Труден избор: дали да подкрепя за кмет на Пловдив Славчо Атанасов?

Улисан около учителската стачка - която наистина е събитието, което заслужава най-голямото внимание! - аз комай съвсем забравих за кметските и общински избори. Естеството на тия избори е такова, че освен местно значение те имат и известно национално значение. Имам предвид изборите в София и донякъде Пловдив и Варна (и някои от другите областни градове). В този смисъл ситуацията в Пловдив си заслужава да бъде анализирана не само защото живея в този град, ами и защото, както казах, резултатът тук ще има и известно национално значение.

Да, ама ето че аз, един обикновен и редови десен избирател съм поставен в доста сложна ситуация: няма за кой да гласувам. Двете традиционни десни партии - СДС и ДСБ - са издигнали кандидати, които не са ми по вкуса, а и нямат шансове защото не намериха път към сближение и единна кандидатура. Особено антипатичен ми е кандидатът на ДСБ Спас Гърневски, човек, който изигра крайно лоша и дискредитираща роля в тази партия не само заради натискането си да я оглави, ами и да бъде издигнат за кмет. Ето защо аз за него не мога да гласувам, особено пък като зная - имам доста приятели, които са още в тази партия - че атмосферата в пловдивската ДСБ е крайно тежка и злотворна. Кандидатът пък на СДС, именно местният му лидер Караиванов, ми е изцяло непознат, но и за него няма да гласувам, защото пък в предишни години съм бил в тази партия и много добре познавам атмосферата вътре в нея. Атмосфера, която не може да благоприятства свестен човек да я оглави и ръководи. Поради това имам доста основателни мотиви да не дам доверието си за този човек, пък и за листата на тази партия. Същото мога да кажа и за листата на ДСБ, писнало ми е от кариеристите в тия две партии...

И какво да правя сега? Ясно е, че няма да гласувам нито за кандидата на БСП, нито пък за този на Доган, това се разбира от само себе си. Да не гласувам изобщо, да се въздържа от участие в изборите също не е мой вариант на действие. Наистина, какво да правя?

Проучванията дават челно място в доверието на пловдивчаните към Славчо Атанасов, кандидата на ВМРО и ГЕРБ. На мен винаги партията ВМРО ми е била симпатична, още повече че по произход съм от един край на Отечеството, в който има много преселници от Македония. ВМРО игра положителна роля в някои етапи на прехода, примерно при свалянето на комунистите през 1997 г. Сега обаче се оказа, че лидерът й Кр.Каракачанов е бил сътрудник на ДС, плюс още един такъв от ръководството й - Б.Ватев. Това не говори добре за тази партия, освен това тя отстъпи доста подозрително националистическия вот на клоуните от Атака.

За ГЕРБ пък съм си казвал мнението многократно, което още повече усложнява и утежнява задачата дали изобщо мога да си позволя да подкрепя техен кандидат на изборите сега. Искам да съм си чист пред съвестта си, защото не съм човек, който да може да върши всякакви подлости, а пък да си спи с чиста съвест, като младенец, все едно че нищо не е станало.

Обаче има нещо, което ми подсказва, че мога да се доверя на Славчо Атанасов, и то е, че той като личност и като кмет на район Тракия (в който всъщност живея) ми допада: работи, инициативен е, деен е, има замах, умее да си върши работите като кмет. Това е единодушно мнение на тракийци, а те са няколко десетки хиляди избиратели. Изборите за кмет освен това са мажоритарни, и личността тук, така или иначе, е водещото, което се съгласува с моите десни ценности. По тази причина аз съм склонен да подкрепя Славчо Атанасов и най-вероятно ще го направя през другата седмица. Ще посъветвам и много мои приятели, които уважават преценките ми, да направят същото.

В предишни години много пъти съм гласувал за разни мекерета, и то само защото били от СДС. Мина това време, вече просто е непростимо да се постъпва по този начин. Трябва да се гласува рационално, осмислено, а не така, заради някаква глупава емоция. Факт е, че на тези избори аз за първи път няма да подкрепя кандидата на СДС (ДСБ). Чувствам се неловко, но си имам своите основания да го направя. А пък това мое решение да гласувам за Сл.Атанасов ме кара да се замисля по-сериозно и за отношението ми към ГЕРБ, и за това доколко на тия хора може да се вярва. Аз до този момент съм бил краен и доста догматичен - признавам си го. Но и те са ме провокирали за подобно отношение, особено лидерът им Б.Борисов.

Той често и почти постоянно си позволява лукса да се държи доста арогантно и високомерно. Ако иска обаче да бъде приет като сериозен десен политик, трябва много неща дори от характера си да промени. Ако не го направи, много ще загуби. Аз по този въпрос ще пиша днес-утре специална статия. Убеден съм, че към тия хора трябва да се намери път, стига обаче и те да променят някои неща в своето политическо говорене и поведение. А също имам претенции и по посока на засилване на демократизма на самата им партия. Защото създават усещането, че в нея цари авторитарна атмосфера и сляпо преклонение-подлизурстване пред лидера. Което, впрочем, го има в почти всички други партии. Но за тия неща, казах, ще пиша скоро и специално...

Добави в Svejo