Социологическите оракули вещаят главозамайващи победи на мафиозо ди примо дон Бойко

След като за да стане любимец на нацията на дон Бойко години наред му се налагаше да бъде самоотвержен любимец на медиите - а всяка любов, дори и най-безкористната, в днешно време се заплаща - и след като наскоро донът си е купил цял вестник в замяна на един кметски стол, тия дни носителят на всички видове обич почна да показва, че е страшно обичан и от такива обичливи същества, каквито са... социолозите. Които явно най-силно от всички обичат и са привързани към финикийските знаци, привързани в дебели пачки, и заради тях са готови да обичат всеки, и при това колкото иска - стига да си плати...

Скочиха и почнаха да се надпреварват да вещаят нашите социолози съкрушителна победа на мутро-мафиотската партия ГЕРБ, като само не могат да се споразумеят за точните цифри. Щото всеки гледа да се докара най-близо до сърцето на обичливия дон, затуй гледа колкото се може по-високи резултати да даде, та и по-голяма милост от дон Бойко да получи. Не е шега я, тоя титан неумолимо върви към тоталната победа, и да се докараш пред него си струва да вещаеш най-съкрушителните цифри и почти даром, предусещайки възможните облаги когато донът вземе вече властта. Та затуй социологическата поцелуйковщина тия дни преживява такъв възход, какъвто не е имала никога преди.

Юрнаха се чевръсти социолози и социоложки по ТВ канали, радиа и вестници да предричат такива победи на дон Бойко, каквито той не е мечтал и в най-смелите си сънища в битието му на пазвантин първо на бай ви Тодар Живков, а после и на самия Симеон. За победата му медиите и социолозите работят най-напред във, така да се каже, виртуален план, баламосвайки съзнанията на наивния нашенски избирател с такива цифри, че той направо си немее от екстаз. И после гледа с широко отворени уста съкрушителните цифри, ахка и ухка, пък решава и той да се примаже към победителите, щото знайно е, у нас си действа отколешното правило по отношение на партиите: аз ще бъда с таз, която е на власт. В някои прогнози се стига и до комични невероятни ситуации: донът-великан сложи в малкото си джобче всички традиционни партии, взети вкупом, барабар с набираща сили все още Атака, което, ако е истина, показва такава епидемия на малоумието из нашите земи, че вече е съмнително дали може да се срещне и един трезвомислещ човек.

На мен ми е чудно само едно: отде се взе тази така гореща любов на нашия изпатил-препатил сънародник към родните ни мутри, чието олицетворение, безспорно, е величавият дон? Отде бликнаха тия неустоими чувства, туй преклонение, тоз ентусиазъм, тая поцелуйковщина, на какво се дължи едно такова изцяло ирационално пиянство на цял един народ?! Че мутрите, пичовете и бабаитите винаги са ги ценели по нашите географски простори си се знае, ама чак пък толкоз - много съмнителна ми се вижда на мен тази работа, да знаете. Тия дни една социологическа агенция дори така се изложи, че сборът на всички проценти надхвърли 100, което обаче едва ли смущава някой: важното е да върви далаверата, важно, както се твърди в оня, в мутренския виц, да се въртят парите.

В тази виц - няма как да не го знаете, ама ще го припомня - две мутри, напети досущ като бат ви Бойка, като си ходели кръшно, видели едно изсъхнало лайно. Единият рекъл: абе, ще ти дам 100 долара ако го изядеш туй лайно. Оня си рекъл: що да не го изям, кой ти дава ей-така цели сто долара, рекъл, грабнал го и го лапнал. Изял го той, преглътнал лайното, ама нещо взели да го гризат съмнения дали не се е минал, та като видял една жаба, уж на майтап рекъл на аверина си: ще ти дам 100 долара ако изручаш туй жабе! Оня тъкмо се каел че за едното нищо си дал 100-те долара, та, зарадван от случая да си ги върне, без да мисли много-много, лапнал жабето. Продължили, ама в един момент им присветнало, и взели да си говорят: абе ние що ги ручахме тия жабета и сухите лайна, никой нищо не спечели, парите са си все същите? Пък се успокоили като стигнали до душеспасителната мисъл: карай, важното е да се въртят парите...

Ето такива идиоти, драги ми сънародници, сме на път да допуснем до властта. Само дето не те, ами ние ще им ручаме жабетата, а пък като ги изручаме, ще пием и по една студена вода, та да ги преглътнем. Пък и за да имат вода жабетата в търбусите ни, да квакат оттам, да скачат и да се дращят вътре, та да ни уври акъла най-после. Щото такива дивотии, каквито ни предстоят - да избираме откровени мутри и мафиози за всички държавни постове! - май никога не сме ги правили, ама що да не опитаме, тай ами я...

Добави в Svejo