Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 4 октомври 2007 г.

С извинение, но все пак да попитам: със стари курви нов бардак прави ли се?!

Имаме си един участник в дискусиите ни в блога, Влади се казва, който живее в Америка, но който е напълно солидарен с другарите Гоце и Сергей относно тезата им, че проблемът за досиетата уж бил съвсем безинтересен за "человечеството" у нас. И ни убеждава този Влади с такава страст, че на моменти сам не се усеща, че бълва невероятни абсурдизми. Или безсмислици и противоречия, от които главата човеку може да се замае. Казвам му: "Абе, Влади, тия пусти ченгета от ДС така са ти влезли в сърцето, че само за тях мислиш и все за тяхната реабилитация се бориш? Какво да правим сега, как да си обясним туй твое странно влечение към ченгетата?". Пиша му това, но той се прави на ударен и продължава да спори. Ето отговорът до него на г-жа Ружка Братанова, който ми се вижда доста силен:

В Германия, където още преди 17 г. се отвориха всички досиета на ЩАЗИ и всички бивши служители бяха изхвърлени от държавните служби без право да се връщат в тях все още съществуват проблеми с такъв род служители, които естествено намират начин отново да се доберат до държавните структури. Какво да кажем за България, където 19 г. този процес на отваряне на досиетата беше умишлено задържан от управниците. Целта е ясна. Да си спестят неудобството и да продължат да заемат отговорни постове и да крадат безнаказано - нещо, на което сме безмълвни свидетели от 1989 г.

От време на време темата бе предъвкана в парламента и медиите, но протакането и неизпълненията на дадените обещания изпълниха целта си. Измиране на пряко засегнатите от службите, най-яростните претенденти за разкриване на истината и с право. Израстване на новата генерация, чието образование мина в нифелно време на псевдореформи и с по 10 учебника по един само предмет с ново съдържание, натъкмено и напудрено в стила на "историка" Гоце: “Баташкото клане не е мит” и пр. Стигна се до известна загуба на интерес на обществото към този проблем поради възникване на тежка икономическа ситуация в страната: хората са доведени до екзистенцминимума на оцеляването.

Точно по тази програма рокерът-комунист Станишев съвсем наивно по детски си позволи да заяви, че “вече няма нормален човек в страната, който да се интересува от досиета”. Друг млад човек в блога си писа ”Писна ми от досиета”. Елементарният сценарий, по който се разигра този маймунджилък с досиетата, няма как да не вбеси разумните хора. И докато тоя народ не се усети да се вдигне вкупом, всичко ще си остане една говорилня. А пък в това време ченгетата ще продължават да си разиграват коня както им харесва.

То не бяха закони, то не бяха комисии-лапачи, то не бяха пречки, спорове, дандании и всяко чудо за три дни, "хоп нов проблем" и "ала бала портокала", а пък досиетата ще почакат. И докога да чакат, докато минат поредните избори и си ги изберем пак същите маскари. А пък после ще се обвиняваме взаимно един друг кой умен, кой прост. Но така или иначе всички ние сме си виновни сами за това, което се случва с нас.

Изпускаме парата през свирката и туйто. Не желая да споря с никого. Искам да се изпълняват законите и комисията по досиетата да продължава да информира обществото за тях. Всеки Божи ден, докато се отвори и последното досие.

Смятам, че трябва да има ново Велико Народно събрание с нови хора в него и ремонт на Конституцията и нов стил на работа, ефективен. И търсене на отговорност на всички политически дейци от 1989 г. досега, допринесли за дереджето, в което сме. Но… фактът, че учителската стачка продължава и не се подкрепя от никого де факто, а само на думи от лекари, сестри, таксиметрови шофьори, пенсионери е достатъчно показателен, че този народ си заслужава съдбата, такава каквато е.

И докато учителите стачкуват цените на стоматологичните и лекарски услуги се вдигнаха, цените на таксиметровите услуги - също. Което на мен ми говори, че стачката е изпълнила целта си и служи именно за поредното отвличане на вниманието на хората от същинските проблеми. Фактът, че е организирана от казионните тунеядци Желязко Христов и Янка Такева е достатъчно красноречив че е дирижирана и е ясно от кого и защо.

Към Влади: Америка далеко, Бог високо. Не ме интересува Америка, брат, а
България с нейните природни дадености и с нейният мъдър народ, който се управлява от калпазани и мошеници. Какво се правиш и ти на “ощипана мома на седенка”, гаче не знаеш, че там Демокрацията е на повече от 200 г., а тук едва на 19. И че, което е най-важно, там никога комунисти не са управлявали. И че всички шмекерии, които се прилагат тук са от руски комунистически възпитаници, с американски маниери и далавери. Ние тук си знаем, че “със стари курви нов бардак не се прави”, но въпреки всичко точно това се случи. И ако на младите им е “писнало от досиета”, то на старите не бива да им писва, а трябва най-после да почнат да пищят!!!

Дотогава, докато цялата мръсотия - навсякъде, но особено тази в душите ни - не бъде изпрана, изчистена или изхвърлена на боклука. Ала ние тук си виждаме кирливите политици с души, пълни с всякакви нечистотии, но облечени в костюми и вратовръзки. И тука така смърди, Влади, смърди, че не се търпи, пълна отврат! До теб в Америка тя може и да не стига, но тук си смърди яката...

Няма коментари: