Наистина това не са празни думи. Да, имам предвид учителската стачка, продължаваща вече три седмици, и от утре начеваща четвърта. За мен това, което става пред очите ни, показва, че сме свидетели на мощен подем да духа, носител на който винаги е автентичната интелигенция. И на първо място учителството, тия апостоли на духа, културата, на народностната традиция и на самосъзнанието на свободния гражданин. Оня ден на националния митинг често ми избиваха сълзи, като гледах решителните лица на учителите от цялата страна, парещия огън в очите им, като четях остроумните и духовити плакати, като усещах дори с кожата си благородството на тия бедни, но горди труженици на нивата на българската просвета и култура. Предполагам това са го почувствали и всички други граждани, които са присъствали на митинга, и най-вече самите демонстранти. Ето защото смятам и съм уверен, че волята на нашите учители този път няма да бъде сломена: защото няма сила, която може да прекърши полета на човешкия дух!
Ето в доказателство за тия думи един видеоклип, на който учителки в народни носии пеят една българска песен, на която само думите са променени. Тия, които имат сърца, като чуят и видят тази жална песен на една учителска "седенка", вярвам, че ще се разплачат. Защото има голяма истина в думите за това, че сме съвременници на велико време, бележещо невероятен подем на народния дух - в лицето на тези най-достойни и смели представители на нацията ни. Наистина българският учител заслужава поклон - а не само достойно заплащане за така благородния му труд.
А тия, които като нашите управници не усещат всичко това, само показват, че пребивават в една духовна нищета. И също че нямат нищо общо с народния дух и със самосъзнанието на нацията ни. Те са позор за нас: позорът е в това, че още ги търпим да са ни... "водачи". Но учителите ни дадоха пример, че това няма да продължи дълго. Че повече не бива да се търпи. Че е непростимо да се оставяме такива да ни унижават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар