Дано антрефиленца като това по-долу отворят очите на всички в ГЕРБ - начело с Бойко Борисов - какви са следващите стъпки, които му готвят след провала на съдебната реформа. Червено-сарайската мафия веднъж вече брутално изхвърли ГЕРБ от власт през 2013 г., организира Костинброд и си направи управление по свой вкус, образ и подобие - кабинета Орешарски.
Един от първите актове на мнозинството БСП-ДПС беше поставянето на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Само масовият и упорит граждански протест успя да се изправи срещу надигащата се открита диктатура на мафията и да я спре. Ако не беше протестът, Диляновият ДАНС и подчиненото на олигархията съдопроизводство щяха за броени седмици да се разправят с върха на ГЕРБ, както и с всички политически и граждански кръгове, които се противопоставят на господството на мафията в България.
Когато днес Борисов се опитва да "балансира" - а всъщност да флиртува със същите тези, които искаха да се разправят с него преди 2 години, когато се опитва да прехвърли вината за провалената съдебна реформа на тези, които я отстояват от години, той трябва да знае добре: мафията пак ще си свърши работата с негова помощ и за благодарност ще го удари още по-лошо, отколкото през 2013 г. Вторият път обаче може да ги няма гражданите от протеста, които да спасяват положението.
Окастрената от ДПС § Со. "съдебна реформа" е призвана да замаже очите на Брюксел, че тук нещо се реформира. На практика съхранените процедури и кадри на съдопроизводството, инсталирани от корпоративно-търговските мултаци са достатъчна гаранция, че реформа в правораздаването няма да има. Българската държава си позволява да се самозацикля в криза без изход в условия на непрекъснато нарастващи и опасни външни предизвикателства. България може да бъде спасена само от държавници - каквито понастоящем очевидно нямаме.
Ognyan Minchev
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар