Блогът HUMANUS се стреми само към едно: да бъде до истината, а не в разкол с нея

Изгонването на моя блог от блогосферата на в-к ДНЕВНИК доведе до това, че - както показва статистиката - наполовина се намали броят на посещенията в него. Преди бяха средно 1500-2000, а сега станаха около 1000. Явно хората, които инициираха тази стъпка, постигнаха целта си: направиха което е по силите им за да заглушат гласа ми. Аз нямам съмнение откъде дойде нареждането да се постъпи така, и то само с един-два блога, на които сложиха етикета "политически". Което пък означава, че тия, които пишат сериозно за политика, са нежелани в нашите "свободни" медии.

Разбира се, ДНЕВНИК си е частна фирма и могат да си правят каквото си искат. Разбира се, че читателите (клиентите) й си правят своите изводи от всяко техно действие. Преди време аз водих публична дискусия с главния редактор на вестника относно това защо дадени автори не са желани на неговите страници. Аргументите на г-н Атанасов тогава бяха твърде крехки и неубедителни. Сега пък като го попитах защо се изхвърлят политическите блогове от блогосферата към неговия вестник - което може да се изтълкува, че в-к ДНЕВНИК сменя ориентацията си и става едва ли не... жълт вестник! - главният редактор на този иначе уважаван вестник просто си замълча. Което всеки нека да си го тълкува както намери за добре...

И най-накрая е безкрайно показателна реакцията на "блогърската аристокрация". Тези хора просто си замълчаха или пък най-злобно изсумтяха с облекчение, когато разбраха, че блогът ми е изваден от блогосферата на ДНЕВНИК. Което е несъзнаван от тях, но съвсем явен комплимент. И също признание за това, че блогът ми върви неотклонно поставената цел: да бъде близо до истината. И то на всяка цена, независимо от рисковете и ропота на "всеобщо неодобрение" и така груб остракизъм. У нас, уви, ръкопляскат само на ония, които изобщо истината не ги интересува, и хулят тия, които се мъчат да са близо до нея. Така, впрочем, е било винаги. Което е най-голямото признание за блога HUMANUS.

Добави в Svejo