Да, оказва се, че е възможно и такова нещо: екзекуция на вестник. При това публична, пред очите на цялото общество. Оказва се, че могло и вестници да се убиват. Преди време беше убито едно радио, радио "Нова Европа", наследника на историческото радио "Свободна Европа". Спряха, задушиха, заглушиха гласа му по-ефективно от пищящите заглушвачки на комунизма. Сега дойде ред на вестник СЕДЕМ: безскрупулната ни олигархия си търси, по подобие на руската, медиен комфорт. Иска да е тихо около злоупотребите й...Човек има чувството, че живеем в неописуема сюреалистична страна на непроницаемия абсурд: в-к СЕДЕМ щели за го продават и купуват, ето такава невероятна новина се чу тия дни. Новият собственик щял да бъде от средите на ГЕРБ. В-к СЕДЕМ вече нямало да бъде оня, добре познатият ни вестник - вестник с характер! - ами неизбежно щял да смени политическата си ориентация! Ето на това аз му казвам екзекуция на вестник. Ще се поясня какво по-точно имам предвид и защо мисля така.
Да, пазарна икономика сме, и всичко се продава и купува. Включително купуват вече и... съвести. Купуват си хора и се продават хора. Цяла една партия възникна на този принцип, принципа на покупко-продажбата. Това е партията ГЕРБ. Какво от това, че в такава ситуация ще продадат в-к СЕДЕМ, какво от това че някой пожелал да си го купи?!
Вестник като СЕДЕМ обаче е нещо като живо и дори човешко същество, той е като приятел, и то на много, твърде много хора. Приятел на своите читатели, а също и на своите автори. Вестникът, всеки вестник, по начало си има... душа и характер. Има скучни, безхарактерни, има злобни, има лъжливи, има "жълти", има всякакви вестници. Хората, които правят даден вестник, сътворяват душата му, внасяйки в него нещо от собствената си душа, мисъл, съзнание, дори възпитание и ценности. И ето че у нас от няколко години съществуваше един особен, много различен вестник, вестник СЕДЕМ. Той си имаше - казвам "имаше", както, уви, се говори за покойник! - особен, своенравен характер. И също носеше в себе си една главна особеност: непримиримост срещу лъжата и срещу измамниците. Този вестник водеше открита битка срещу аморализма на цялата ни олигархична политическа гласа. Той разобличаваше най-смело всички манипулации, измами, лъжи, с които е пренаситен нашият публичен - медиен и политически - пазар. И при това водеше битката си крайно интелигентно и възпитано, без подлости, а с достойнство. Съществуването на в-к СЕДЕМ беше истински нравствен подвиг в задушаващата и пропита от лъжи атмосфера на олигархичния триумф у нас в последните години.
Да, вестник СЕДЕМ беше вестник с морал, вестник със здрави ценности, т.е. той беше нещо невиждано в полето на нашата медийна и политическа публичност. В него се беше приютил духът на в-к ДЕМОКРАЦИЯ от най-героичните и романтични негови години. Във в-к СЕДЕМ бяха намерили поле за изява и за съпричастност много пишещи хора и читатели, на които истината съвсем не им е била безразлична - и никога няма да им стане безразлична. Напротив, в-к СЕДЕМ създаде една ценностна общност от хора, които държат на истината най-много от всичко друго. И ето, оказа се, че чрез една "покупко-продажба" тия хора ще загубят своя вестник. Което не значи нещо друго освен че този вестник - такъв, какъвто го знаем и какъвто го обичахме! - вече няма да съществува. Какво е това ако не е най-обикновено убийство, умъртвяване - умъртвяване и убийство на вестник. И това доживяхме да видим! Но тази ценностна общност от хора около в-к СЕДЕМ няма как да бъде убита: купувачи, всуе се морите!
Впрочем, интересно ми е да разбера тия, които искат да продадат и да купят вестник СЕДЕМ дават ли си изобщо сметка какво е това вестник? И то именно вестник с характера на СЕДЕМ. Изглежда не си дават, щом се решават на такава абсурдна стъпка. А стъпката е особено абсурдна за купувача на вестника - той дава ли си сметка какво всъщност ще купи?
Вестникът не е нито помещението, в което се помещава редакцията му, нито компютрите, на които той се пише и странира, нито телефоните, които го обслужват. Тия неща могат да се купят и продадат, но те са нещо различно от същината, от естеството, от онова, което прави един вестник ТОЗИ вестник. Вестникът е една ефирна субстанция, съставена от съзнанията, от душите на тия, които го правят - журналистите, авторите, дописниците му - и от съзнанията на ония, които го четат и обичат. Ето точно това най-същностно нещо не може да се продаде. За някои вестници изглежда и то може да се продаде: за тях е безразлично кой е собственикът им, защото те ще си останат толкова безлични и безизразни дори и всеки ден да им се сменяше собственика им. Техните "списувачи" са готови да пишат както им наредят. Това обаче с журналистите и авторите на в-к СЕДЕМ обаче не може да се случи по никой начин. Такава порода хора не се продават и купуват, защото мотивите им за тяхното най-ясно и открито гражданско поведение са ценностни, духовни и личностни, а не материални, прагматични и комерсиални. Оказа се, че у нас има журналисти и автори, които няма да се продадат никога: и слава Богу че има и такива, иначе ситуацията в прогнилия от безнравственост медиен пазар у нас щеше да е съвсем безнадеждна. И ето, че се оказа, че оня, който е решил да си купи в-к СЕДЕМ и да го направи "близък до ГЕРБ", не си дава сметка, че всъщност най-важното на в-к СЕДЕМ няма как да го купи. То е нещо идеално и духовно, то е състояние на духа на пишещите и четящите нашия вестник. То не се продава. То е все едно да поискаш да купиш... полъха на вятъра.
Защото, примерно, как този купувач ще си купи... читателите на в-к СЕДЕМ? Никак, щом в-к СЕДЕМ - такъв, какъвто го знаем и го обичаме - изчезне, щом хората, които го списват, с погнуса отхвърлят евентуална оферта на новия собственик да продължат да пишат, но на "нова платформа", от този момент отлита тъкмо душата на вестника. И читателите на в-к СЕДЕМ от този момент, сигурен съм в това, вече няма да си купуват това, което, предполагам, ще почнат да им го пробутват като "в-к СЕДЕМ". Както не си купуват в-к ТРУД, така няма да си купуват и новия мутант. Защото читателите на в-к СЕДЕМ - какъвто го знаем и какъвто го обичаме - се гнусят от такива подмени, гнусят се от такива фалшиви мутанти.
Това е, опитах се да опиша процедурата и измеренията на това, което нарекох убийство и дори екзекуция на вестник. Такава екзекуция на в-к СЕДЕМ предстои тия дни. Това е ужасно и страшно. Страшното е именно това защо точно на в-к СЕДЕМ се случва тази екзекуция. А на кой друг да се случи? Това, че се случва точно на нашия любим вестник, е страхотна похвала на този вестник и то от тия, които са поръчали подмяната и екзекуцията. Защо ли? Защото те са се страхували от него, не са могли да го понасят. Той, явно, им е "бъркал във здравето" всяка седмица. Умирали са от безсилна злоба и ето сега намериха най-после начин да си отмъстят.
Но това именно е един невероятен комплимент. На фона на толкова много безгръбначни и безлични вестници у нас са се страхували и са търсили начин да обезвредят точно в-к СЕДЕМ. То говори много за тия, които разбират. Само убийците на в-к СЕДЕМ не са си направили добре сметката: могат да убият в-к СЕДЕМ, ала неговия дух не могат да убият. Няма как да го убият. Духът, който даваше живот на нашия вестник, ще отлети някъде другаде и ще се приюти там. Духът, който оживотворява съзнанията на ония, които пишеха във в-к СЕДЕМ и на неговите читатели, също няма да умре. Тия неща, духовните и ценностни неща, не се поддават на унищожение, на подмяна, на убиване: те са несъкрушими и безсмъртни. Те са вечни и носят в себе си колосална мощ. Затова правилно треперят от тях тия, които предпочитат да живеят в разкол с истината...
Да, защото вестник СЕДЕМ служеше само на истината, на най-великата духовна ценност на човечеството. Лъжата шества по този свят, но накрая винаги побеждава само истината. Тържеството на лъжата, на нравствената поквара, на което сме свидетели в последните години, е временно и въпреки всичко обречено. Не може вечно да се лъже и вечно да ти вярват, няма как да стане този фокус. Съзнанията на хората са най-динамичното нещо на този свят. Хората ще се пробудят за истината, те и сега са жадни за нея. Морето от лъжи и фалш, което ни залива, иска сега да потопи и този малък остров на истината, какъвто беше вестник СЕДЕМ. Но истината, която винаги е била така гонена и преследвана, ще си намери друго убежище. И ще набере сила, и ще овладее душите: иде това време. Бързането и коварството на екзекуторите на нашия в-к СЕДЕМ показва точно това. А пък страхът от истината е най-прекия път към провала...
Няма коментари:
Публикуване на коментар