Да си честен човек у нас - немошеник, неподлец и нетарикат - е същинско проклятие

След като тази сутрин изкоментирах новината, че на масовия убиец от Швеция Брейвик са разрешили от затвора да учи политология (виж: Андерс Брейвик иска да ни откаже от хуманизма, няма да успее), след като се изказах за пореден път по "гръцките работи" и заявих какво мисля и по тази актуална тема (виж: Няма да скрия, че съм силно разочарован от настроенията, които царят сред съседите ни: изложиха се здраво "братята-гърци"!), след като дори представих как мисли един безусловно успял човек (виж: Един мъдър мениджърски съвет на милиардера Ричард Брансън, твърде уместен за нашите така надути, горди и кухи управници и директори) аз най-накрая пристъпвам към писане по своите "лични проблеми", както обещах вчера, а именно по поредицата, която се оформи вече, и която нищо чудно да стане част от моята отдавна започната, ала недовършена книга, която носи условното заглавие ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: ПЪТЯТ НА УСПЕХА.

Тия дни размишлявам и над това с какво да се заема в пряката си работа, именно писането, имам две-три започнати, ала недовършени книги, примерно току-що споменатата или една друга, която условно носи заглавието ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Отдавна съм пред този избор, лятото е сезон на любовта (в някакъв смисъл), на определен тип любов, сиреч, е подходящо време за писане за любовта, да, ама в същото време аз съм поставен в една крайно тежка житейска ситуация, за първи път в 56-годишния ми живот аз съм в ситуация да нямам абсолютно никакви средства за съществуване, никакви доходи, как в такова състояние човек да пише... книга за любовта, особено когато му куркат (както в момента става) червата! По тази причина явно ще трябва да почна да си бия главата над съвсем съдбовния практически проблем, а именно да изобретя как да изкарам някакви пари та да си изхранвам семейството, понеже в този най-тежък период от живота ми, както се очертава, в нашето семейство сме на 100% безработни, освен моя милост и съпругата, и синът ми също са безработни, сиреч, работата е съвсем сериозна! Ето, притиснат от самите обстоятелства на живота съм принуден да зарежа всичко и да се замисля нас един толкова любопитен въпрос, който терзае не само моята, а и всяка родна българска душа: как да изкарам пари, как да си осигуря средства за съществуване, как да започна да печеля, как да си изкарвам хляба?

Предполагам, този важен въпрос терзае много български души, не само моята, особено пък той е съдбовен за младите хора, такива като моя син, които са учили какво ли не от нашето тъй скапано и негодно образование, а в един момент биват поставяни в крайно тежка ситуация: без кой знае какви умения да трябва да се адаптират към абсурдистките обстоятелства на живота у нас, в които всичко става все по най-нечестния начин, и именно в такива ужасни условия да трябва да почнат да се грижат за прехраната си. И само си представете какви унижения им предстоят когато започнат да се явяват пред родните български работодатели, голяма част от които са същински дерибеи, изобщо не уважават достойнството на другата личност, дават им обидно мизерни заплати, поставят ги в убийствени условия, тормозят ги както си искат, щото едва ли има по-големи гадняри от българските работодатели, които не признават никакъв закон, нито природен, нито човешки, абсолютно никакъв! Аз по-нататък ще разкажа това-онова, което съм чул в тази посока от разкази на сина си, който именно заради такова крайно нечовешко отношение се видя принуден наскоро да напусне работа, въпреки че знае, че баща му и безработен и не по-малко унижен, но явно положението е било съвсем нетърпимо, понеже познавам сина си, той умее много да търпи, издръжлив е, щом той не изтърпя, явно положението е било прекалено тежко. Та мисълта ми е, че поставеният въпрос, именно този:

Как да изкарвам пари, как да си осигуря средства за съществуване, как да започна да печеля, как да си вадя хляба?

често е направо фундаментален житейски пък и екзистенциален въпрос, над който се блъскат много български, пък и не само български, глави. Заслужава си да го поставя, нали така, какво ще кажете? заслужава си да се замислим заедно по-сериозно по него, тук много се надявам на вашите, на читателите, препоръки и мнения, както, впрочем, винаги съм го правил. Давайте, изказвайте всякакви мнения, дайте заедно да помислим повече и по-дълбоко, белким открием нещо важно, знае ли се? И тук искам да кажа нещо много интересно, много показателно.

За мен този въпрос, именно за изкарването на пари, си стои от години, по причина на това, че се опитвах да се изявявам като, тъй да се рече, "делови човек" или дори като "бизнесмен", аз сам си издавах книгите, започнах да издавам списание, вестник, ето, като блогър се изявявам, един вид за мен винаги и било много важно да мога да изнамеря начин да правя пари, та поне да си осигурявам с финансов ресурс "предприятията", инициативите. Е, теглих много заеми и връщах парите както мога, с пределно изчерпване на силите. Но заемите съм си връщал. Подпомагали са ме, в интерес на истината, и някои хора, примерно са финансирали дадена моя книга, и това го е имало. Но това беше рядкост и инцидентно, по начало аз във всичките тия години преживявах като получавах макар и мизерна, но сигурна заплата от държавна "служба", именно учителска заплата. Може да ви звучи крайно куриозно, но аз наистина, понеже по начало живея изключително скромно, успявах в тия години да отделям пари от учителската си заплата и за издаване на мои книги, и за издаване на списанията ми, защото напоследък издавам и второ списание, списание за съвременно образование и за личностно развитие на младите, именно списание HUMANUS; а първото списание, което още издавам, е списание ИДЕИ, то е по-известно. Разбира се, в български условия да се продава такъв тип "стока", а именно "продукти", свързани с тъй неценените у нас "духовни неща", е горе-долу същото като на ескимосите да се опитваш да продаваш хладилници. Или на жителите на екваториална Африка да продаваш... кожуси. Както тия въпросните жители, дето немат нужда от хладилници или кожуси, нашият масов българин е тъй духовно издигнат, че изобщо нема никаква нужда от духовни неща, него тъй лесно не можеш да го преметнеш да си купи философска книга или пък, опази Боже, философско списание или списание за съвременно образование, абсурд, масовият нашенец не може да бъде прецакан да си купи такива "изцяло безполезни и ненужни неща". Виж, да се бях фанал да произвеждам кебапчета, нищо чудно вече да бях милиардер, щото тази стока по наште географски ширини е крайно търсена и авторитетна, но виж, книги и списания у нас изобщо, ама изобщо никому не са нужни. По причина на това са ненужни щото наште масови българи са много издигнати в духовно отношение, нема що, личи им по тъпо гледащите погледи.

Както и да е, но мисълта ми беше друга. Преди три години, таман да започне моята величава административна епопея с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, довела в крайна сметка до уволнението и до изритването ми от образователната система изобщо, та тогава аз бях седнал да пиша книга за БОГАТСТВОТО, за забогатяването, за това как се правят пари и там развивах тезата, че има истински и неистински видове богатство, че оня, който има отношение към истинското богатство, няма начин да не може да забогатее и в други, в не толкова истинския смисъл и т.н. Който е чел в оня период, преди три години блога ми, сигурно си спомня тази поредица от есета, сега не мога да я търся, но тя е в блога, ще я намеря, разбира се, щото тази поредица за ЗАБОГАТЯВАНЕТО, първо, е много полезна като отправна точка за сегашните ми търсения, и, на второ място, тя е органична част от темата за ЖИЗНЕНИТЕ СТРАТЕГИИ, която развивах още от по-рано, но не намерих време да довърша, пък и нямах подходящата душевна нагласа за тия изследвания, разразиха се въпросните "административни бури", Боже, какви ти бури, то бяха същински безпощадни войни и направо "баташки кланета", е, накрая аз бидох повален, отрязана ми беше главата на дръвника, а пък тържествующата победителка като показа отрязаната ми глава на "сплотения колектив", се оказа, че голяма част от този въпросния колектив се счете за длъжна да демонстрира верноподаничество, което изрази с... бурни ръкопляскания!!! Такива работи се случиха в оня памятен период, а ето, сега в резултат аз съм в състояние на агония, гърча се в мъки, унизен до крайна степен, без средства за съществуване, на път съм да стана едва ли не просяк, щото, няма да скрия, така се чувствам като се разхождам из града без стотинка в джоба си - да, ама в същото време, няма да скрия, в главата ми се въртят какви ли не безценни мисли и идеи! Да, обаче ето, в нашенските родни условия се оказва, че такива неща, именно мисли, идеи, ценности от духовно естество изобщо не се ценят, те не могат да бъдат продадени някому, щото нашенецът, казахме, е тъй въздигнат духовно, че просто не се нуждае от подобни "продукти". Он, нашият масов и тъй издигнат в духовно отношение нашенец се нуждае главно от кебапчета. И от студена биричка се нуждае тоже. И от салатка с ракийка се нуждае най-вече, разбира се. И от мек лебец се нуждае. Друго не му требе.

И тъй, аз имам едно-единствено нещо: мисли. Само това може да произвежда душата ми. Идеи, истини някакви може да произвежда душата ми, да ги ражда по-скоро, щото мислите, идеите и истините не могат да се "произвеждат", те просто се раждат. И такива духовни неща могат, разбира се, да бъдат превърнати в някакъв "продукт", който да има характера на "стока", примерно човек като мен написва книга. И след това тази книга, вече под качеството на продукт и стока, отива на пазара. Там нашенецът, влюбен беззаветно в шльокавицата и в кебапчетата, требе да бъде някак прецакан да си даде парите за такава книга. Мисия невъзможна, нали така? Е, има хора у нас, дето се интересуват, да предположим, от книги, сигурно има такива, аз знам, че има. Те обаче пък имат друга настройка: книга мога да си купя, но само ако не е от български автор, ами е от чужд автор. Българин да си купи книга от български автор - това е рядкост. Може да си купи книга от български автор нашият роден ентелектуалец но само ако автор на тази книга е, примерно, Недялко Йорданов. Или бай ви Вучков. Или некой друг от наште звезди на родния духовен фронт, тъй да се рече. Нашенецът нема да си даде парите за некакъв си там неизвестен философ, който при това ще ми се прави на умен да пише непотребни философски книги. Пък и не е "звезда" като Недялко Йорданов, как да се мина да си купя негова книга?!

Второ, нашият роден продавач на книги, нашият роден книжар е хитър човек, а нашенски тарикат и той знае що може да си купи нашенският роден балък с културни, тъй да се рече, наклонности. Он може да си купи, примерно, последната биография на таваришч Сталин, ето, тая книга нашите родни книжари я турят най-отпреде на витрината. Може да си купи книга на споменятия Недялко Йорданов и прочие, все от онази същата "звездна" свита от "духовни" и "културни", с извинение, подлизурковци, известни ни от байтодорово време още. А моите книги, казахме, са осъдени от въпросния тарикат-книжар на убиване, те изобщо няма да стигнат до лавиците на книжарниците, те ще си останат на вниманието само на мишките в складовете и в борсите. Това е. И ето, авторът на тия книги, именно моя милост, който е отделил от залъка си за да видят книгите му бял свят, сега е поставен в положение да умира от глад, и то при положение, че има "капитал", примерно под формата на непродадени купища книги и списания, книги и списания за хиляди левове, но ето, те си стоят нейде по борсите и складовете, а пък българската родна ентелегенция ще продължи да си чете само Недялко Йорданов и още неколцина доайени. И ще цъфти духовно родната ни нация, нали така? Това е положението.

Значи тази моя дейност като автор, издател и продавач на книги и списания в нашенските родни условия стигна до пълно фиаско, до същински провал. Какво да правя за да оцелея в така и така създалата се ситуация. Освен че съм застрашен от гладна смърт (щото съм лишен и от преподавателски права и работа в образованието не мога да си намеря!) застрашени от смърт са и създадените от мен списания. Отникъде подкрепа и помощ не се види. А в тези списания си публикуваха своите статии толкова много хора. Никой обаче не се сеща с нещо да помогне. Да, има прочее, хора благородни, които помагат с каквото могат. Единици са обаче. Двама-трима само. Примерно г-н Георги Хаджийски от с. Драгушиново, учител. Или Томи Томев от Елховско, ето тия хора помагаха и помагат. Със скромни средства, но помагаха и помагат. И Петър Каменов от Монтана е помагал. И г-жа Мария Василева помогна. Това са май. Да, и едно семейство от Канада помогна преди време. Пратиха пари колкото за цял брой на списание ИДЕИ, те спасиха списанието последния път. Това е. В момента за други не се сещам. И какво да правя за да спася не само себе си, не само семейството си, но и списанията, издавани от мен?

Да, молил съм за спонсори за списанията, оказа се, че няма такива. Кой съм аз че да помогнат такъв като мен. Аз да не съм владиката Николай, че да му налеят пари, щото Николай, знайно е, има връзки директно със... самия Бог (!!!), а Ангел Грънчаров нема връзки дотам, че да може да се върне на работа като прост даскал по философия. Виж, Николай е друго нещо и нему ще се претрепят нашенските родни бизнесмени да му подаряват това или онова, мислейки си, предполагам, че така могат да подкупят... самия Бог - в което много се съмнявам. Но идиоти у Нашенско колкото щеш. Това е. Спонсори за списания за духовните неща у нас няма и не се предвижда да има.

Е, ще мисля по поставените теми и въпроси. И ще запиша разсъжденията си тук, в блога. Да ги има като документ. Иначе аз знам прекрасно как се правят пари. Но в нормални страни де, не като в нашата лудешка страна, в която всичко е наопаки. Такива като мен в други страни са преуспели хора. Щото аз съм много работлив човек. В другите страни, представете си, работливите хора много печелят. Там такива хора ги оценяват непременно. У нас това нещо е изключено. Най-бедни у нас са предимно работливите хора. У нас най-богати са тарикатите, мошениците, лъжльовците, паразитите. Те, примерно, растат неудържимо. Все нагоре и нагоре. Примерно те стават фалшиви професори в университетите. Дето си купуват професорска титла. Те си купуват държавна служба, примерно. И почват да смучат жадно държавната цицка. Каквито и да са там. Директори, инспектори, началства некакви. Депутати и министри дори стават. Тарикати у нас колкото щеш. Уреждат се хората. Предимно по нечестния начин. И печелят сигурния джакпот. С мошеничества, разбира се, с тарикатлъци, не с труд, не с работа, не с усилия. А с подмазване и с лъжи. Да си честен човек у нас - немошеник и нетарикат - е същинско проклятие.

Спирам дотук. Изморих се да пиша. Живот и здраве да е, ще продължа някога. Зависи. Може и тия дни да е. Ще видим. то ще се разбере. Хубав ден ви желая! Стана ми нещо гнусно, та затова хептен не ми се пише вече. Бъдете здрави! Бъдете все пак не чак такива тарикати, щото от много тарикатлък може и себе си да прецакате, знае ли се? Не залагайте само на тарикатлъка, а, как мислите по този въпрос? Дали си струва да опитате и нетарикатски да опитате да живеете малко, а, как мислите?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo