Вчера писах обръщение, наречено "До всички блогъри: инициатива за поне един ден, свободен от Бойко Борисов". Измина цяло денонощие, и от блогосферата няма никакъв отзвук: пълно и най-тъпо мълчание. Типично по нашенски. "Епа оно нема такова нещо, оти нема нишчо да речем". Става дума за реакцията по повод на обръщението ми. Пък и не е зле да се подмажем малце на оня, дето, както се твърди от съвъкупната медийна общност, съвсем скоро ще управлява България. Пак типично по български е туй подмазване. А мълчанието на всички, дори и на сериозните хора, го тълкувам като вид подмазване...
Не че съм очаквал друго де, аз съм човек реалист. Но все пак имах известна надеждица, че може пък и да сме вече гражданско общество, което да е способно на една такава поне символична стъпка срещу медийната диктатура и терора на една толерирана от медиите личност връз всинца нас. Една личност, имаща не само колосална лакомия за всеки вид власт, ала имаща също и диктаторски наклонности. Ето че нещата се оказват не съвсем безобидни, май е така, а?
Аз ще почакам още малко, все пак имам надежда, че има и достойни хора в блогосферата, сред блогърите. Сигурен съм, че има, така е. Но нещо им пречи да изяват себе си, мълчат, може би ги е страх от нещо? От мутрите ли ги е страх, знам ли? Аз имам точно тълкуване на това блогърско поведение, ала засега няма да го кажа. Тия дни обаче ще напиша статия по този повод и ще си кажа разбирането. Не трябва да се мълчи когато стават такива толкова показателни неща, имащи отношение към нашия иначе доста подличък национален характер...
Няма коментари:
Публикуване на коментар