Наближава 19 февруари, денят, в който обесен Апостола на българската свобода Васил Левски. Той е умрял за България, а ние какво правим, и то на дело, а не само на думи, за да изразим почитта към личността му, преклонението си пред саможертвата му?Обикновено на тоя ден лицемерите и спекулантите с народните чувства се размърдват, за да произнесат някоя и друга фалшива дума за Апостола, а после се оттеглят, за да идат да плюскат на банкетите. А народът ни, оня велик търпеливец, за който Левски някога написа онова "Народе????", сега овчедушно допуска да се погаврят и с най-святото му: с неговата национална и човешка свяст.
Какво имам предвид ли? Ще поясня по-надолу, но сега искам да припомня няколко мисли на Левски, на които общо взето съвсем не им обръщат внимание казионните му почитатели; щото това са "неудобни" за фалшивото, за кухото ни самочувствие думи; ето ги:
"Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия."
"Тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и пороби."
Онова отчаяно "Народе????" вече го приведох по-горе, но поради краткостта му нищо не пречи да го приведа още веднъж; ето го пак:
"Народе????"
Смятам, че тази дума с питанките, написана от ръката на Левски на страница 115 в тефтерчето му, трябва да бъде повтаряна все по-често, та белким малко по малко почнем да се позасрамваме; щото тя особено ни касае нас, тя е твърде вярна за нас, днешните българи, дето се позорим постоянно, всеки ден, сякаш сме някакви гнусни мазохисти.
Аз няма да се разпростирам много-много в тълкуване на приведените по-горе мисли на Апостола. Ще напиша само главното:
Левски е бил от ония луди глави, които са искали да се освободим сами, и не само го е искал, ами е работил това да стане, да се случи. Овчето народно стадо обаче е дремело и е чакало "дядо Иван", сиреч, Русия, да го освободи. Левски и неколцината му смели следовници са се борили не толкова с турската власт, с поробителя, а най-вече са се борили с тази овчедушна наша национална психология, която именно ни е обрекла на 500 годишно "робство". И, разбира се, са били твърде ненавистни за това, че са насочвали стрелите си в най-гнусното в националния ни характер: неспособността ни като человечески същества да се борим и да мрем за свободата си. Да, Левски се е борил с националното ни малодушие. Днес още повече се налага да се борим със същото позорящо нацията ни явление.
Левски също е сочил коварствата на "подарената свобода", която не е никаква свобода, напротив, тя е коленичене пред "благодетеля", пред "освободителя", който мигом заема мястото на предишния поробител. Народ, който не е способен сам да се бори, да изстрада и да заслужи свободата си, такъв народ не е достоен за нея, такъв народ по тази причина и моментално я харизва на новия си "благодетел". Ето колко години вече мнозинството от българите не прави друго, освен, клекнало в най-унизителна поза, на колене, с натъртен задник, да целува ръцете на "освободителите" ни, които при това ни били "братя", санким слугуването и робуването на брата е по-малко унизително. Цялата ни историография, имам предвид учебниците по история, е русофилска, сиреч, насърчава най-долните черти на националната ни психология, т.е. ни учи и обосновава, че да си роб и подлизурко е нещо "най-достойно", че свободата е нещо, което може да се подарява, пазари, купува и продава и пр.
И, като капак на всичко за наши "освободители", представете си, са провъзгласени тъкмо руснаците, най-робския народ в цялата Вселена, който сам никога не е знаел, не знае и не ще да знае що е свобода, и който, по тази причина, продължава с наслаждение да робува на поредните си господари. Кажи ми кои са ти "освободителите", за да ти кажа ти самият колко струваш. Излиза, че ако руснаците са роби, ний сме роби "на квадрат", щото признаваме за свои "освободители" не други, а тъкмо робите, които себе си не могат да направят свободни, та нас ли?!. Образец за роба е тъкмо роба, другояче не може да бъде.Така. Да спра дотук. А ето сега да представя един най-позорящ факт, за който на никой не му пука. Става дума за паметника на Левски в Пловдив, намиращ се в подножието на Бунарджика.
Аз не знам, в Пловдив може да има и други паметници на Левски, нищо чудно и да има. Но се питам: защо малкият, незабележим, скромен паметник на Левски е сгушен тъкмо в подножието на хълма, на върха на който се извисява гранитното чудовище "Альоша", паметника на съветския окупатор? Какво ли символизира този факт, а, мили ми немислещи и безчувствени съграждани и сънародници?
Ами символизира ето това. Левски за всинца нас, в дълбините на съзнанието ни, въпреки високопарните фалшиви думи, които бълваме за него само по юбилеите му, фактически, на дело, е нещо като "джудже", а пък същинският великан, титан и колос е руският съветски окупатор, комуто сме построили гранитното чудовище, извисяващо своя ръст не само над целия хилядолетен град Пловдив, ами и над цяла унизена и не усещаща униженията си България. Колкото и да лъжем, че Левски за нас бил това или онова, но щом като като никой не забелязва, да не говорим пък да се възмущава, т.е. щом като всички до един търпим тази крещяща несправедливост Левски да е в нозете на гранитния колос и в подножието на баира, на който се извисява проклетият "Альоша", то това всичкото означава, че сме били и си оставаме най-презрени роби, слуги, малодушници, самоунижаващи се нещастници и прочие.
Това е положението. Бюстчето на Левски, забито в сянката на гранитното чудовище "Альоша", е знак на нашата национална унизеност, която е още по-гадна, защото ний самите се унижаваме, пък и дори не съзнаваме унизеността си, напротив, най-перверзно я считаме едва ли не за "извисеност" и за какви ли не други дивотии. И какво да се прави при туй положение ли? Нещо трябва да се направи, така повече не може да се търпи. Та нали сега уж сме "свободни и горди европейци", дръжки, никакви европейци не сме, щом сме поклонници на азиатските си окупатори!
На 19 февруари, когато Левски, милият, е увиснал на бесилото, а пък треперковците-софиянци не са мръднали и малкия си пръст да го освободят и предпазят от гибелта, трябва нещичко да направим, та белким малко по малко почнем да мием срама и позора. Аз лично, най-обикновен учител по философия, смятам да направя нещо насъщно за тази отчайваща ситуация, която се опитах да ви обрисувам; и ми е интересно дали някой изобщо ще ме подкрепи; ето какво като учител и при това като български гражданин възнамерявам да направя:
Първо ще разкажа на всички ученици това, което разказах вам по-горе. След това ще призова учениците си, на които съм възпитател по гражданско съзнание и образование, да направим нещо, за да помогнем да се измие срама. Много ми е интересно как ще реагират учениците ми. И дали някой пък съгражданин ще дойде да ни подкрепи в акцията, която сме длъжни да изпълним. Ако никой не дойде да протестира с мен, тогава аз ще отида сам. Ще си напиша един плакат и ще си стоя там само аз, самотен колкото е самотен и Апостолът ни. За цялата тази работа ще обявя специална сбирка на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, който преди време създадохме с неколцина граждани и младежи.Там ще се обсъди какво следва да направим та поне отчасти да допринесем за измиването на позора. Пловдив в момента се управлява от най-странното нещо на този свят: управлява се от "български националисти", които обаче са най-близки дружки и политически приятели не само на руската агентура у нас, но и на най-заклетите национални предатели, именно комунистите. Пловдив се управлява от МВРО, пардон, от ВМРО и от БСП. Та ми е интересно и властта как ще реагира, нищо чудно да пратят полиция да ни набие ако, примерно, идем с искане Альоша и Левски да си сменят местата, Левски да отиде горе, на най-високото, а пък Альошката да слезе на най-ниското, дето му е мястото.
А това може да стане по един-единствен начин: гранитният колос Альоша да се поизчука с длетата на скулптурите, та да се превърне в Левски, а пък Альошката да анихилира, да иде по дяволите, без него ще ни е безкрайно по-добре. Защото без него ще почнем малко по малко да побеждаваме недостойнството и склонността си към подлостчици, малодушие и лицемерие. И така вече Левски ще гледа към родното си Карлово, а не Альошка, както е сега, да гледа доволен към родната си Русия, понеже е успял да смаже българската свобода ето за колко много години вече.
Аз така си представям нещата. И за това ще ратувам. Дали ще бъда разбран е съвсем отделна тема. Дали ще намеря последователи съвсем не е сигурно. Че ще бъда обруган обаче е сигурно. Все пак живея не другаде, а в България.
Да, в България. Страна, обръгнала от унижения. Страна, пристрастена към униженията. Малодушна, подла страна, страна на подлостите и на малодушието. Извратена страна с извратен в мнозинството си, безчестен народ, за който унижението и срама са за предпочитане пред достойнството и честта.
