Виртуален университет: разговор за софистиката, за егоизма, за философията, за ума, за вярата, за душата, и за други такива важни неща (1)

Ставам тази сутрин с намерение да пиша неделната си статия, но ето че, току-що влязъл в нета, ми се обади онова момче, дето се интересува от философия, последователя на "Straight Edge". И се заговорихме в Скайпа за това-онова. Когато свършихме, се усетих, че този разговор може да е прекрасно начало на обявения вече ВИРТУАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ, чието създаване обявих наскоро. И понеже това момче, представящо се като xNIKOLANx, приветства идеята за такъв университет, реших, без да го питам даже, да публикувам нашия разговор - сигурен съм, че ще приеме идеята. И понеже съм импулсивен човек, го направих. Ето самия разговор:

NIK: Добро утро, тук ли си?
Аз: - Добро утро
NIK: Може ли да питам още неща или нямаш време сега? Аз сега ставам…
- Питай, и аз сега ставам…
NIK: Амии вярваш ли в теорията на Дарвин?
- Не, не вярвам на Дарвин
NIK: И аз! Защо не вярваш?
- Защото теорията му е неверна…
NIK: Аа, да, ти ми каза че вярваш в бог… забравих. Да… Всъщност в някаква религия вярваш ли или просто в бог? Щото има много хора, които не вярват в религия и си имат собствена представа за бог…
- Ами аз съм си християнин…
NIK: Аха
- Споделям християнската представа за Бог.
NIK: Протестант, католик, източно-православен или?
- Те различията между тях са несъществени…
NIK: Да, но все пак има…
- Иначе ми задаваш труден въпрос: уж съм източно-православен, но се оказва, че църквата ни е осквернена, ченгета от ДС я ръководят, та затова сега не знам какъв съм…
NIK: Ахам.
- Затова се считам за християнин.
NIK: А какво мислиш за софизма? И софистиката изобщо?
- Суфизъм или софизъм (софистика)?
NIK: Софизъм
- Ами разглеждам го като полезно упражнение на ума.
NIK: На мен много ми допада! А за теорията на солипсизма?
- Много неща може да се научат от софистите…
NIK: Начинът им на водене на спор ми харесва… възхищавам се…
- Да, така е…
NIK: Не си губят времето в аргументи… А какво мислиш за теорията за солипсизма и нихилизма?
- Солипсизмът е набеден за такъв, той всъщност е нещо съвсем друго: да не си чел марксистки или ленински книги?
NIK: Не, не съм :-) Интересувамсе от Горгий, създателя на школата им… Поне доколкото знам той се води за основоположник? На нихилизма и солипсизма…
- То има малко текстове от него.
NIK: Даам… За съжаление. А ми е много интересен…
- А защо се смяташ за нихилист?
NIK: Ами... не съм много убеден дали съм нихилист… Според мен истината… няма достатъчно доказателства да се стигне до нея… Което, разбира се, не означава че не съществува. Вярвам че съществува… аз го приемам малко по-агностично, не толкова атеистично и скептично нихилизма…
- Не е там работата: много често, почти винаги, работата не опира до "доказателства", а до нещо съвсем друго
NIK: Не приемам Ницше за нихилист защото е бил скептик и атеист. А според мен атеизмът си е отрицателна вяра. Какво друго…
- До вяра :-) До усет. До чувство. До интуиция. До разум…
NIK: Да мога да почувствам много неща и да съм убеден, че са истина и да вярвам в това, но в крайна сметка знам, че не съм сигурен – и това може ида не е така?! Според мен щом човек вярва в нещо, той не го знае…
- Не, сигурността, давана от сърцето, е по-силна от тази, която дава умът: умът ражда само съмнения…
NIK: Ако го знае, няма да му е необходимо да вярва в него… просто ще го знае… Съгласен съм. Напълно! Но умът ми не може да се довери на сърцето… Или може би не иска
- Знанието е непълноценна вяра :-) Умопостижима вяра
NIK: Според мен аз (съзнанието ми) е умът… а сърцето ми не е част от мен…
- Умът се самозалъгва, че неговата вяра е "най-добрата", той постъпва егоистично обаче
NIK: Ами май май… Но аз съм умът, не мога да се доверя на друг… (think) Та било то и сърцето ми... Чувствата могат да лъжат и заблуждават… А аз не искам да се заблуждавам и залъгвам…
- Умът е част от душата, чувствата (сърцето) също са част от нея, и то най-основна; не трябва да се смята, че умът превъзхожда чувството; чувствата са друг, съвършено различен път, по който можем да стигнем до истината
NIK: Искам да стигна до истината... сигурната истина… за която няма съмнение..
- Умът според мен най-често се самозаблуждава и дори лъже…
NIK: Ами аз може би се докосвам посредством сърцето си до нея, но не мога да бъда сигурен че е тя. Умът ми казва, че не мога да съм сигурен… Според мен мисълта е чувство обаче… И аз я издигам в култ… Повече от чувствата на сърцето…
- Най-сигурната истина е тази, в която вярваш с цялото си сърце: пък дори и да изглежда съвсем абсурдна за ума ти.
NIK: Не, искам и мозъка да не се съмнява, и сърцето…
- Поддържаш култ в ума и разума?! Правилно ли разбрах?
NIK: Ами мисля, че мисълта е най-великото чувство…
- Не бива да се надценява ума и да се допуска той да стане тиранин на душата.
NIK: Да, но аз не вярвам в душата, не я и отричам, разбира се… И смятам че умът – това съм аз…
- Много страшна е тиранията на надценения и възхваляван ум.
NIK: До такива заключения съм стигнал през времето…
- Не, умът не си ти, ти си много повече от ума.
NIK: Може и така да е… Но аз усещам всичко с ума си… следователно мисля, че това съм аз…
- Умът е част от теб, страшно важна, но не бива да се надценява, така поне мисля аз…
NIK: Ще мисля над това…
- Умът е онова, което мисли… освен него имаме онова, което чувства – и онова, което желае.
NIK: Аз чувствам с него, с ума, аз поне така мисля… Аз и желая с него…
- Не, съжалявам, но трябва да ти го кажа: голяма извратеност е да отъждествяваш ума с чувствата…
NIK: Любопитството ми е желание мисля… Може и така да е. Но сега съм на това мнение…
- Имаш време, трябва да премислиш нещата, искаш ли да ти пратя своята теория за тия неща? Може да ти помогне?
NIK: А сърцето ми ме прави слаб понякога и неговите чувства… Прати я.
- Може пък сам да си допуснал сърцето ти да стане слабо, понеже го тиранизира твоят прекомерно разраснал се ум
NIK: Ха-ха. Като някакъв паразит е тоя ум.
- Имам я в два варианта: цялостен и за ученици (по-лесен), кой от тях предпочиташ?
NIK: Ама много ли е? Каква е разликата? Ти кое препоръчваш?
- То е цяла книга, философска психология.
NIK: Уоу!!!
- Но мога да ти пратя само тази част, дето засяга частите на душата?
NIK: Прати я.
- И теорията ми за душата… но пък се налага да прочетеш и темата за ума (интелекта), също и тази за чувствата.
NIK: Няма проблем… А егоизма мислиш ли, че е лошо нещо?
- Добре, най-добре е обаче ти сам да я прелистиш и да потърсиш онова, което те интересува, ще ти я пратя все пак цялата.
NIK: Аз до скоро живях с мисълта, че съм егоист, а вече не съм толкова сигурен от около 1-2 години. Добре. Според мен егоизмът е любов към себе си… И не виждам нищо лошо човек да обича себе си! Поне така ми се струва… Даже ми се вижда хубаво човек да се обича :-) Някои смятат, че всички хора са малко или много егоисти. Мислиш ли, че е така? Напоследък се замислих над това, но въпреки всичко не мога да го приема…
(Ангел изпраща файла "ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА PSYHOLOGIA.doc" до участниците в чата)
- Най-нормалното е човек да обича най-много себе си!
NIK: А правилно ли е?
- Да, то е естествено, следователно е много правилно.
NIK: Аз мисля, че е… и мислех, че обичам най-много себе си, но вече не съм толкова сигурен…
- Естествените неща са най-правилните…
NIK: Аз обичам и изкуствените. Все пак те са добра алтернатива… а е хубаво да се създават и алтернативи.
- Ти правиш ли разлика между "индивидуализъм" и "егоизъм"? Щото е възможно да си индивидуалист, което е прекрасно качество, а пък егоизмът не е толкова хубаво…
NIK: Ами аз си знам, че съм индивидуалист и то май доста радикален. Ама… мислех, че съм и егоист доскоро…
- Онова изкуствено, което дораства в своята изкуственост до своеобразна естественост, е най-прекрасно!
NIK: И твърдо вярвах в това, а сега съм малко разубеден…
- Хората, които обичат свободата, няма как да не са индивидуалисти. Но не е задължително да са егоисти. Ако искаш поразлисти книгата, та да довършим разговора си за ума (той е много важен), пък темата за егоизма можем да я отложим засега? Аз пък малко да поработя.
NIK: Ами аз например мисля, че ако ми оставят ултиматум да избирам между това да избера да пожертвам себе си или някой, когото обичам (за човек става дума), не бих могъл да избера, защото не искам… и няма да избера каквото и да ми струва и каквито и последствия да има! Ами добре…
- Е, това само показва, че не си егоист :-)
NIK: Точно затова от 1-2 години не съм толкова убеден… А и ако съм на самотен остров и единствения начин е да убия животно за да оцелея, пак няма да го направя и ще загина (в случай, че няма растителност, годна за ядене).
- Ако човек истински обича себе си, в свое лице той обича и човека, което значи, че няма как да подценява и другите хора, ще ги смята достойни за уважение дори и да не го заслужават в този момент :-)
NIK: Аз съм настроен с много дисреспект към хората, които мразя :-)

(Следва)

Добави в Svejo