Един наистина различен форум

Във форум БЪЛГАРИЯ, който се очертава да стане един принципно различен форум - в сравнение с масата форуми, пълни с невротични и психарски глупотевини, които сме свикнали да срещаме обикновено из интернет - намерих едно стихотворение, което ми хареса и което искам да сведа до знанието на читателите на моя блог. То е малко по-долу, а сега искам да добавя, че ФОРУМЪТ БЪЛГАРИЯ наистина силно ме впечатли както по интересните си теми, така и по възпитаните, толерантни и най-човечни дискусии, които намерих там. Посетете го и се включете в този наистина различен форум, мисля, че си струва да го направим: аз самият скоро ще го направя, само да се поосвободя малко от многото задължения, които ми се струпаха напоследък.

Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.

Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.

Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.

Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.

Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,

там, дето всички искам да прегърна,
там що се вика българска земя –
там тръгнах аз и там ще се завърна,
там пламнах – там ще издимя.

(Автор: Пухчо, 2006 г.)

Добави в Svejo