Да здравствует тъй широкая руско-болгарская, сиреч, славянская душа!

Няма как, ще ми се да продължа работата си по реализирането на зародилата се съвсем неочаквано идея да напиша книга с условното за сега заглавие "За здравомислието" или просто "Здравомислието"; вчера написах есе, на което дадох заглавието Човешко е да се греши, но е божествено да се учим от грешките си - и да поумняваме според силите си, и там разнищих един интересен казус, в който става дума за един частен случай или пример, илюстриращ добре, по моето възприятие, онази ситуация, в която попадаме когато се сблъскаме с пълното неразбиране от страна на опонента си. Това, че много често се разминаваме в разбиранията си - това, впрочем, е съвсем естествено, неестествено щеше да бъде ако по някакъв магически и чуден начин напълно се разбирахме! - не е проблем, нуждаещ се от осветяване и осмисляне; то е най-естествен факт на живота, който не бива да ни смущава.

Да, обаче също така много често става така, че дадени хора (и то не малко!) поради някакъв дефект на възприятията, на чувствителността или във функционирането на съзнаващата част на душата не успяват да си изградят адекватна представа за най-прости неща, сиреч, тяхната представа по коренен, бих казал даже кардинален начин се разминава с реалността. Примерно черното го възприемат като бяло, истината я оценяват като "лъжа", лъжата - като "истина"; на кривото най-упорито казват "право", на правото - "криво". На тъмното - "светло", на светлото - "тъмно". Ето в този случай се появява тази удивителна нездравословност на съзнанието, на чувствителността, която наистина изкривява всичко до пълна неузнаваемост; точно с такива хора не можеш да се разбереш - и то по никакъв начин. Излиза, че тия хора сякаш живеят на друга планета, където действат съвършено други закони, примерно, няма гравитации, поради която те успяват свободно да си летят където поискат (примерно). Човек има чувството, че такива хора сякаш не са от този свят - или че не са "жители" на съвременността, а живеят в някакви отдавна отминали епохи, поради което мненията и възприятията им са обременени от представите, характерни за такива епохи. Щом е налице такъв абсурдистки "динамичен стереотип" или настройка (нагласа) на душата, която неумолимо поражда въпросната изкривеност на представите, възприятията и мненията, тия хора, разбира се, не можем да ги корим, че са станали жертва на собствените си очи, на собствените си възприятия, на представите си и т.н.

Примерно, такъв човек съвсем искрено, предполагам, смята, че оня, който не мисли като него и смело заявява какво мисли, е негов... "враг", е "опасен човек", е "вреден елемент", който подлежи на унищожение, щото нарушава идилията на комуната - особено ако не е съгласен да капитулира след натиска от страна на упоменатата комуна, особено ако не иска да си посипе главата с пепел, да си раздере ризата, да застане на колене и да започне да реве, молейки "колектива" за прошка и снизхождение. Такива хора изпадат в тих ужас и бяс при гледката на свободен човек, който си позволява да твърди неща, които "винаги правилно мислещото мнозинство" не споделя; предполагам, на тази основа им се приисква да отгризат със зъби гръкляна му, та да престане да смущава идилията на едино(не)мислието. Е, едва ли са толкова кръвожадни, но, да допуснем, просто им се приисква да пуснат куршум в черепа му, та да поразят най-ефективно тази толкова неправилно мислеща глава - както са постъпвали копоите от "милицията на мисленето", отговарящи за прочистването на "вражеските елементи", които били искали, видите ли, да развалят въпросния "комунистически рай". Давам примери за обремененост с представи, които бяха меродавни и дори официални съвсем наскоро, което именно и предполага, че съзнанието на много хора още не се е очистило от тях, нищо че на съзнателно ниво те могат упоително да ви говорят за "толерантност", за "ново отношение", за "плурализъм на мненията" и дори за това, че били привърженици на "истинската демокрация". Аз навремето даже изследвах и дори описах феномена на т.н. "огледален антикомунизъм", огледален именно на комунизма, свеждащ се до това: афиширайки се като "истински антикомунист", в реалните си отношения с другояче мислещите да проявяваш абсолютно същото комунистическо отношение, същата ненавист, същата склонност да громиш "врага" и т.н. Тия явления бяха много разпространени в началните години на т.н. преход, даже имаше един период, в който комай всички "мислехме" по този начин, постъпвахме все еднакво, независимо от кой страна на "барикадата" бяхме, гледахме с еднакви очи и т.н., сиреч, бяхме еднакво обременени с дефектите на все едно и също илюзионистко, фантастично комунистическо съзнание, което е най-цялостен носител и изразител на въпросната нездравословност, на изследваната тук болест на съзнанието. Минаха доста години, но явно в душите, в съзнанията на много хора съществена промяна не е настъпила - и ето, и в наше време, както виждаме, се проявяват все същите рецидиви.

И се стигна до масови социални психопатологии като путинизма в Русия, който възпроизведе и даде изблик в превъзходна форма на всички ония дефекти на комунистическото съзнание, които ние сякаш бяхме почнали да позабравяме. Ето, според господстващите крайно идеологизирани, сиреч, митични представи на тази изцяло уродлива "мисловност", светът пак е разделен на две космически сили, вкопчили се в безмилостна борба и битка, силите на "Изтока" и "Запада", на "Евразия" и на "Евро-Америка", на "нашите" и на "ненашите", на "истинното национално православие" и на "разкапалия се" от "разврата" на "презряната свобода" "евро-американски империализъм" (човек вече не знае къде да сложи кавичките, твърде съм затруднен, както виждате, къде да сложа пустите му кавички!); Русия била нещо като "Раят", Западът пък бил "Адът", в Русия живеели "най-добрите и най-человечните человеци", а пък извън границите на Русия се намирали пълчища от "зли и бесни" "врагове", които искали да разрушат щастието на въпросните "правилно мислещи" руснаци; е, разбира се, има и "вътрешни врагове", "долни предатели", които подлежат на унищожение, щото, видите ли, са "слуги на евро-американския империализъм", които провеждат подмолна разложителна дейност сред толкова всеотдайните труженици на "най-доброто" общество, населено все с "правилно мислещи" хора, "православни" и "обичащи Матушка-Росссия", каквито именно били "неизродените", "автентичните" руснаци и т.н. Виждате, че тук имаме пълно възпроизвеждане на все онази същата комунистическа вулгарно-идеологическа митология, която имахме в ерата на комунизма, само дето са се появили някои нови термини, носещи обаче все същото съдържание, примерно вече вместо "комунизъм" ще казваме "патриотизъм" или "национализъм". Има такива болни хора и у нас, а са решително болни тия хора защото е болно съзнанието им, болна е душата им - стига те искрено да мислят така, щото сред тях има и много фалшификатори, които изобщо не мислят така, ами само лъжат, че мислят така, представяте се, че мислят така, с оглед да печелят някакви парични облаги и дивиденти (няма да споменавам имена, но у нас има, примерно, един "журналист", с извинение, който е красноречив пример, той от най-горещ поклонник на Америка стана най-заклет рублофил, поклонник на путинска Русия; прочее, двама са тия "журналисти", за двама се сещам в момента, а може да има и сигурно има още много все такива; та на тия двамата фамилиите им почват все с буквата "С", вервам, сещате се кои са, поради което няма смисъл да им упоменавам фамилиите). Но, предполагам, известната другарка Дърева съвсем искрено "мисли" по този начин, тя е особено тежък случай на беззаветна вярност на всички до една догми на комунизма, тъй че за каквато и да се представя, обремеността й от железо-бетонния баласт на комунистическата идеология ще си й личи; между другото, съобразно повея на нови ветрове от Северо-Изток другарката Дърева напоследък се представя за "православна", за радетелка и защитница на "истинното православие" с кагебистка специфика. Та явно е напълно възможно дадени съзнания на са напълно подвластни на такава една уродлива кагебестка митология, искрено да вярват във въпросните дрипави догми на комунизма, префасонирани и преоблечени с разните му там "патриотични" и "православни" кръпки.

Аз се питам дали е възможно и съзнанието на самия Путин, примерно, в качеството му на "честно" спечелил своите милиарди свръхбогаташ, да е подвластно на тази същата дрипава и безкрайно лъжлива идеологическа догматика-митология. Мисля, че е възможно той наистина да вярва в приказките си, които вече е несъмнен белег на шизофренно разцепено съзнание, от една страна си "капиталист" и си привързан както подобава към "честно спечелените" си милиарди, от друга страна обаче си правоверен "национален комунист", който пак, вероятно, си мечтае за "пълна и окончателна победа" на "световния комунизъм", е, сега няма да го наричаме чист комунизъм, а ще го наричаме, примерно, "тържество на исконно руската идея", я вижте как хубаво и привлекателно за балъците, за дебилите, за кретените звучи този високопарен израз. Но в каквито и "най-модерни" дрехи да се преоблича туй патологично съзнание, отдолу си прозира все същата дрипава и уродлива същина, именно показва се злобното и зависливо лице на победения по всички линии комунизъм, на комунизма, който загуби решително битката си със Запада, но ето, сега отново ламти за реванш. Разбира се, в историята едни и същи неща е възможно да се проявят само два пъти, първият път като трагедия (и това е именно "автентичният комунизъм") и вторият път като фарс, така именно могат да се квалифицират напъните на путинистите в Русия, пък и у нас, имам предвид изцепките на техните слуги, на техните ибрикчии от рода на Сидеров и вся остальная сволач.

Но нека, по своя си обичай, да сляза от това ниво на анализа и да сляза на едно по-ниско, бих казал всекидневно ниво. Ще дам няколко красноречиви примера, които ще илюстрират за какво става дума.

Аз имах един колега и, тъй да се рече, приятел от махалата, с когото преди няколко години се скарахме и ето, вече пет-шест години изобщо не сме се срещали и не сме си говорили даже. Той живее в стария ми квартал, в квартала, от който се преместих, някога сме работили в едно и също училище, но аз и училището смених, та затуй вече трудно можем да се засечем. Той също е, тъй да се рече, "списувател", много пише, бивш учител, пенсиониран вече, по литература е. Та с него години наред се срещахме и си пиехме кафето или бира заедно, разговаряхме като "ентелектуалци", е, той също така ми разказваше за злочестините си от "време оно", от комунизма, пък и от първите години на демокрацията, когато ний с него непосредствено не сме се познавали, но той се е изявявал като "горещ седесар", журналист, дори главен редактор на вестник е бил, само дето депутат не е успял да стане, та да се прослави и да се обезсмърти името му. Както и да е, изведнъж се появи от нищото клоунът Сидеров и моя човек стана горещ негов почитател. И почна да ми разказва ето какви небивалици.

"Абе ти не гледай американците че са така дружелюбни, не бъди такъв наивник, те са много подли и се преструват само че са усмихнати и ведри, а иначе са най-коварни врагове, които ни мислят злото!"

"Абе каквото и да говорим, ней от Русия зло не сме видели, говоря от православна Русия, СССР не беше Русия, макар че и Сталин въпреки всичко е направил много за прославянето на великата руска идея!"

"Абе ти, Ангеле, уж си философ, ама недей да вярваш толкова много на демокрацията, тя си има своите кусури, пък и, както добре знаеш, свободата нема, тя е фикция, лъжа, измама, въдица със стръв за наивници е, в свободата верват само идиотите, не се излагай да бъдеш такъв свободолюбец, щот ми падаш в очите!"

Казваше ми такива едни небивалици и нелепици моят събеседник и аз, разбира се, влизах в спор с него. В един момент той се озлобяваше, преклещен от аргументите ми (не да се хваля, но много ме бива в споровете, особено когато се развихря!), и побеснял, почваше да бълва змийската си отрова:

"Да ти пикая на демокрацията, каквото и да говорим, при комунизма си живеехме по-добре!"

"Майната й на Европа, майната й на Америка, майната й на демокрацията и на свободата ти, истината е, че Русия е наша майка и че само с руснаците требе да вървим към светлото бъдеще!"

"Това общество требе да се управлява със силна ръка, с никакви лигавщини като избори и пр. не трябва да ни развращават проклетите американци и европейци, иска се ред, иска се народът да чувства чатала на врата си, като се развърти сопата сичко ке се опраи!"

"Циганете на сапун, мамицата им мръсна! - е те за тия златни думи на Сидеров я го обикнах, никаква толерастия не допущам спрямо тия смръдльовци, ке им дам аз едни човешки права?! Абе те не са човеци бе, какви права?!"

"Сидеров ке ни оправи, не е луд он, о, ич не е луд, он е Нов Адолф Хитлер, Хитлер може много грешки да е имал, но поне кардинално е решил и циганския, и еврейския, и педерасткия проблем, за което историята един ден ке го оцени по достойнство! Грешката му беше, че се сджафка с тавариш Сталин, иначе ако славната немско-съветска дружба беше продължила, светът сега щеше да бъде съвсем друг, Америка, тая еврейска язва върху тялото на човечеството, щеше да бъде срината до основи и почвата там требваше да бъде посипана със сол, та нищо повече да не поникне в тоя нов Картаген, какъвто е тъй милата на сърцето ти Америка!"

Общо взето такива идиотщини почна да бълва моят някогашен уж приятел. Почнахме ний с него тогава да спорим, ала се оказа, че никаква полза от тия спорове няма. Имам чувството, че ако почна да говоря на едно животно, примерно, на моето коте (вий го познавате, аз съм давал снимки, то е мъниче още, на 4-5 месеца е, ала е много умно и ето, гледка ме сега от кревата насреща, сякаш усети, че за него пиша, милото!) за някои прости неща, то по ще ме разбере, отколкото може да ме разбере комуноид като този; какво говоря, котето положително ще ме разбере, дори на стената да почна да говоря, и тя нищо чудно да ме разбере, ала комуноид като този няма да ме разбере; железо-бетонните комуноидни глави не увират и няма как, изглежда, да уврат и да разберат и най-прости неща. Въпреки това ето, сами виждате, аз се опитвам да разговарям с тях, за което е свидетелство и публикувания вчера мой опит за дискусия с една руска комуноидка, ето тук можете да го видите, май ще се наложи и него да присъединя към тази поредица: Мой диалог с едно руско-путинско комуноидно зомби. Прочее, сега виждам, че има и още един хубав текст, който по естествен начин спада към тази поредица, ето този: Всем и так прекрасно известно, кто у нас Х%йло!. Трябва тия двата текста да ги сложа към поредицата, те ще разведрят обстановката в книгата, която ще направим на нейна основа. Ето, за да не забравя, го правя това още сега. Абе книгата, както сами забелязвате, почна сякаш сама да се пише, а, ето, това е свидетелство, че няма как да не бъде написана, живот и здраве да е само!

Сега се сещам, че аз имам един фейлетон, писан от онова славно време, когато се появи от нищото Сидеров, в него във влака аз разговарям с един атакуващ другар, трябва да намеря този фейлетон и да го сложа и него тук, ще пасне много добре. Та с този другар от квартала, разбира се, в един момент се скарахме и от този момент повече не съм се срещал с него. После се появи Боко, чувах, че той е станал негов фен, а по-преди беше фен на Царо, за малко беше останало да стане и монархист. Тази нещастна душа е готова да стане фен на всеки, който обещае да я оправи, нема да се учудя изобщо ако е станал фен и на Барекова. На Путин обаче положително е още фен, нещо чудно да е устроил в къщи и нещо като олтар с икона на самия Велик Самодържец, където вече да му се покланя, да шепне задушевни молитви и прочие. Сами разбирате, че такива хора са за психиатрия, толкова е болно и нещастно съзнанието им, но ето, все пак не този е начинът да бъде то излекувано, проблемът е, че е доста разпространено туй заболяване, поради което и трябва да се търси друг начин за упражняване на известно влияние върху тях. Аз мисля, че този проблем ще го реши самият живот, сиреч, тази напаст постепенно ще си отиде единствено по биологични, тъй да се рече, причини, стига да не стане така, че подобни хора да почнат да... вампирясват, ето тогава яко ще а загазиме ако почнат да вампирясват, ако станат безсмъртни и прочие. Шегувам се де, макар че знае ли човек, в тази лудница, в която се намираме, кое е шега, кое си е най-горчива истина.

Налага ми се сега да излизам, та по тази причина спирам изложението си тук. Хубав ден ви желая, приятен уикенд! Употребих тази дума от речника на "проклетите" американци, та простете, ако с нещо съм засегнал вашто патриотично чувство! Ще се реванширам ето с този възглас: На здаровье! Вервам, ми простихте предателството! Да здравствует тъй широкая руско-болгарская, сиреч, славянская душа! :-) Да здравствуют товаришчи Путин и Сидеров, наши путеводные маяки в бурном океане современного мира! Урра, таваришчи бойци за правду!!! :-) Да здравствует КГБ и бойцы тихога фронта и нашей пятой коллоны! :-) Мы обезательно победим!!! Вайна на нашем пороге! :-) Проклатый враг никогда не спит! Будьте бдительны!!! :-) Наше дело правое, победа будет за нами, канечна! Долой Гейропа! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo