Да, наистина, драги ми дами и господа: опасно е в ръцете на деца да се поставят опасни играчки. Това уж всички го знаем, но ето че в ръцете на дете като Серьожка Дмитриевич взехме, та турихме една доста опасна играчка: управлението на цялата държава. Просто да не му счупим хатъра на момчето му я дадохме - видяхте как почти се разплака туй детенце когато се закле даже за премиер първия път, пък се оказа, че още не бил премиер. И агент Сава Доганов, понеже, види се, е с жалостиво сърце и обича дечицата - то, оказва се, любовта към дечицата е явно доста разпространена сред съсловието на политиците, виж примерно депутата Кузов! - та казвам този жалостив човек и агент Сава съжали разплаканото детенце и му тури в ръцете таз опасна играчка - с помощта на чичко Гоце, естествено!
И Сергейчо почна да си играе след това с най-голямо наслаждение с опасната играчка: колкото е по-опасна една играчка, толкова тя е по-съблазнителна е за дечицата. Особено при дечица, чиито бащи също дълги години са си играли със същата играчка: властта. Сиреч тя вече им е в гена. Даже взе Сергейчо, та си повярва, че е политик. Или поне държавник, тъй да се рече. А някой рече да му земе властта, ще ореве с писъци цялата Вселена...
Сега обаче се видя - през дните на стачката на учителите - че туй момче наистина не знае що прави и че продължава да си играе с една доста опасна играчка: властта. Детето Жан преди време също си поигра с нея, и уж видяхме докъде водят тия неща, ама ето, пак на дете дадохме порклетата власт, дето явно не знаем що да правим с нея. И си играят тия дечица с властта така увлечено, че ако бях доктор като Фройд щях да река, че те си играят така увлечено с тази играчка тъкмо защото явно с... пишчицата си съвсем вече не си играят. А това е вредно за дадената възраст.
Да видим обаче - туй е именно важното - докъде ще ни доведе този път опасната игричка на момчето, наречено Стани-шеф. Играе си то на играта "Стани-ШЕФ", и то с най-голямо увлечение, играе си, пък току-виж, таз играчка станала играчка-плачка! За нас, разбира се, щото сме тикви та да позволяваме на децата да си играят с толкова опасни играчки...
И Сергейчо почна да си играе след това с най-голямо наслаждение с опасната играчка: колкото е по-опасна една играчка, толкова тя е по-съблазнителна е за дечицата. Особено при дечица, чиито бащи също дълги години са си играли със същата играчка: властта. Сиреч тя вече им е в гена. Даже взе Сергейчо, та си повярва, че е политик. Или поне държавник, тъй да се рече. А някой рече да му земе властта, ще ореве с писъци цялата Вселена...
Сега обаче се видя - през дните на стачката на учителите - че туй момче наистина не знае що прави и че продължава да си играе с една доста опасна играчка: властта. Детето Жан преди време също си поигра с нея, и уж видяхме докъде водят тия неща, ама ето, пак на дете дадохме порклетата власт, дето явно не знаем що да правим с нея. И си играят тия дечица с властта така увлечено, че ако бях доктор като Фройд щях да река, че те си играят така увлечено с тази играчка тъкмо защото явно с... пишчицата си съвсем вече не си играят. А това е вредно за дадената възраст.
Да видим обаче - туй е именно важното - докъде ще ни доведе този път опасната игричка на момчето, наречено Стани-шеф. Играе си то на играта "Стани-ШЕФ", и то с най-голямо увлечение, играе си, пък току-виж, таз играчка станала играчка-плачка! За нас, разбира се, щото сме тикви та да позволяваме на децата да си играят с толкова опасни играчки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар