Вчера бях на националния митинг на учителите в София. Беше изключително вдъхновяващо да си сред това море от хора. Хора, дошли да защитят достойнството си. Хора, изпълнени с високо гражданско съзнание, и даващи урок по чест и съвест на цялата нация. Такъв невероятен подем на българската интелигенция, на българския дух България не знае от много, много години! И нали съм си сантиментален човек, признавам си, на няколко пъти в очите ми избиха сълзи от вълнение - и от гордост! А пък в гърлото ми сякаш заседна някаква буца. Очите на хората около мен обаче също светеха от силни чувства, а минувачите ни поздравяваха със знака "виктори". За няколко дена нацията ни израсте от тълпа до народ благодарение на учителите ни: чест и хвала на българския учител! Поклон пред вас, достойни наши духовни хора, вие омихте срама от лицето на цялата нация!
Влизам тази сутрин в интернет и забелязвам, че в блогосферата е пълно мълчание, същинско мъртвило! Нищо, нито вопъл, нито стон: мълчат като тикви! Все едно нищо не е станало вчера, явно хилядите, изпълнили центъра на столицата, са били духове, призраци или фантоми! Най-подличко малодушно мълчание цари в българската блогосфера: такова падение, признавам си, не бях очаквал и аз, вечният скептик...
Но да оставим тия дребни душици на тяхното собствено тщеславие (правилно ли написах тази проклета дума?!). Нека да се опиват от кухата си гордост. Аз пък се гордея че вчера бях сред тия възторжени хора, протестиращи срещу едно некадърно и грандоманско управление, ръководено от кухи, банални хора. Изключително ме радваха минувачите, тия наши достойни и демократични софиянци, които всъщност направиха българския преход възможен - дори и в най-тежките зими на така смразяващо нашенско малодушие и страх. Та тия наши демократични софиянци ни поздравяваха със знака "виктори", желаеха ни успех, викаха "Браво". Гледах една възрастна жена си сложи взет отнякъде стикер, на който пишеше "Аз подкрепям българските учители!". После видях и други граждани носеха същия стикер. Особено се зарадвах като видях как един млад човек, вероятно студент, минаващ покрай огромната демонстрация - това момче явно не е виждало предишните такива грандиозни манифестации, та как да ги види, като от 10 години нацията ни хърка! - се усмихваше и поздравяваше демонстрантите. Тук-там сред тях се виждаха групи ученици от софийските училища, протестиращи редом с учителите си. Едно момиче носеше този надпис: "Не обиждайте учителите - те са най-добрите!"
Да, наистина невероятен подем на духа и на гражданската енергия беше тази демонстрация! А това, че блогърите мълчат за нея е нормално: те са майстори на дребнотемието и на пошлостта - как тогава да усетят и да се преклонят пред великото! На един плакат видях написани ето тия думи на Ботев, които ми се струват съвсем уместни тук:
ТЕЖКО, БРАТЕ, СЕ ЖИВЕЕ СРЕД ГЛУПЦИ НЕРАЗБРАНИ! Ето с това ще свърша и аз, после ще пиша още...
Няма коментари:
Публикуване на коментар