По последните няколко теми от поредицата с условно заглавие Въведение във философията на вярата и религията (смятам да напиша учебно помагало по тези проблеми) се появиха няколко отзива, коментари и нещо като "дискусионни разпри", по нашия роден български обичай, е, въпреки всичко ги слагам на едно място, с оглед да опитаме да се зароди една що-годе по-смислена дискусия, за която призовавам: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
12 коментара:
"Първи опит за дискусия по проблемите, поставяни в поредицата "Въведение във философията на вярата и религията""
"Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дебилът явно си ти... богохулстваш... явно Сатана те е обсебил... потърси наблизо психиатър, щото това е опасно за здравето ти..."
Ти и с учениците ли си водеше такива дискусии ?
Из Библията:
"Ако брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, която почива на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове..., да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш; но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде. Да го убиеш с камъни, за да умре." Второзаконие 13:6-10
"И който легне с жена, която е неразположена, и открие голотата и, той е открил течението и и тя е открила течението на кръвта си; затова и двамата да се изтребят изсред народа си". Левит 20:18
"Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре;" Второзаконие 22: 20-21
До онзи другар, който нямало да допусне детето му да учи вероучение
Искам да поправя нещо неправилно, което написах до Вас като коментар, а именно че „нямям намерение да обяснявам точно на Вас за Стария и Новия завет“
Ето, пиша ви тези редове. Дали ще ги приемете е въпрос на Ваш личен избор. Бог никога не плаши, не размахва пръст, не задължава някого. Думите „виновен си“, „длъжен си“, „трябва“, не са от неговия речник ( те принадлежат на религиите, които пък са дяволска работа, измислена да мъчи човека и да го праща в лудницата, не бъркайте вяра с религия, нямат нищо общо).Така че дали ще прочетете това, дали ще приемете тази истина си е Ваш избор, както е Ваш изборът да приемете ли учението на Христос или да вървите по пътя на греха. Свободната воля е нещо много важно, решаващо съдбата на човека.
Ще се опитам да пиша с много прости думи и да се изразявам образно, т.е. да подсилвам нещата съзнателно. След грехът на Адам и Ева човечеството оскотява и затъва в грехове. Това е етап от Божия план. Бог разкрива своите изисквания- закони към подивелите полу-хора, полу-животни, пълни простаци, в плочата, която донася Моисей. Те обаче са недостижими за слабите и лоши хора, населили земята. Греховете им били толкова големи и жестоки ,че с нищо не можели да се изкупят. Цялото злато и съкровища на света не стигали, за да бъдат изплатени тези грехове. Трябвало нещо по-ценно, най-ценно да бъде дадено, за да станат хората способни да се освободят от големите си раници, куфари и чанти с грехове. Това най-ценно можело да бъде само невинната кръв, принесена в жертва. Но нито един човек на Земята нямал невинна кръв, затова Бог, който е Любов и изпитвал огромна мъка да гледа своите творения да се влачат , мъчат и лутат в една окървавена земя, изпраща като жертва с невинна кръв своя син на земята, с което автоматически се изкупват греховете на всички, които искат това. Тези, които се „запознават „ с Исус и неговото учение се освобождават от всичко, което ги мъчи ( не се грижете какво ще ядете, пиете, облечете…) и стават нови, силни хора, които нищо не може да разтревожи. Те са като деца, осиновени от Богаташ, които са задоволени във всяко отношение и живеят безгрижно, занимавайки се само с духовни неща. Това е като вододел- човечеството се разделя на 2 части. В Новия завет съществува само думата „искам“, нищо не е написано с цел да обремени и задължи човека, защото той вече,пожелал да бъде освободен от старите си грехове, от които не е останало дори фотокопие, има силата да живее по нов начин- с милост, великодушие, любов……. той вече принадлежи на други измерения- на Божието царство, той е дете на Бога и Цар, живее в Свят без грях и болести. С нищо не е заслужил това, то е дар, подарък, благословение. Единственото, което открива пътя на всички благословения, е вярата, приемането на този чудесен Исус, по който са „луднали“ толкова хора, както влюбените до уши в някого от противния пол. Още една грешка, много огромна, която допуснах, като написах че е „адски трудно“ да вървиш по стъпките на Исус. Не. Много е лесно и просто. Не трябва да правиш нищо, оставяш всичко в ръцете на твоя Баща, без него няма да успееш да вършиш добри неща.
Не съм много напреднала във вярата, допуснах грешки. Затова и Бог иска да не слушаме човеци и да не се подчиняваме на тях, било то папи, попове, пастори…Да се чете в Библията, какво казва самият Бог- това е най сигурния начин да се доближаваме към Него.
Подобро жалко смукане на оправдания не бях чела скоро, честна дума. Хем е смешно, хем отвратително. Радвам се, че не съм имала нещастието да ви познавам.
Време е за още малко цитати от "Светото" писание:
А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини... Те да ви бъдат притежание. Левит 25:44-45
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена. Изход 21:7-8
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока. Изход 21:20-21
А, бе пич. Само това ли успя да намериш в Светото писание? Личи си, че си слабо образован, не знаеш, че буквите с които пишеш са дело на двама монаси, нито че част от официалните правила на съвремения български език са изковани на базата на Славейковият превод на Библията. Ха, Славейков глупак ли е бил да се занимава с Библията? Или пък германците простаци, да градят лингвистичната си култура на Лутеровият превод на Библията, или пък покойният атеист Хитчинс, е бил бръмнал, твърдейки че версията на крал Джеймс на превода на Библията е наю-висшият образец за английски език, или че канадците, създали едно от най-богатите и справедливи общества на земята, са нещо не в ред започвайки конституцията си с думите "Whereas Canada is founded upon principles that recognize the supremacy of God and the rule of law," което преведено значи, че Канада е създадена върху принципи, признаващи върховенството на Бога и закона...
Ха, сега да ти отговоря на глупостите, щото си нямам работа.
Роби и робини има и до ден днешен, такъв е безбожният български народ. Ако българите имаха християнската култура на Запада, никога нямаше да допуснат да оскотеят, населението да бъде превърнато в роб на безбожни бандити, и накрая да бъде изгонено да слугува на чужди господари зад граница. Сега, схващаш ли смисъла на думите в Левит? Сега виждаш ли защо западните нации се грижат да своите си и приемат емигранти да им вършат мръсната, неквалифицирана работа? Не прави от своите си роб, щото това е все едно да заробиш сестра или брат. А ако си роб, служи на господаря си, докато намериш пътя към свободата чрез Бога.
Робът е СТОКА, така е, робът не е човек; и робът, както ти подшушнах в едни друг пост (и загатнах малко по горе), не може никога да стане господар, защото робството, както е писано в Библията, идва от начина на мислене, от дълбочината на разбиране... ти впрочем си роб, то се вижда отдалеч, и много има да патиш... Затуй, седни си на дупето, и чети Библията, за да бъдеш господар, демек свободен. И аз съм бил роб като теб, но намерих пътя... чрез Библията. Сигурен съм, че и на теб ще ти се отворят очите, още си млад и зелен. Помни ми думите, имай респект от Бога, и уважавай верският избор другите. Що да ядеш бой от робско невежество?...
Уважавам правото на верски избор на всеки човек.
Както и ти трябва да уважаваш правото на всеки човек да няма религия.
Няма нищо сложно...
Но никак не се изненадвам, че религиозен човек заплашва с бой.
Трябва да отбележа обаче, че винаги допускам възможността да греша. Ако някой ден се убедя, че бог съществува, разбира се, че ще го призная. Засега мога само да допусна, че има някаква евентуална вероятност. Дали ще повярвам, времето ще покаже.
На другарката, която така сълзотворно-патетично и театрално възкликна:
Ти и с учениците ли си водеше такива дискусии?
ще отвърна ето как:
Не, другарко, с учениците си разговарям съвършено различно; само с нагли интернетни комуноиди като теб разговарям по този начин...
Удовлетворена ли си от отговора ми? Ще пророниш ли сега още една театрална сълза за "бедните ученици", на които "тоа злодей Грънчаров" е преподавал! :-)
Искам да се извиня на пишещите тук за това, че по-горе наруших добрия тон. Лош ден имах, много ми дойдоха нервите, здравословните проблеми и така... допуснах да нагрубя дискутиращите. Не трябваше да си изкарвам фрустрациите в дискусията. Още веднъж, извинете.
Добре осъзнавам, че цитатите от Стария завет подлежат на тълкуване и тълкуването на пишещия по-горе ми се струва разумно. Явно той доста е почел Библията и е имал време да мисли и да тълкува повече от мен. Може и да е прав, а аз да греша. Не мога да си изкривя душата и да заявя, че вярвам в Бог, защото не е точно така, но с чисто сърце мога да кажа, че държа разума си отворен в тази посока. Не мога да се съглася, че съм "роб", защото поне държа очите си отворени и приемам нова информация.
Както казах по-горе, ако Бог съществува, той със сигурност знае как да ме накара да повярвам. Ако това стане, значи това е било правилното.
Браво! Щом имаш сили да се извиниш, нещо рядко срещано по нашите ширини, значи си добър младеж.
В Библията често пише да търсим Бога, и че търсенето на Бог, т.е. търсенето на смисъл не само в Писанието, но и в целия ни човешки опит, е вече доказателство, че сме Божии избраници. Тук вече не става въпрос за вяра, а за искрено желание да се търси истината. Така че вярваш или не вярваш в Господ няма значение, важното е да търсиш истината.
Oсвен това, никой не е намерил, Бога, синко. Ако някой ти каже, че го е открил, не му вервай (не че сега му вярваш, де). Обаче, слушай съвет от тези, които търсят Бога (истината), независимо дали се определят като християни, атеисти, или агностици. Бог е един, но има много лица- Баща, Син, Святи Дух, Истина, Ближният...
Има едно място в Библията, където един уплашен лъжец, Яков, се бори с ангел на брега на Джабок, неверник, разкаян неверник, беше този Яков, но се бори с Господа, моли го да му даде свобода, и бъдеще, и в тази си борба, Бог му каза: "Как се казваш?", а Яков отговори "Яков" (което в превод значи двуличен, подъл), тогава Господ му рече от сега нататък ще се казваш Израел (което означава Борещ се с Бога), защото вида Бога лице в лице и оцеля (т.е. защото откри истината, и не се уплаши от чудото и)...
И последно, от робството до свободата пътят е дълъг. Първата стъпка към свободата е когато робът осъзнае положението си. Жан Жак Русо, един от идеолозите на Френската революция, и обичан от атеистичните революционери мислител, започна най-известната си книга така: "Човек се ражда свободен, а цял живот живее в окови" Аз, пък ще кажа друго-- човек се ражда в окови, и цял живот му е нужен да ги свали...
Поздравления за толкова вярната мисъл, до която стигнахте:
"Човек се ражда в окови - и цял живот му е нужен да ги свали..."
Ще си позволя да използвам тази мисъл в писанията си. Тъй че, ако желаете да запазите авторството си, можете да си съобщите, ако искате, името. Мисълта обаче е напълно вярна, точно така е: ние живеем за това за да се реализираме като свободни, да разберем какво е свободата, да се влюбим в нея - и, веднъж постигнали я, да я пазим като нещо най-драгоценно.
Знае се също, че Истината ни прави свободни - ето двете предпоставки за да живее човекът пълноценно, истински.
Публикуване на коментар