Родният административен гений най-накрая се разкри всецяло, в цялата си глъбина, висота и широта!

Както обещах вчера - виж: Всеки лукс се заплаща: да си честен е голям лукс - започнах публикуването на документална поредица от административни шедьоври, обединена от условното (засега) заглавие ТЕХНОЛОГИЯ НА КЛЕВЕТАТА (а път съм да се откажа от предишния вариант за заглавие, именно ИЗКУСТВОТО НА КЛЕВЕТАТА; ето първата такава публикация: Първият документ-шедьовър от поредицата с условно заглавие "Технология на клеветата". Прочее, нищо не ми пречи да сложа на тази поредица и друго заглавие, примерно ВИРТУОЗНОСТТА НА КОМПРОМАТА или пък някакво друго, в което, примерно, да присъства думата "донос". Тия няколко думи са възлови за разбирането на точния смисъл на въпросната поредица, именно думите клевета, компромат, донос.

Плюс думата оплюване, тя си се подразбира де. Що е личност трябва да бъде порядъчно оплюто - в представите на този тип, с извинение, "мислене". С помощта на тази поредица от документи ще ви дам възможността да вникнете по-дълбоко в методологията, така да се рече, на една наистина яростна кампания по личностното и професионално дискредитиране на една личност, която беше проведена така виртуозно от директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Няма никакво значение коя именно или по-точно е тази личност, какво е името й, това, че в случая става дума за мен, емпирическото лице "Ангел Грънчаров", е подробност, която няма кой знае какво значение. Важна, както казах, е технологията, методологията. А тя е пределно елементарна, думите "виртуозност", "изкуство" и прочие, надявам се, разбирате това, са израз на едно иронично отношение, каквото подобава да е отношението на човек като мен, имащ отношение към философията. Отношение към една изцяло глупава - понеже е крайно анахронична, понеже е изцяло демоде - кампания, при която една личност бива обявена за "народен враг", подлежащ на унищожение, т.е. за тази грандиозна цел вече всички средства са позволени. Вие ще видите и ще се вдъхновите от толкова красноречивата фундаментална настройка към въпросния "народен враг", не заслужаващ никаква милост или снизхождение: "врагът" трябва да се громи без пощада, ето тази основна емоция струи от всичките тия текстове. В които изпод умелото перо на въпросната тъй безпощадно надъхана, ако можем така да се изразим, администраторка всяка дума носи в себе си отпечатъка на една такава неудържима ненавист. Ще видите, разбира се, как разни безскрупулни хора са се оставили да играят по свирката на тази администраторка, т.е. сякаш е обявено някакво социалистическо или направо стахановско съревнование по... надплюване, се надпреварват кой по-пищно може да оплюе въпросния "народен враг", сиреч, може да сътвори по-сочна, така да се рече, плюнка или храчка.

И всичко това е документирано със сръчността на прилежен архивар, който обаче не пропуска възможността всичко написано да го обогати със своята нескривана, бликаща отвсякъде ненавист и ярост. Но нека да имате възможността да се насладите на тия неща сами, нека да имате възможността съвсем свободно да се потопите в тази мерзостна атмосфера, в която няма нищо истинско, а всичко е една фикция - моля, потопете се в този фантастичен свят на сенки, на зомбита, на невъзможно пищен илюзионизъм, в която нищичко не е останало от реалността, а всичко е преварено и претопено в доменната пещ на все тази същата класова ненавист към личността, обявена за "народен враг". А "народният враг", знаете, трябва да бъде описан именно като злодей, в него няма нищо човешко, той, респективно, е представен като някакъв дебил, който бълва идиотщини - да, в тия административни документи има и съвсем волно, според класовата преценка на авторката, сътворени "диалози", в които, разбира се, в устата на "врага" са вложени думи, които той, както си личи, едва ли някога си е и помислил даже! - представен е като урод във всяко едно отношение, и умствено, и емоционално, и личностно, и всякакво. Нищо човешко, разбира се, няма у тъй безпощадно обрисувания "класов враг", и същевременно ще се насладите на това как усърдно "унизените народни маси" се борят срещу въпросния "враг", каква класова безпощадност проявяват към "врага", тук ще имате възможността да се налюбувате до насита на тази тъй похвална усърдност, на тази класова жар и плам, на този полет на тъй вдъхновената, така да се каже, лъжа, клевета и подмяна.

Абе, с няколко думи казано, ще имате възможност да се докоснете до непостижима в поетичния си полет и екстаз абсурдистка административна литература на кривите огледала, каквато горкият Франц Кафка изобщо не е могъл да си представи - и сега, предполагаме, от завист се върти нервно в гроба си, щото биде надминат и победен на собственото му поле. Сами виждате, ми е много трудно да представя достойнствата на този литературен жанр, но да се надяваме, това ще го оценят специалистите. Най-важното, което ви съветвам да опитате, е: оставете се на чувствата си и четете тия шедьоври без да мислите за нищо, нека тяхната наистина вдъхновена поетична стихия да ви обхване и да завладее изцяло душата ви. Много ми е интересно да разбера, не крия това, какви именно чувства ще породи в душата ви четенето на тия неръкотворни сякаш шедьоври, излезли из-под умелото перо на тази несъмнена майсторка на този невероятно богат на емоции жанр. Това е превъзходен тест, с който безпогрешно може да се определи доколко душата ви е способна да откликне емоционално на съдържащия се в тия текстове, подобно на динамит, страхотен емоционален заряд, да, те наистина преливат от емоция, по тази именно причина ги и наричам поетични. Сами забелязвате, не мога да намеря подходящите суперлативи, за да предам по-точно същината на тия наистина гениални творения на една многострадална административна душа, в тях тя изплаква цялата си болка, цялата си душевна горест и горчивина. С какво и как този въпросният "народен враг" така жестоко е уязвил въпросната властваща особа, е тема, която също е много интересна, но нека в тази посока аз да замълча; явно е сторил този изверг нещо крайно осъдително, нещо, което е осквернило самата "светая светих" на тъй възлюблената от от въпросната администраторка административна система на образование и на възпитание.

Като написах този израз, именно "административна система на образование и на възпитание", се досещам и за един друг аспект: да, тия писания са сътворени от една ръководна другарка, която има властта да влияе върху образованието и най-вече върху възпитанието на стотици млади хора. Този аспект е решаващият: правете си сметка за това в каква ситуация се намират тия млади хора, бидейки под ведомството на подобен тип администраторка. Правете си сами, примерно, сметката как тя и нейните усърдни подражателки се отнасят към тия въпросните млади хора след като са способни на визираното в тези текстове отношение към свой колега! Да, този момент е възлов, но сами си правете належащите изводи: щом към един пълноправен и зрял човек, към един учител на почетна вече възраст, щом към свой колега са способни на такова отношение, правете си тогава сметка на какви подвизи са способни в отношението си към учениците, към младите! Толкова и по този пункт. Мисля, че казах каквото трябваше. Разбира се, подетата тема е безкрайна. Още много може да се пише и каже, но спирам дотук. Аз каквото имам да кажа вече отдавна съм го казал. И понеже съм диалогичен, толерантен и демократичен човек, ето, в тази поредица давам думата на моите опоненти, които до този момент мълчаха най-упорито, ако не броим коментарите на няколко зевзека от "сплотения колектив", които се изказваха редовно в блога ми - под всяка публикация, касаеща тъй вдъхновяващата административна сага и одисея в ПГЕЕ-Пловдив, която аз в последните години описвам така старателно, с оглед да обогатя представата на съвременника ни за реалните процеси, които текат в нашата многострадална образователна система - на примера на едно съвсем реално и конкретно училище. Което познавам отвътре, отношенията в което са ми изцяло познати - макар, не крия това, аз лично не съм очаквал, че чак такива глъбини крие тъй внимателно описваната от мен комунодна душа, тя именно е достойният предмет на тия мои писания. Душата на комуноида е душа, която немее пред съвременните реалности и потребности на живота и може само да клейми, особено когато надуши своя исконен враг, именно свободната, суверенната личност. Комуноидът е противоположността на личността, тази е простата формула на това, което аз наричам комуоид. Две неща мрази беззаветно туй нещастно същество: личността и свободата. И ненавижда също така живота, който е тяхна производна. Всичко онова, което е живот, е израз на живот, е форма на живот, бива всеотдайно мразено от комуноида. Темата за комуноида като образцов продукт на нашата посткомунистическа действителност и на нашето посткомунистическо образование е основна тема, е фокус на моите теоретични дирения в последните години. За които самият тъй щедър живот ми даде тъй обилен емпиричен матр`ьял, че просто не мога да реагирам иначе освен с благодарност. В теоретичен аспект тия обобщения обаче ще ги правим на друго, на подобаващо място.

А сега, дето се казва, се потопете в стихията, в тъй завладяващата емпирия на живия живот! Приятно четене ви желая! Желая ви само едно нещо: да не се оставите да бъдете удавени от бликащите от тия текстове грандиозни чувства! Да, знам, че ще се почувствате в един момент изтощени. Починете си и пак, при подходящо настроение, се зачетете. Ще разберете онова, което по никой друг начин не можете да разберете. Безценни са тези текстове, те един ден ще бъдат изучавани, помнете ми думата, в нашите научни институти, в университетите и в академиите! Абе това се шедьоври, това е колосално богатство на нашата тъй вдъхновена и направо гениална административна мисъл! Българският административен гений най-накрая се разкри всецяло, в цялата си глъбина, висота и широта! Тук има всичко, и психология, и нравственост, и поезия, и философия, и религия, и изкуство даже! Достигна се висшият синкретизъм на духа в тия невероятни текстове! Синкретизъм, който като идеал е мамил на хоризонта всички велики духове на човечеството.

Но ето, българският гений всички ги сложи в малкото си джобче! Хвала и почет, таваришчи, и преклонение! Да, преклонение, преклонение е нужно нам в този момент! Чао и до скоро - че ми писна да се мъча с думи да изразя неизразимото! Творческият полет не може да се изрази никак с думи, да, думите са безсилни. Но ето, че в тия текстове думите постигнаха онова, към което историята се е стремила: постигнаха онази грандиозна пълнота и цялост, която досега ни убягваше. Ох, изтощих се вече! Останалото си го добавете сами! Аз падам бездиханен от стола в този момент!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo