Историята на Т.Колев: може ли да се усети кога един добър артист лъже?

Гледахте, чухте ли изявленията на Тодор Колев пред агент Алберт в Нова ТВ? Ако не сте, ето тук можете да го направите. Интересно е, особено сюблимен беше именно моментът, че агентът Алберт Коритаров разпитваше сътрудника на ДС "Петров"-Колев. Как пък не се сетиха, че някак си не върви, ама карай...

Аз писах по случая статията А Тодор Колев го обича(х)ме…, в която изказах своята интерпретация на случая, със съответните предположения. Там казах, че е много важно какво ще каже самият Т.Колев. Ето, каза го, и искам да опиша накратко впечатлението си от неговия разказ.

Той е артист, най-трудното е да прецениш кога един артист, и то добър като него, е искрен. През цялото време на отговорите му пред Алберт си мислех точно това. Опитах се да впрегна цялата си психологическа проницателност, но в един момент се убедих: не, не може да се разбере с положителност кога един артист лъже или не лъже. Или не се преструва, не се прави на някакъв си там. Защото на артистите това им е работата, занаята: да лъжат, да се преструват, умело да се представят за каквито не са. Т.Колев е голям артист и го умее всичко това. Но в края на краищата има нещо друго, и това е цялостното впечатление. И особено опитите на един артист да "философства", да "теоретизира", да мисли: Т.Колев опита да го направи пред Коритаров-Алберт, и се издъни. Да, Т.Колев е голям артист, но се издъни, преигра в ролята, която си беше избрал за пред Алберт, и пред нас също. Какво имам предвид?

Аз приемам, че той е искрен, и когато каза, че с ДС не се бил срещал, понеже му били само звънели чат-пат по телефона, и когато малко по-късно се оказа, че все пак го били викали на разговори. Вярвам му, че не е подписал нищо, никакъв документ за сътрудничество, че бил отказал, когато му били предложили. Нека да му вярваме за тия неща, нищо че е артист, нищо че на артист трудно може да се вярва: защото артистите са професионални... мошеници (казвам го в хубавия смисъл на тази дума, който е имал предвид и Платон, когато е предложил поети и артисти, заради лъжливостта им, заради това, че много умеят да се преструват, да бъдат изгонени от идеалната държава). Обикновен човек когато лъже, се издава лесно и това се усеща, артистът обаче наистина умее да се преструва - това му е професията. Ето, примерно сравнете го с Алберт, който не е артист и когато лъже, че чувства от всички или поне от повечето. Т.Колев обаче е "костелив орех" заради актьорската си дарба и аз лично съм много раздвоен дали изцяло да му вярвам или отчасти. Но в крайно сметка ето какво осъзнах, след като мислих почти денонощие след интервюто му пред агент Алберт...

Т.Колев се държеше спрямо ДС в това интервю много свойски някак си, и това е точно признание, че той е от тях. И то е по-силно доказателство за мен дори от факта, който Комисията по досиетата огласи: че е бил сътрудник на ДС. И другото, което го издаде, е опитът му да "философства" по повод на ДС, за това що за структура е била ДС: тук, в тълкуванията, артистите издишат, тук са силни философите. Впрочем, крайно време е да се признава и у нас приоритет на този или онзи, който е специалист в нещо, в дадена област: философите все пак са най-добри във философстването. И ето, Т.Колев като почна да философства пред Алберт Коритаров, се издаде пред мен, стария философ: доста издиша тезата му. Ще я подложа на анализ та да ви докажа това.

Когато Т.Колев се нае да философства, твърдейки, че "някои среди, наричащи се демократи", били турили "ореол", били "обожествили" едва ли не ДС, тогава, интересното беше, че и г-н Алберт доста се оживи, явно и нему хареса тази теза. Вгледайте се в този момент когато гледате записа. Т.Колев разви ето тази теза: тайните служби на комунистическия режим били толкова "смешни и глупави", колкото са били и... комсомолските организации през комунизма. Изобщо в опитите му за интерпретация на ситуацията, в която се е оказал в отношенията си с ДС, Т.Колев постоянно повтаряше "смешно ми е", "смешна работа", дори "едва се сдържам да не се изсмея" и т.н. Даже Алберт по едно време усети, че Т.Колев прекалява, и вметна, че едва ли е само толкова смешна ДС, а май е и зловеща.

Но Т.Колев явно си беше намислил, с оглед на образа, които има пред общността, да развива тезата, че нещата специално с неговите отношения с ДС са били именно смешни. И ДС по тази причина, представете си, била "смешна". Ето по този повод, във връзка с този опит за "философстване" от големия иначе артист, той се издъни яката: ако ДС в отношенията специално с него се е държала смешно, ако той има основания да се смее на много случки от миналото (някои той дори и разказа, а за други обясни, че били достойни за един много смешен филм, който било хубаво да се направи), то това обаче съвсем не означава, че по принцип ДС е "смешна организация".

Примерно ченгета, контактували с него, били смешни, ОК, признавам, възможно е, сигурно е било така: но той е не кой да е, а комикът Т.Колев, комедийния артист, на който се смееше цяла България, смееше му се, впрочем, както се смееше и над един друг Тодор от онова време. Сигурно един комик като него долавя в нещата от живота най-вече откъм смешната им страна, той сигурно така гледа изобщо на света, смее се ис се надсмива. Но това съвсем не значи, че онова, което на един комик му е смешно, е смешно по принцип и за всички. Някои, драги ми Тодоре, са плакали с горчиви сълзи, когато случаят ги е сблъсквал с ДС, това ясно ли ти е? И не всички са били с положението и имиджа на Т.Колев, та при срещи с офицерите от ДС заедно хубаво да си се посмеят. Знаем пък от друга страна милиционерския манталитет, който се свежда до това, че когато милиционер разговаря със знаменитост като Т.Колев, той тогава, поласкан от вниманието на знаменитостта, може да си позволи и известни волности. Но, драги ми Тодоре, повтарям, това съвсем не значи, че ДС е... "смешна организация". За да ме разбереш, пък и читателите ми да ме разберат, ще кажа: това, че на теб лично ДС ти е изглеждала смешна, не значи, че тя е била такава, понеже твоята субективност, твоята личност е такава, тя има професионален дефект да вижда във всичко именно смешното, видяла го е даже и в зловещата ДС, но това изобщо не значи, че ДС е била толкова смешна, напротив. Сега разбра ли ме?

Това е главното, върху което исках да акцентирам: Т.Колев се опита да ни подведе, да ни избаламоса когато почна да теоретизира за това какво е била ДС. Нему му се сторила смешна, и той ни убеждава, че тя по принцип е смешна, но да извинява, няма достатъчни основания да го твърди това. Но това, че той постъпва по тертипа на други ченгета, примерно по тертипа на агент Гоце, който пък ни разви цяла теория за "добрите ченгета", или на агент Алберт, пламенен привърженик на същата тази теория, ми показва, че и Т.Колев, уви, е от тях. И то не само фактически, но и, още по-уви, и душевно.

Той дори бил възприемал ДС някак си "приятелски", смеели се при срещите му с офицерите и ченгетата от ДС: какво ви говори това? Щом толкова свойски ги е възприемал, значи е от тях, и то наистина даже вътрешно, душевно. Тия, които вътрешно са били различни от ДС, при срещите им с ДС тя, представете си, ги е пребивала - има разлика, нали?!

Та големият артист, като почна да философства, се издъни. И проблесна жестоката истина: той е от тях, щом му изглеждат толкова симпатични и смешни. Той е вътрешен човек на ДС. Жалко, а е голям артист. И е много лош философ. Или мислител. Издаде се напълно. А аз го уважавах и по тази причина ми е още мъчно за него. На мен ми е мъчно за него като си представя историите му с ДС, а на него му е... смешно: за какво ви говори това, приятели?

Добави в Svejo