Ако има нещо, което особено добре показва значимостта на блоговете и на другите по-свободни форми на изразяване в интернет (примерно този "колективен блог", наречен BGReporter.com), то може да се сведе до това, че те са нещо като "психография" на душевното състояние на нацията. Защото работата не е просто да се информираме за "умствените продукти", създадени от пишещи хора, а на тази основа да вникнем малко по-надълбоко, и да си направим преценки дори за моралните подбуди, настроения, ценности и пр., които са характерни или преобладаващи за момента.
Ето тази сутрин разлиствам публикациите на BGReporter.com и всякакви мисли се появяват в главата ми. Една млада, предполагам, дама, примерно, пише, и то доста многословно, за образованието, именно статията "Когато порасна, ще стана… стачкуващ!", и, както се досещате, негодува, че учителите стачкуват. Доста объркани хора има у нас, за жалост, които не са в състояние да съотнесат и подредят най-прости, но базисни ценности. И не се съзнава, че заради най-значимото - свободата, уважението на личността, достойнството - са оправдани всички жертви. Не, продължават да си мърморят че "нашите първокласници" си нямали първи учебен ден заради стачката, което при това даже не е истина. Друг пък пише... "ода за Калашников", да, наистина, представете си, за автомата става дума: “АК-47″ - 1000 патрона сантименталност!. Много хора у нас хич не са добре, затуй не му се смейте на човека, той си има своите чувства, нека да си ги изразява, имаме свобода, а тя е най-главното...
Да продължавам ли? Това бяха два най-произволни примера. А за това какви съдбовни въпроси интересуват хората от блогосферата не си струва. Сега всички се възмущават, че на някой си му откраднали снимка и я публикували във някакъв вестник: леле, позор, крадат ни! То не са вопли, то не са сълзливи писания, то не е солидарност. И това показва нещо, ама... да се въздържа. Пък и всеки сам съзнава какво означава това, надявам се...
Изхвърлиха вчера неколцина от блогосферата на ДНЕВНИК, сред тях мен и Иван Бедров. Той също възрази в публикацията си "Нещо като цензура или кой знае" . Аз пък си направих хубав експеримент, страшно съм доволен от него: пуснах кратко съобщение във всички блогове, с което ги уведомих за историята. Ето го: "Странно до абсурдност решение на блогосферата на в-к ДНЕВНИК". Дори и не ми се наложи да чакам, тъкмо привърших, и ето, появиха се първите възмутени: леле, тоя ни спами чистичките блогове, кой ти позволява да ни смущаваш душевния мир бе?! Голяма работа че те изгонили, време ти беше: прочетете тези коментари, те са безкрайно интересни и показателни. Дори и "ходещото величие на българската блогосфера" Йовко се дотътри до моя блог, за да ми каже колко е възмутен, но не от това, че са ни изхвърлили, ами затуй, че съм бил, представете си, си позволил да протестирам! В такива моменти човек се пита: какво ли има да става с тази нашата "татковина" Българията, след като хора с претенции че са първенци се държат като магарета...
Карай, аз съм изследовател на човешката душа и все си викам, че нищо не може да ме учуди, оказа се, че могло. Страшно нещо е този наш бългаски манталитет: като гледаш, че комшията изгаря, че пожар е обхванал къщата му, да се грееш на огъня и радостно да потриваш ръце. Без да съзнаваш, че след миг пожарът може да обхване и твоята къща. Страшно племе сме: никой вчера не издаде най-плах глас да ни защити, да възрази срещу изгонването ни. Срамно е, но нищо, свикнали сме, такива сме. Сигурно има и свестни хора, тях пък сигурно ги е страх, знам ли? Мълчат. Даже и най-големите поддръжници на блога ми се изпокриха като мишки. Все си мислех, че можем да се държим и малко по-достойно в такива ситуации, ама се оказа, че това си било само блян...
Няма коментари:
Публикуване на коментар