Интересно е, че богослов-психиатърът, прорицателят и любимецът на медиите д-р Михайлов все пак не посмява да изплюе камъчето, което се върти в устата му: щом с "тази Европа е свършено", а "тази Европа" е Европа на свободата, на либералната демокрация, то тогава коя Европа трябва да възникне върху "отломките" й? Може би трябва да възникне една... сурова и тиранична Европа, може би следва да се появи една Европа, строена според кагебистко-"православните" догми на путинската доктрина? Може би трябва Европа да се откаже от "отровата на либералната демокрация", та да може с удвоена сила да се вкопчи в битката с радикалните ислямисти, с оглед да има шансове да спечели започналата "война на световете"?! Това камъче се върти в устата на богослова-психиатър, ала той все пак се удържа да го изплюе...
Интересно е, че очите на разни мохикани от всички страни, цветове и разцветки все повече ги боде този трън на "либералната демокрация", на свободолюбието на Европа... тази "пуста и тъй опасна" свобода подмолно терзае и трови душите на пост-комуноидите от всички нюанси, цветове, спектри и т.н. Явно не само ислямистите-фундаменталисти са намразили до смърт тази наша тъй свободолюбива Европа, а и много други техни "духовни събратя", които също така всеотдайно мразят духа на Европа, свеждащ се до една дума: думата свобода.
Наистина, възниква и един друг въпрос, прибавям го сега: дали пък не е дошло времето християнска Европа да покаже, че ненавистта и омразата могат най-радикално да бъдат победени с едно-единствено нещо: не с ненавист и с омраза, а само с... любов? Дали не е дошъл момента ний, европейците, да покажем, че е прав нашият толкова велик и мъдър Учител, чието учение е вдъхновявало и предците ни, и нас, които въпреки всичко смятаме, че само любовта може това, което нищо друго не може?
Горното написах на страницата си във Фейсбук по повод на Д-р Михайлов: Виждаме една намразена до смърт Европа, която трябва да осъзнае, че е във война
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Когато прочетох заглавието си казах, че тук името путиново не ще бъде споменато. Просто няма как.
Не би!
Обсесия, Грънчаров! Това още не е диагноза. Поговори с добър психолог. Ако не го направиш, до година-две ще трябва да се срещаш психиатър.
Колю, мислиш назадничаво. Като теб мислеха таваришчите от 60-те години на ХХ век, които тикаха всичко, що мисли по-различно, в психиатриите. Мама му стара, вий, комуноидите, май наистина не сте способни на абсолютно никаква промяна, това ли искаш да ме убедиш?
Публикуване на коментар