Днес учителите в цялата страна са в "мълчалив протест": влизат в учебните стаи и мълчат. Тече четвъртия ден от учителските протести, и почти никой не прояви доблестта да ги подкрепи и насърчи. Някои дори намериха мълчанието на учителите днес за сгоден повод да се подиграят с тях най-нагло и лековато. Такива "шегобийци" аз обаче бих си позволил да ги посъветвам да се опитат да схванат знака, който учителството по този начин дава на цялата нация. Страшно става, ако учителите замълчат. Крайно зловещо е едно такова мълчание...
При положение, че всички ние непрекъснато бъбрим и не даваме отдих на... ченетата си, усърдно произвеждайки само шум, мълчащите учители дават знак и на всички нас. Много често бърборим, без да мислим: дали ако замълчим, ще се позамислим? Мълчанието на учителите в този случай е съвсем красноречиво, говорещо, аз бих го нарекъл даже крещящо мълчание: те по този начин, дори без да го съзнават, ни казват нещо много важно.
А именно, че ако замълчим поне малко, ако победим крясъците, лицемерните вопли, ако се вслушаме в благодатната тишина, ако се опитаме да вникнем в самите себе си, в мислите си, в същината си даже на свободни човешки същества, запазвайки така освобождаващото душите ни мълчание, то това е условието да променим тази лудница-говорилня, в която кресльовците и мърморковците превърнаха отечеството ни. Всички у нас мърморят, сумтят, проклинат, оплакват се, че ни лъжат, оплакват се от всеки и от всичко. Но при това, забележете, малцина са тия, които мислят. Ако замълчим, може би най-сетне ще се замислим: тия, които не умеят да мълчат, те не умеят и да мислят.
По този начин учителите днес с мълчанието си преподадоха изключително мъдър урок на цялата нация. И с това си заслужиха надниците за този ден, драги ми мърморковци. Поне се опитайте да схванете това: учителите са мисионери, те са ни крайно необходими, без тях сме зананикъде, обществото, което си позволява да унижава своите учители, духовните наставници на младите, такова общество няма бъдеще. Да, училището и учителите са самоотвержени носители на едно най-велико тайнство на човешкото приобщаване към живота, и горко на онова общество, което не съзнава това и ги смята за най-прости чиновници. Така, както примерно прави образователният министър, който е крайно време вече да си иде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар