл да се разговоря по тия въпроси, да се търси истината, да се стремим към запълване на празнините в нашите разбирания, в постигането на оня цялостен смисъл, който не е така жизнено потребен.

Защо ли? Ами защото този смисъл, който ни е така жизнено потребен, може изобщо да се роди в нашите съзнания едва в резултат на тия разговори и обсъждания, разбирате ли, да, да се роди, ето, до това раждане на смисъла се свежда целия смисъл на тия разговори - без тях смисълът няма да се роди, ще остане чужд на нашите съзнания, по-вярно казано, нашите съзнания ще останат чужди на него. Няма друг начин за постигане на смисъла освен ето този: раждането му в пределите на собствените ни съзнания, сътворяването на смисъла, а до това раждане и до това сътворяване нашите съзнания ще си останат чужди на него, празни и кухи откъм смисъл, и то тъкмо по тия най-важни, фундаментални човешки и духовни въпроси. Без да дадеш отговор на тия най-важни и фундаментални човешки въпроси ти пък няма как да си наясно със самия себе си, щото от отговора на тия въпроси зависи собствената ти човечност - как тогава да било "нямало смисъл" в тия обсъждания и търсения? Всеки човек е човек дотолкова доколкото е наясно със собствената си, сътворена от самия него и оригинална идея за човечност, която отговаря именно на неговите разбирания по най-важните човешки и духовни въпроси. Има, разбира се, смисъл, как да няма смисъл: това особено ясно си личи в светлината на вече казаното. И този смисъл, нещо повече, ни е направо съдбовно потребен!

Аз тук си позволявам да пледирам, че тъкмо философията е онази твърда почва или основа, върху която може да бъде постигнат верния човешки смисъл на вярата в Бога и религията. Добре съзнавам, че издигнатата от мен тук теза е спорна, срещу нея ще скочат, убеден съм, и най-уважаваните от мен богослови, проповедници, религиозни и църковни дейци и т.н. Общо взето се смята, че философията е сфера на т.н. "човешки истини", докато вярата в Бога и религията били сфера на някакъв особен вид истини, касаещи свещени предмети, един вид религията била сфера на истини от по-висш порядък, именно Божиите истини. Или Божествените истини, които били един вид под ведомството на теологията - и на църквата, разбира се. И в тази сфера не бивало да се допуска намеса от страна на философите, щото, казахме, философията била сфера на "ограничените" по смисъла си "човешки истини", за нейните възможности било непосилно постигането на въпросните Божии истини. Има нещо вярно в такава една постановка на въпроса, но има и нещо съмнително. Все пак, чини ми се, и теолозите, и църковните, духовните дейци все пак са... хора, са човешки същества, нали така? Как тогава постиганите от тях лично истини да нямат човешки характер, а да са директно Божии истини, да са някакви истини, имащи несъмнен Божествен характер?

Да, има, предполагаме, боговдъхновени хора, пророци и изключително духовно просветлени (и просветени) човеци, които, да приемем, Бог е избрал, та чрез техните уста да ни каже някои истини, ето, примерно, такива са Йоан, Матей, Лука и пр.,някои отци на църквата и т.н. Знаем също, че Христос непосредствено, в качеството си и на човек, и на Бог, ни съобщава някои безценни истини, и то ни ги съобщава в пределно ясна, човешка форма, те са хем пребогати на смисъл, хем са пределно ясни, прости за разбиране. Да, обаче след това са се намесили цели легиони тълкуватели, които вместо да проясняват, са направили нужното да затъмнят смисъла на тия истини, аз лично смятам, че се е получило така заради вредното влияние на разсъдъка, на предвзетата научност, която по начало не бива да се меси в сфери, които са извън нейната компетентност. Една философска по същината си теология съм склонен да приема, но нейните представители са същинска рядкост, у нас, примерно, проф. Калин Янакиев е ярък пример за такова съчетание на несъмнена философска и теологическа дарба. Но общо взето, чини ми се, повечето теолози имат някакъв позитивистичен уклон, стремят се наукообразно да нищят теологическите въпроси, което води до една уродливост, щото тъкмо същностното и същинското духовно съдържание на религията е непредаваемо със средствата на науката.

В преподаването на вяра в Бога и на религия тази именно наукообразност трябва да бъде гонена безпощадно, щото тя е в състояние всичко да опошли и изкриви. Вместо нея няма какво да бъде използвано освен философските прийоми, щото те пък по начало са пригодени за изразяване на такъв род духовни съдържания и смисли. А автентичният език на изразяване и на същинската философия, и на същинската вяра и религия е именно пределно човечният и човешки език, езика, който е понятен на всяко човешко същество. Тук никаква наукообразност не е нужна, напротив, тя е изключително вредна. Тъй като науката и научността по принцип са само и изключително познавателни форми, в тях няма място именно оня така важен ценностен момент, да не говорим за практически-преобразуващия, който е свързан именно с промяната на съзнанията и на поведението на човека, занимаващ се било с философия, било с проясняване на своята вяра, било на отношенията си с Бога, с религията и със самата църква.

Философията има и още едно предимство, а това е именно вековният й опит в общуването най-вече с младите, в разработването на разни техники за най-ефективно духовно въздействие върху техните съзнания и т.н. Философията също така в някакъв смисъл е по-близка и до съвременните нагласи на хората, които все пак се стремят към разумно проясняване, времената сега са такива, че непосредственото доверяване на откровенията на вярата сякаш е по-далечно на мирогледа на съвременния човек. Днешните хора сякаш по-трудно могат да се отдадат на мистично постигане на някои истини, макар иначе да са доста податливи на разните му там медийни мистификации и манипулации, което също е интересен феномен на съвремието ни, която си заслужава да бъде осветлен, с оглед да се проучи, тъй да се рече, неговата "механика", с оглед използването й за по-позитивни, за по-градивни духовни и образователни цели, а не за медийна злоупотреба. Философията също така благодарение на своята диалогичност и дори полифоничност е много подходяща за адекватно на нуждите на съвременните хора дискутиране на всички ония духовни въпроси, които са съдържание на вярата в Бога и на религията като цяло. Тя е способна да породи тъй необходимото доверие, което е прогрес по отношение на пробуждането на вярата, в някакъв смисъл доверието към философията може да бъде онази именно искра за запалването на пламъка на вярата на един по-късен етап, в резултат на един вече личностно дефиниран отговор на духовните нужди на конкретния индивид. Философията също така е свободолюбива и антидогматична по същината си, което също е голямо предимство, щото много смятат, че вярата се била опирала на споделянето и дори на натрапването на някакви религиозни догми, е, става дума за истини, които имат по-особен, по-богат смисъл, но това съвсем не значи, че непременно трябва да се превръщат в догми.

Защото винаги тия истини могат да се изпълват с все по-нов и по-съвременен смисъл, според съзнанията и ценностите на изповядващите ги хора. Именно за да не превръщат истините на вярата и религията в догми неоценима роля може да изиграе това т.н. философско отношение към проблемите, което, както по-горе изтъкнах, ги държи винаги отворени за нови и нови изследвания, търсения и пр.; неокончателния характер на постиганите в пределите на философията истини именно е предпоставка те никога да не се превръщат в застинали догми, което е едно от най-големите предимства на философското разглеждане на проблемите на вярата и на религията. Разбира се, тук, чрез тия мои бележки аз не мога да изчерпя целия този въпрос, но ми си струва, че казаното вече е една добра основа за "нищенето" му вече в конкретните и живи обсъждания, дискусии и пр., където, разбира се, ще се получи и сблъсък на различни гледни точки по въпроса, което е именно и най-доброто, което може да ни се случи. Никога дискусиите и сблъсъкът на различни мнения не бива да бъде изключван, примерно, в сферата на философията няма и не може да има "забранени" гледни точки, докато в самото богословие, както ми се струва, по презумпция безбожничеството сякаш е изключена, забранена позиция, и как тогава на тази база да може да се получи автентичен и свободен дебат? Защото, мисля, няма как да си богослов ако сам не вярваш в Бога, нали така? Щом като ценностният, духовният нихилизъм като антитеза бъде изключен от дебата, това поставя под подозрение един такъв недопускащ алтернативата си и по тази причина прерастващ в едностранчивост, в догматичност подход.

Виждате, че дотук аз поставям някои, така да се рече, методологически проблеми и въпроси, които с неизбежност трябва да бъдат поставени. Има и една друга група въпроси, свързани с начина, по който възнамерявам да подготвя това помагало. Нека пак съвсем накратко да споделя белезите на своя оригинален подход, който съм го прилагал и при писането на други подобни изследвания, помагала, книги и пр.

Аз съм принципен противник на следването на някакъв предварително зададен план, схема, програма на писането на учебното помагало, изследване или книга. Смятам, че човек не бива да си налага доброволно такива пранги или окови, да си слага кротко врата под такъв един собствен ярем. Смятам, че поражданите по един естествен път теми и проблеми, в самата спонтанност на творческия акт е значително по-плодотворен подход, особено пък когато имаме намерението да се занимаваме с такива по същество чисто духовни проблеми, които по начало са сфера на същинската свобода. Затова и отказът от свободата не може да бъде добър подход за една толкова свободолюбива, немислима без свободолюбието духовна област. Един такъв подход, убеден съм, ще намери и някакъв отзвук, ще успее да породи подобаващия духовен резонанс в душите на младите, на ония, които са пожелали да се занимават с един такъв учебен предмет. Разбира се, дълбоко съм убеден, че един такъв учебен предмет като "Въведението във философията на вярата и религията" няма как да бъде задължителен, той по идея следва да бъде свободно избиран - ако не бъде, ако бъде натрапен и задължителен, тогава всичко ще се опорочи в корена си.

Когато такъв един предмет обаче се преподава адекватно на същината и на смисъла му, т.е. по един пределно диалогичен, дискусионен начин, когато ония от младите, които са избрали по някакви си свои подбуди, останат доволни от него, това непременно ще доведе дотам, че славата на този предмет ще породи приобщаване на все повече и повече млади хора към него. Важното е обучаващите се, занимаващите се с философия на религията да се чувстват добре, да им е приятно, да участват активно в обсъжданията, сиреч да нямат усещането, че са пренебрегнати, че са използвани и пр., да се овладеят от чувство за увереност в собствените и сили, от онова самочувствие, без което едва ли нещо ценно може да бъде постигнато. Има ли ги тия неща, в един момент такъв един предмет може да стане един от най-любимите им. Особено ако пък се водят тия занимания с помощта, чрез използването на някои съвременни обучителни технологии, които всъщност не са друго, а връщане към отдавна позабравени прийоми на общуването, използвани от философите още в най-древни времена (примерно сократовата майевтика, "акушерското изкуство" за раждането на истината). И понеже се стремя за постигането на точно това, именно да провокирам съответните разговори, аз предварително не мога да зная кой проблем или тема трябва да бъде изведен на по-преден план и пр., по тази причина аз ще следвам своя вътрешен духовен ритъм, ще следвам онова, което "моят демон" ни подскаже, а пък използващите това помагало, независимо дали за индивидуално или за общо обучение, ще могат сами да го преструктурират - като свободно си избират теми и проблеми в онази последователност, която отговаря на техните собствени нужди. Сами виждате, че по този начин се обезсмисля въпроса за реда, по който ще бъдат поднасяни тук темите, оказва се, че няма никакво значение коя тема на кое място е поставена, щото това винаги може да се промени от самия изучаващ, от самия стремящ се към разбиране.

Аз ще помисля повече по формалната страна на нещата, примерно по такива неща като как да бъдат поднесени темите, дали да има дискурсивна, въвеждаща част, или да има най-напред поредица от въпроси, която също би могла да въведе в проблематиката, и то по един по-подходящ, вътрешен начин, дали ще слагам казуси за обсъждане, с формулирани тези и антитези, или тия неща ще ги оставя да ги решат самите дискутиращи (което, разбира се, е значително по-добрият вариант, е варианта, който аз лично повече предпочитам, затова и вероятно на него ще заложа), дали ще трябва да сложа откъси или "цитати", съдържащи идеи, които са по съответния проблем, имам предвид изказвания на философи и на теолози, които заслужават внимание и т.н. Казах, че не ми се иска помагало да бъде претрупано, ще ми се да бъде кратко и удобно за използване. В тази посока ми се ще повече да помисля, тук ще бъда благодарен и за всяко предложение, изказано от теб, уважаеми читателю. Човек не може всичко сам да изобрети, включат ли се повече хора в тия обсъждания при подготовката на помагалото, шансът то да стане по-добро е вече значително по-голям. Впрочем, ето до този момент какъв отзвук от читател получих, който е изключително показателен, именно убеждава ме още повече колко необходимо и потребно е да се заработи най-упорито в избраната посока; ето какво пише някакъв коментатор:

Анонимен каза: Децата ми по никой начин няма да учат вероучение. Не сме в четиринайсти век.

На което ми се наложи да отвърна ето какво:

Значи държите децата Ви да останат в пълно невежество, необразованост и безкултурие? И то в тъй важната духовна област - както беше при варварския, дивашкия комунизъм?

Писах му това на този човек, виждате обаче как той е "добре подкован", че тия, духовните въпроси, свързани с вярата, са един вид "вредни" и затуй трябва да бъдат "забранени" за съвременното образование! Това много говори, сами си отговорете какво всъщност ни говори и казва по този начин този човек. Той си мисли, че ни казва едно нещо, разбиращият обаче човек разбира оня смисъл, който на него убягва, който нему е чужд. Това именно показва, че с такива хора много трябва да се разговаря, те самите имат страшна нужда от това, но, за жалост, не са склонни да я осъзнаят и признаят. И за тази цел на такива хора трябва да им се помогне. И на техните деца трябва да се даде възможност да разбират онова, което родителите не са могли да разберат. Щото по времето на комунизма, когато са се оформяли като личности техните родители, вярата в Бога и религията бяха наистина забранени. Но какво, впрочем, се е променило в това отношение и сега, след като 25 години след промените положението си е пак същото, да, в нашите училища обсъжданията за вярата в Бога и за религията също фактически са още забранени?

Нищо не се е променило, разбира се: бесовският комунизъм продължава да дирижира положението в тази посока, сеейки всекидневно семената на неверието и на бездуховността в душите на младите - като им забранява да се занимават с този род търсения в училище. Даже когато комунистът сладкодумно ви говори за "православие", редейки лицемерни думи, не му вярвайте изобщо: той го прави по този начин, та да ви отврати от вярата и от религията; казват, че вълкът козината си мени, но нрава не - затуй не вярвайте на вълци, наметнати с овчи кожи, на тях особено изобщо не вярвайте...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo