Става дума за типа на подлизурковците, за подмазвачите в политиката, именно за този тип мекерета става дума. За тия, дето се подмазват на политиците във възход, и то именно с оглед на известни ползи – колкото по-големи, толкова по-добре! – когато обектите на техните подмазвания се доберат до властчицата. Това е едно отколешно българско явление, което сега обаче разцъфтя особено буйно след идването на Симеон и на деморализацията, обзела обществото ни след това. Днес пък подлизурковщината от този сорт отбелязва своя апогей, зенита на своите потенции като едно най-долно морално и психологическо явление. Имам предвид, разбира се, тълпите подмазвачи сред политическите играчи – като се почне от П.Стоянов, дето яде кайсии и цуна ръка на дон Бойко Борисов, дошъл му на гости по къси гащета, та се мине през баба Мозер, която първа изкуцука до новия властелин на сърцата и също му целуна ръка с оглед пак да е в парламента, по възможност до паметната епоха, когато и тя, подобно на Цола Драгойчева, ще се напикава (пардон!) на трибуната, пък се отбие до патриотичното ченге от ДС Красьо Каракачанов, до Гергьовденците, до Ники Младенов и до Митко Абаджиевчето, до кой ли не, примерно и до Елеонора Николова, дето е така страстно влюбена в дон Бойко, и се стигне, като величав апотеоз, естествено, до знаменития Васко Нубиеца, който също, както се разбра, дал едно рамо на триумфатора Бойко Борисов с оглед на това да влезе поне в Общинския съвет, ако не да стане посланик в Нубия: понеже, оказва се, човечецът дори е отслабнал като е поседял далеч от така вкусната и щедра държавна бозка.
Днес този феномен на най-страстното и безскрупулно подмазвачество наистина е достигнал такива мащаби, че трябва да му отделим подобаващото внимание в научните изследвания, та да схванем в същината му неговата така мерзка психология, да я изобличим по някакъв начин, и така да подтикнем благодушния ни и толкова наивен избирател да се позамислюва поне малко от малко когато избира бюлетината в деня на изборите. Защото ако не се изработи или пък изгради преграда пред това колосално подмазвачество, току-виж неусетно сме станали нещо като Северна Корея, та и у нас подлизурковците да вземат да издигнат паметник на своя идол, където да могат на спокойствие да блъскат чела на паважа пред него, а пък той да ги гледа и благославя като везир, но за улеснение именно от камерите за наблюдение, с които осея комай всеки кът на китната ни столица...
Че подлизурковщината от най-долен и гнусен характер е доста доходно занятие по нашите географски ширини си личи от това, че самият дон Бойко, пред който сега има тълпи от сторващи теманета от сутрин до вечер, та значи самият дон, ако си спомняте, до скоро не беше нищо друго освен най-презрян подмазвач пред тартора си Симеона, когото величаеше от сутрин до вечер с така мазното "Ваше величество!". И човекът видяхте до какви възходи израсна с туй неуморно подмазване: царят го тури близо до себе си, онзи от пожарникар за миг стана генерал, почна да се разпорежда, а пък ятата репортерки, дето си имат само една мечтица (да им даде да му опипат мускулите някогаш!), свършиха останалата работа. И ето, този замечателен продукт на медиите и на самото подлизурство вече е пред нас като идол, като кандидат-властелин, от който всички треперят и комуто всички (почти де, с изключение на идиоти като мен!) се подмазват та и те да се облажат като грабне властта. Самият дон пък сега най-мазно се подмазва на... "Народът": нали си го бива в подмазването, в народната душа кипнаха едва сдържани чувства на всеобща любов, ентусиазъм, симпатия и преклонение. На този феномен на родната душа пък му думаме популизъм: популистът е най-изкусен подмазвач, който така умело четка народа, че народът се напикава (пардон!) от радост и рипва да хвърли бюлетината за своя идол, щото той много харно му се бил подмазвал.
А че този е верния начин за печелене на властта се знае: вече е почти сигурно, че донът ще грабне цялата власт, щото тази класа от подлизурковци поради мнозинството си е голяма сила. Тя дори придоби вид на партия (ГЕРБ), тя ще израсте до мащабите на "всенародна коалиция". Нещо като нов Отечествен фронт ще стане: абе, дали подлизурковщината си не е наша най-основна национална черта на характера, а?! Но едно е сигурно, като се обединят, подлизурковците ще доведат по-скоро така желаните и блажени дни на ликуване за нашите мутри и мафиоти. След така тежките за тях, но и славни все пак години на многострадалната ни млада българска демокрация.
Подлизуркото по принцип – щото има и друга порода подлизурковци, от по-глупавите, които, примерно, се подмазват не на кой да е, ами на Сидеровчето! – за да загуби всякаква свян от униженията на тази срамотна поцелуйковщина, явно е човек без никакъв талантец, некадърник с една дума или същество без друга перспектива, освен чрез ходене на колене пред някой господар да го забележат, та да го турят поне за коняр ако не за возещ се във файтона. Тая порода от человечески същества има голяма традиция из нашите родни предели, щото същите тия преди години най-нагло се подмазваха на бай си Тодаря, на зетя му, на дъщерята му. Именно из тази знаменита свита израсна най-великият израз на родното подмазвачество, казан в момент на опиянение, но така блестящо от един поет, и досега жив, който може и да се прехранва с преподаване на подлизурство на млади кандидати на славата. Та същият този поет каза великите думи, които требе да се изпишат със златни букви в бъдещий ни национален пантеон на българската мерзост: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да ви обичам!" . Този поет се нарича Любомир Левчев, дали тоя човек вече не е пак в свитата я на Симеона, я на дон Бойко, чули ли сте нещо по този въпрос? Щото аз знам, че той отдавна е в най-близката свита, естествено, на президента Гоце Първанов и му ниже химни на ушенцето!
Историята, види се, на политическото подмазвачество у нас е дълга и има невероятни възходи апотеози, та да се стигне до наши дни, когато, както казах, цъфна така буйно, че обещава да е доста плодовита: и ний всинца ще сме свидетели на грозните плодове, които тя съвсем скоро ще роди.
Да хвърлим обаче известна светлина и върху това как става така, че бъдещите ни господари биват така безпогрешно надушвани от тази напаст на мекеретата-подлизурковци. Явно имат нюх за тия работи, щото ето примерно един Н.Бареков, по-известен напоследък като Ники Дудука, най-горещ подмазвач на дон Бойко, успя доста рано да се преориентира към него. След като преди това имаше известни залитания на силни любовни чувства и към Симеона, и към Гоце, и към Доганът. Слави Учиндолски пък също умее безпогрешно да се ориентира в това кому да се подмазва, а кому да тегли балтията. Като за последното, ясно е, се иска някой да плати: примерно той доста парици извади от това да плюе неуморно Иван Костов. Предполагам му плащат и да хвали тоя-оня, най-вече донът, щото не вярвам да е толкоз прост и да не се спазари за добра цена, ами хвали за тоя дето духа...
Вече си имаме, така да се каже, и "училища по подмазване", това са нашите славни свободни медии, които от ранна утрин, до късна вечер, обучават народонаселението на правилните чувства, като му сервират вече от шест паметни години все именно образа и гласа на бъдещий ни господар, назоваван за краткост бат (или: дон) Бойко. Забележете, същите, дето викаха някога на Т.Живков любовното "Тато", а на зетя му "Бате", сега на дон Бойко викат "бат Бойко". Традицията явно е впита така яко в сърцата им, че нищо не може да я извади оттам.
Може много да се пише, ала заради краткостта трябва да привършвам. На мен също ми е интересна и психологията на днешния триумфатор Бойко Борисов, пък и, защо не, на Гоце от Сирищник, който също се радва на огромна свита от подмазвачи. Кой от двамата има по-голяма свита от поцелуйковци (целуват всичко: ръка, чело, коляно, ушенца, дори... гъз, както е знайно от онази история във вица, в който донът се оплаква пред доктора, че му били излизали именно гъза!) е доста спорен въпрос. Но понеже Гоце вече е бита карта, то явно целия поток ще се насочи постепенно към дон Бойко. Интересното е, че двата обекта на народните ни чувства взаимно не си завиждат, ами се обичат, показват уважение един към друг, един вид демонстрират нещо като морал: явно щото не искат да разочароват с препирни колебаещите се пред кого да положат морно коляно. Аз съм писал по тия въпроси и пак ще пиша, също ще продължа да дълбая в образа на политическото мекере-подлизурко, защото този образ доби вече символическо значение и току-виж трябва да го извезаме скоро и на флага.
Щото, както сме я подкарали – да имаме за държавен глава един лъжльо, което значи, че сами признаваме, че сме нация от... лъжльовци и поне от хептен податливи на лъжите, които не се срамуват от факта че именно лъжльото Гоце ни е президент! – то май ще се наложи още по-дълбоко да се бърка в раните на националната ни душа, та да заболи. Да, колкото по-жестоко заболи, толкова по-голям е шанса да се освестят някои от нас: щото пък, от друга страна погледнато, ний сме си виновни за всичко. Щом сме ги допуснали да се разпищолят така и подлизурковците, и техните господари и идоли друг не ни е виновен, а само ние...
(Пример за една съвременна и съвсем неприкрита подлизурковщина и за един най-възторжен нашенски подлизурко.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар