Вярно ли е, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство?

Вчерашното ми писание по поредицата "Въведение във философията на вярата и религията", на което, кой знае защо, сложих толкова странното заглавие Да ви пожелая ли и вие да пощуреете като мен, и вие да се увлечете по тази тъй безполезна страст по духовното?, предизвика отзвук у оня преуспял човек, някогашен мой приятел, историята на отношенията ни с когото използвах като пример в разсъждението си; както обещах му изпратих линк към текста и му се извиних, че съм го "употребил" за една такава цел; той прочете текста и след това си поговорихме; решихме да се срещнем в близките дни и да си поговорим. Не крия, че много ми е интересно да разговарям с него по много, по всякакви въпроси, понеже той е успешен бизнесмен, искам да го попитам нещичко и относно моите "бизнеси", именно писането, издаването на книги и списания, примерно, ми ще ще да получа от него съвет за това какво да направя, та да си продам някак книгите, да, издадените ми книги, понеже били философски и "непазарни", си стоят арестувани по борси и складове, не стигат даже до книжарниците (!), книжарите на това основание не ги щат, нямало било търсене, спрямо книгите ми е приложена някаква специфична пазарна цензура, което, съгласете се, за мен като автор е доста обезнадеждаващо: да пишеш книги, да ги издаваш на свои средства и след това тия книги да бъдат предоставяни единствено на съда и критиката на... мишките!

Както и да е, да не се отклонявам, та значи вчерашното ми писание има известен ефект и отзвук, за мен е много интересно и това, че моят някогашен приятел изучава, доколкото ми е известно, богословие, ето, ще ми се да разговарям с него и по въпроси около писането на това мое помагало по философия на вярата и на религията; между другото казано, поканих го да бъде гост във воденето от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", той обеща да дойде, един вид, дето се казва, има "известна интрига", ще видим какво ще се получи по-нататък. Ще ви информирам за случилото се, искам да заявя, че причината за всичко е изследователска: ще ми се да науча нещо повече за съзнанието, манталитета и ценностите на хора, които са постигнали успех в този тукашния материален свят, ще ми се да науча как такива хора мислят по вечните, по духовните въпроси за човека, Бога, смисъла на живота и т.н., не ща да мисля по такива теми абстрактно и умозрително, а конкретно, въз основа на непосредствения опит в общуването с такива хора, за които е казано:

По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Марко 10:25

И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Матей 19:24

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:25

Е, да, ама някои казват, че думата камила всъщност е погрешно преведена или преписана и на старогръцки означава дебело корабно въже - поради това, че и двете се пишат почти по същия начин (а по-късно и се четат, изговарят се по същия начин). Има и друго тълкуване: "Ухото на иглата" ("Иглени уши") е било наименование на малка врата или процеп в Йерусалим, встрани от главната порта, която е била отворена през нощта за пешеходци и обикновено е било невъзможно за камила да мине през нея. Но ако камилата се разтовари тогава е можело да се "промуши" пълзешком, по колене, "клекнала", пък макар и доста трудно. Както и да е, явно и камила, и корабно въже може да се някак да се промушат през "иглените уши", но богат да влезе в Божието царство, както единодушно твърдят библейските летописци, било съвсем невъзможно. Та този въпрос, дали богатите (в обичайни смисъл богатите, богатите с пари и с вещи) могат да отидат в Царството Божие мен лично ме вълнува, щото по дефиниция тия същите хора, материално богатите, са именно от тукашния, от материалния свят, те са негови герои, а пък, пак по дефиниция, Божият свят, Царството Божие, е по презумпция духовно царство, то е също така и царство на свободата, на ценностите от съвършено друг род, ето по този въпрос, дали е възможно отдадени на този тукашния свят да проникнат в чисто духовния свят, мен, не крия, този въпрос живо ми интересува, а, предполагам, той интересува и много други хора. Та ще направя каквото е по силите ми, за да проуча този въпрос, обещавам, ето, в тази посока е и инициативата ми да разговарям надълго и нашироко по него с един богат човек, този същия човек, за когото ви писах вчера. Този въпрос обаче го поставям не на някаква несериозна, клюкарска основа, моля да ни си мислите това, съвсем сериозно го поставям, по най-дълбоки, субстанциални причини го поставям. Ето кои са тези причини.

Ние, човеците, живеем ето в този, в тукашния, материалния свят. Ние този свят познаваме така непосредствено и ясно, че някои хора почват да си мислят, че този именно свят е и единственият. Философията и религията, а също и изкуството обаче ни говорят, че има и друг, чист духовен свят, невидим за очите, към когото не на всички хора им се удава да бъдат причастни. Е, смята се, че всеки човек може да намери начин да се причасти към оня другия, духовния, към Божествения свят, щото, между нас казано, и този тукашния, материалния свят, пак е Божи свят, природата е Божие творение, е, има и човешки свят, има социален и културен свят, т.н. "втора природа", който е чисто човешко творение. Но има и нещо друго, в този тукашния, материалния свят, в света на алчността, на интересите, на користта и пр., където именно "Царица е Парица" и пр., ние привикваме и се пристрастяваме, особено ако му се отдадем изцяло, щото той е така непосредствено достоверен, че някои хора почват, казахме, да си мислят, че той именно е и единственият съществуващ свят, а пък "духовните неща", както би се изразил нашият тъй скъп на сърцето ни Бай Ганю, са именно "бошлаф работа", са нещо подобно на вятъра, на въздуха, нещо крайно несигурно, са един вид фикция, илюзия, заблуда и т.н. Знаем също така, че господарят на този, на тукашния свят е Сатана, падналият ангел, който именно олицетворява злата сила на битието, алтернатива на преблагия и така великодушен Бог. Нека да се постараем да задържим тия предпоставки в ума си.

Е, трепем се в тукашния свят да постигнем някакъв успех, гоним, дето се вика, "реалното", а какво е по-реално измерение на успеха ни от... пачките с банкноти, от купчините със злато, от другите веществени, зрими скъпоценности от рода на прословутите мраморни камини, бляскави палати, безобразно скъпи, луксозни лъскави коли, някои богаташи в Америка се изхитриха даже и... космически кораби да си купуват вече, нали чухте за тази най-нова богаташка мания в Америка, нищо чудно да искат с тези космически кораби американските милиардери (в сравнение с които нашенските надути до пръсване от самочувствие богаташи изглеждат направо като същински просяци!), та значи нищо чудно с тия междупланетни кораби американските богаташи да искат да проверят дали, аджеба, някъде "на небето" и в безкрайния Космос все пак не съществува... Бог! Но това между другото, аз почнах да разсъждавам в тази посока: трепем се всички ние за успеха си, който се измерва според масово разпространените представи именно с парички, а да се окаже в един момент, че туй нещо, парите, не са най-важното, а най-важното е нещо съвършено друго, за което, увлечени в битката за успех, съвсем сме забравили, най-важното, представяте ли си, са някакви там "вятърничави неща" като "истина", "добро", "правда", разни други такива и подобни на тях ценности, да речем свобода, красота, ама не на тялото, а на духа, странна работа е това, не отива ли всичко на поразия ако се окаже, че паричките не са най-важното?! Ами тогава за какво да се борим, за какво да живеем, с какво да измерваме успеха си, тогава не е ли по-добре всички да се откажем от всичко, да станем... просяци или клошари, да зарежем богатствата си, да ги раздадем на бедните, да ги изплюскаме и... всичко тогава да отиде съвсем на поразия, щото ще се върнем мълниеносно в най-дивото варварство! Виждате как страшно се объркват нещата, нали така?

Явно трябва да се мисли добре по тия всичките въпроси. Всеки сам за себе си да решава какво за него е истинското и доброто. Хора всякакви. Еднакви не можем да бъдем. Слава Богу, че е така!

Като почнах да пиша тази заран текста си, няма да скрия, че отправна точка ми даде един мой почти детски спомен, ще ми се наложи да го припомня, щото се вързва добре с подетата тема (която аз съвсем нямам намерението да "изчерпвам", добре зная, че такова едно желание е крайно глупаво!).

Било е някъде към 70-те години на ХХ век, аз съм бил тогава юноша... "бледен", а тогава у нас, знаете, се беше възцарил комунизмът. Вие не гледайте сега, че днешните комунисти и комуноидите са така лицемерно "набожни" и дори, видите ли, "православни", те и сега, и тогава, си бяха върли безбожници, само дето сега, за приличие или щото било модерно, се напъват да се представят за "вярващи"; тогава поне правеха това, което им беше присърце, примерно, да убиват хора, да мъчат човеците, да тормозят ония, които искаха да живеят свободно и достойно и пр. Те и досега комунистите друго не правят освен да тормозят и лъжат хората, не зная дали сте забелязали това, някои не го забелязват, нищо че се вижда с просто око. Комунизмът по дефиниция е човеконенавистен, това трябва да се знае от всички, особено от младите, комунизмът е бесовщина, не аз го твърдя това, това още Достоевски го е казал и показал. (Апропо, дали мен не ме уволниха от училище точно заради това, че аз започвах часовете си по психология, философия и особено по етика с разглеждане на един превъзходен нравствен и психологически казус по Достоевски, по неговия роман "Престъпление и наказание", там именно моите ученици с жар спорят за това правилно ли Разколников е убил бабичката-лихварка и процентчица, за да й вземе парите и с тях да "ощастливи" бедните; чудесни обсъждания ставаха, големи дискусии, който иска, може да чуе как моите ученици дискутират по тая тема, има видеозаписи на такива часове, още стоят на съответното място в блога ми. Та там още в първите часове учениците ми благодарение на великия Достоевски разбираха, че комунизмът по същество е една бандитска, криминална, жестока доктрина на серийни убийци. Това мое "престъпление", че в моите часове е бил развенчаван комунизма, не може да ми бъде простено, нали така, мили ми другарки и другари цербери от МОН?). Та както и да е, да си разкажа аз детския спомен. Важен е и е таман по темата.

Значи аз тогава съм бил на лятна бригада, това нещо е било в текезесето на моето родно градче Долна баня, ако сега минете през него, можете още в началото да видите един мотел, с басейн, е, този мотел се намира точно в сградата на администрацията на бившето ТКЗС (то младите май не знаят що е и "ТКЗС", ама ако и това почна да обяснявам, писанието ми ще отиде по дяволите!), там, на първия етаж, където сега е ресторанта на мотела, беше... кооперативната столова, там ний, морните бригадири, закусвахме, обядвахме, вечеряхме, а дотам ходехме под строй, пеейки някаква бодра комунистическа песен. Тогава детският труд не беше забранен, ний, децата, някъде още едва ли не от... детската градина, ходехме да берем ягоди и малини (в Долна баня тези култури са най-прочути, имаше огромни блокове все с ягоди и малини!) в помощ на ТКЗС, а пък в от 8 и 9 клас вече ни хващаха на бригади даже с откъсване от дома, за един месец някъде живеехме в... лагер, по военному, като в казарма, в униформи и в работни облекла, като китайчета, ни обличаха, ставахме в най-ранна утрин, правехме гимнастика, после закуска и хайде на полето. И един ден, връщайки се капнали от работа (доста проклета работа е брането на ягоди особено, все привит в гърба като роб трябва да работиш!) като се домъкнахме в столовата ни се каза, че имало една... лекция, и хоп, появи се някакъв устат нахалник - досущ като бай ви Вучкова, таман същинско негово копие беше, дали пък не е бил и самият Вучков, той е безсмъртен, нищо чудно и той самият да е бил?! - и въпросният устат нахалник почна да ни изнася своята атеистична беседа. Ний седяхме на столовете пред масите и с нетърпение чакахме кога този идиот ще млъкне, ще завърши, та да ядем, щото от кухнята идеше чудесен мирис на текезесарската чорба, която ни чакаше да я излапаме като вълци, ех, какви чорби правеха тогава в ТКЗС-то, представа си нямате вий, днешните младежи!

Да, ама онова нахално атеистично плямпало не млъкваше, имахме чувството, че той, както сее разприказвал, нищо чудно и да ни умори от глад! Никой, разбира се, не го и слушаше, ний всинца си чакахме мечтаната чорба, ухаеща така примамливо, и преглъщахме жадно слюнките си. Тогава пропагандистите говореха някакъв странен казионен език, от който нищо не се разбираше, бълваха някаква идеологическа абракадабра, в която често се чуваха думи като "Партията", "народът", "работническата класа", "пролетариата", "дивият капитализъм", "империализъма" и прочие, вий тази бълвоч можете да я усетите ако се вслушате в плямпането на бай ви Вучкова, примерно, той е изкопаемо точно от тоя същия период. Този тип говорене се свеждаше до това с безкрайно много думи да кажеш нищо, а смисълът та такова едно говорене, доколкото изобщо е имало някакъв смисъл в него, се свеждаше до това: "социализмът е нещо убаво", а "капитализмът - нещо лошо, много лошо и дори... гнило"; чака ни едно светло-розово "комунистическо бъдеще" и требе да стискаме зъби, щот тогава, като дойде същинският комунизъм, щяло било от чешмите да потече кой каквото иска, кеф ти млеко, кеф ти мед, кеф ти боза, кеф ти ракийка, абе изобщо чешмите при комунизма щели били да станат дотолкова магически, че от тях щели да потекат едва ли не и... кебапчета! С такива идиотщини ни набиваха главите в онова време, ето, тоя същият пропагандист-агитатор на атеизма пък в онова горещо лято, когато ни плямпаше тъй приспивно в стола на долнобанското ТКЗС-е, ни убеждаваше, че Бог няма, щото... и казваше някаква глупост.

Моя милост още тогава си падаше по подобен род неща, щото, спомням си, май единствен в столовата се бях заслушал в абракадабрата, която бълваше оня прототип на бай ви Вучкова. И в един момент установих, че тоя устат нахалник говори някаква страшни глупости, да, направо непоносими глупости говореше този същият байвивучков предшественик или следовник,както искате го смятайте. Аз си спомням само две от тия негови страхотно умилителни глупости, просто те са се отпечатали в съзнанието ми, имайте предвид, че от онова време са минали поне 40 години. С невярващи уши аз в един момент асимилирах, че тоя атеистичен нахалник си повтаряше предимно ето тия две идиотщини:

- Бог нема, щото самата дума "бог" показва, че него са го измислили... богатите, да, бог иде от богат, то думата това си го показва, а са го измислили бог богатите за да държат в покорство бедните!

- Бог нема, щота ако имаше, славните съветски космонавти щяха да го видят на... небето, е, те стигнаха небето, а не видяха там бог, следователно бог нема!

Като чух тия възхитителни идиотщини, аз, независимо че съм бил някакъв си там 16-17 годишен... пубертет, скокнах като ужилен и вдигнах ръка, поисках думата за въпрос. Бай ви Вучков, крайно удивен, че някой изобщо го е слушал, ме погледна недоволно, ала млъкна и ми даде думата за въпрос. Забелязах, че съучениците ми се спогледаха, очаквайки шоу, а пък командирите на бригадата, те всъщност бяха наши учители, мобилизирани и за през лятото, които си ме познаваха, предусещайки скандал, ме стрелнаха с недоволни погледи; както и да е, аз направих едно кратко изказване, в резултат на което оня атеистичен нахалник в един момент изпадна в нещо като бяс, опита се злобно нещо да ми отговори, ала учениците вече изобщо не го слушаха, той започна да си прибира книжата в огромната чанта, и пропагандната му лекция завърши! Какво точно съм му казал аз сега не мога да си спомня, ще бъде глупаво да твърдя, че помня точните си думи, но имам чувството, че с детския си тогавашен акъл съм му казал нещо ето какво:

- Абе, другарю, как така космонавтите да видят Бог на небето, като, първо, такова нещо като "небе" изобщо нема, а има само безкраен Космос?! Второ, как космонавтите изобщо да стигнат до туй несъществуващо небе?! Трето, пък дори и да бяха стигнали до "небето", как да видят Бог като знаем, че Бог е невидим за очите?! Дори съм чувал, че ако някой види Бог, ще ослепее, но и това стига, че е невидим, как тогава да го видят?!

Нещо такова трябва да съм казал тогава с детския си акъл. Какво точно съм казал не помня, но добре помня, че след като мина обяда мен няколко часа ме разследваха защо съм бил задавал толкова "неправилни въпроси"? Аз откак се помня все имам разни разправии с немислещите комуноди, ето един от първите ми фронтални сблъсъци с тях. Спомням си, че след дълго разследване командирите, мои учители, успяха някак да замажат работата, даже имам спомен, че един учител, по математика, който беше началник на бригадата, Бог да го прости човекът, доста дяволито ми мигна като бяхме насаме и ми каза, че хубаво съм бил притиснал тоя нахалник, ама ми каза да мълча и никому да не казвам какво ми е казал. Такива работи ставаха в онова тъй блажено време на комунизма, по което така умилително въздишат всички малоумни почитатели на бай ви Вучкова в днешно време...

Ще спра дотук, щото се изморих да пиша. Ще видим след това как ще продължим темата. Аз самият дори не разбрах точно каква е днешната тема, ама като имам време, ще прочета написаното и ще добавя нещо, с оглед да изпъкне темата и проблема, който разглеждахме за днес. Да, беше за това дали богатите могат да влязат в Божието царство. И вие помислете, аз мисля, че могат, ама друг път ще си изкажа мнението. Хубав ден ви желая сега-засега!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo