Вчерашното ми изхвърляне от блог-генератора на в-к ДНЕВНИК и особено моята реакция по този повод изигра ролята на хвърлен тежък камък в едно застояло блато, пълно с чудовища и влечуги. Елате, погледнете, вижте как може толкова да се орезилят и то сами тия хора с що-годе все пак уж основателна претенция за интелект. Оказа се, че за да бъдеш стойностен човек и личност интелект само не стига: иска се и морал, иска се и чувство. Мнозинството от блогърите вчера се държа като мнозинството от българите във важни, екстрени ситуации, явяващи се проверка на личностната зрелост и на усета за достойнство: ами показаха пълно малодушие. Гадна история, но пък и важен документ за съвременните нрави. В този смисъл аз съм съвсем удовлетворен: нещата, макар и бавно, си идват на мястото дори и у нас...
На фона на всеобщия вой срещу мен - забележете, мен са ме изгонили от блогосферата на ДНЕВНИК, но срещу мен вият, едва сподавяйки радостта си изхвърлянето ми! - ето, че има и един човек, който е написал нещо различно. Което ме кара да си мисля, че има и нормални хора около нас. Хора, които не са склонни да си кривят душата и мислят трезво. Аз искам да благодаря на този човек за честна и принципна позиция. Не е въпросът там, че ме "защищава". Въпросът е в това, че със своя текст той реабилитира човечността в отношенията между блогърите: в негово лице възкръсва човекът и човешкото. Под огромните блокове от лицемерие, тъпотия, завист, злоба, простащина все пак покълва крехкото цвете на искрената и неподправена човечност.
Значи не всичко е загубено: защото този млад човек с жеста си изми срама и калта, които мнозинството блогъри само хвърли върху самото себе си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар