Като гражданин, вярващ във възвишения характер и огромната роля на правосъдието дръзвам да реагирам - за да защитя достойнството на самата институция

Вчера в канцеларията на Съдебната палата в Пловдив внесох ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, с която пред Окръжен съд в Пловдив обжалвам съдебното решение на XV състав на Районен съд в Пловдив, решение, с което бе отхвърлен моят иск да бъде отменена заповедта за уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Знаете, това уволнение беше извършено на основание на смехотворния мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден за системата", "липсват необходимите качества да бъде учител" и прочие, и так далее, и ала-бала. До този момент се въздържах да коментирам случилото се, сега обаче искам да кажа все пак нещичко.

По подготовката на тази въззивна жалба се доверих изцяло на адвоката си г-н Феодор Иливанов. Той я подготви изцяло. Е, аз правих някои предложения, но в общи линии се постарах да се въздържам от по-пряка намеса в подготовката на текста. Причината е, че за мен тази тема вече е изчерпана, каквото съм имал да кажа, съм го казал и дори написал, и то не веднъж или дваж, а много пъти; на това основание повече не ми се мисли за все същото. Разбира се, на моменти все още ми се появява желание да кажа или да напиша още нещичко, нещо важно, което до този момент не съм казал или написал достатъчно решително или ясно.

На това основание ми се наложи да напиша отворено писмо до г-н Министъра на образованието, с което поисках уволнението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова и също на инспекторката по философия Антоанета Кръстанова, която изигра голяма роля в провеждането на екзекуцията над мен (виж: Хроника на една покъртителна административна епопея - под формата на Открито писмо до г-н Министъра на образованието). Между другото, аз вероятно съм първият преподавател по философия и гражданско образование у нас, който в европейска България фактически е лишен от преподавателски права (!). При това този безпрецедентен административен волунтаризъм и безогледната репресия на една самозабравила се администраторка беше подкрепен не само от по високото йерархично ниво в образователната система, именно от инспекторката от РИО-Пловдив, но и - което вече е съвсем скандално! - и от най-ниското ниво на правосъдната система у нас! Това именно показва, че работата, дето се казва, стана дебела!

Разбира се, нямам никакво намерение да капитулирам, да се отказвам от борбата - защото тук е заложен смисъла на моето цялостно житейско и професионално дело. А аз, както и да го погледне човек, отдадох силите и живота си за делото на образованието и възпитанието, за делото на личностното израстване на българската младеж. На това основание се оказах "много опасен" за системата; е, вероятно церберите на системата въпреки всичко твърде вярно са надушили; факт е, да, опасен съм за тази противочовечна система, много съм опасен...

Няма да скрия, тази сутрин прочетох нещо, което ме потресе, ето как го отразих в блога си: Майчице, каква грозна гавра на нашенски съдия с правото и с човечността?!. Значи съдия, без да му мигне окото, осъжда жертвата Мануела Горсова да плати на своя екзекутор Стависки разноските му по делото! Разбира се, искът на жертвата за обезщетение е отхвърлен! Тази крещяща история ме накара да се замисля по ето какво: щом български съдия така грозно постъпва по такъв ясен като бял ден съдебен казус, то явно няма нещо, което да не е възможно да се случи в български съд! Но понеже моя милост е човек, който дълги години е преподавал философия на правото и на държавата, да, има такъв предмет в наште училища, ми се налага да изразя позицията си по тия въпроси - защото по този начин с толкова възвишената по смисъла и предназначението си съдебна институция не бива да се постъпва! И ние, като български граждани, трябва да реагираме, та да спомогнем някак правосъдието в България да стане това, което трябва да е по идея и по смисъл.

Ако си мълчим, ако продължаваме да гледаме тъпо като говеда, нищо няма да се промени, а работите ще се влошават. Без наше участие явно нищо няма да се промени. По тази причина решавам да пиша... отворено писмо на гражданина Грънчаров до съдийката, която допусна сериозна грешка по моето съдебно дяло, именно до съдия В. Иванова; мой човешки и граждански дълг е да й кажа аз как мисля по това, което тя си позволи да стори. До съдийката, която е присъдила толкова грозна присъда срещу жертвата Горсова, да се надяваме, ще се намери кой да пише, е, аз пък, няма как, ще пиша за това, по което никой друг няма да пише, именно по моето собствено съдебно дяло. И ний, жертвите на съдебния произвол, имаме своето човешко и гражданско право да реагираме някак когато съдиите не само че си позволяват да грешат, ами и дори да се подиграват с принципите на правото. Като гражданин, вярващ във възвишения характер и огромната роля на правосъдието за българския живот като цяло и в частност за функционирането на българската демокрация аз дръзвам да реагирам - та да защитя някак достойнството на самата институция от посегателствата от страна на нейните... служители. Ще напиша своето открито писмо от чиста гражданска и човешка (а това значи нравствена!) позиция, не от правна или юридическа (писах вече, че в тази посока се доверих на адвоката си). Убеден съм, че по този начин ще изпълня своя човешки, нравствен и граждански дълг.

Тъй че очаквайте скоро това мое писмо до съдия Иванова. Тази сутрин само го започнах, но не съм го още завършил; е, ще се наложи малко да изчакате - за да се запознаете с позицията ми цялостно.

А дотогава - желая ви хубав ден! Ако ми позволите, ще ви пожелая и още нещо: бъдете човеци, бъдете граждани, моля, дръжте се на висотата на своето предназначение, а именно реагирайте човешки и по граждански достойно, моля, никога не си позволявайте да изпадате в малодушие! Това, струва ми се, е важно да се съзнава - по тази причина го и пиша...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo