"Обеззъбването" на в-к СЕДЕМ и връзката му с животворния нашенски принцип: "Който слушка, папка, който не слушка, не папка!"

Под "обеззъбване" разбирам да се избият и изпотрошат зъбите на нещо или някой, в случая на един вестник. Да, представете си, този вестник имаше... зъби, те, зъбите, знайно е, служат за... дъвчене, а също и за... зъбене. В-к СЕДЕМ правеше тия две неща, примерно, сдъвкваше безжалостно бат ви Бойко, като казваше истината за него. И Гоце, и цялата кохорта видни ченгета, и атакуващите руски мекерета, и кой ли не беше дъвкан безжалостно от в-к СЕДЕМ. Пък да се "зъби" един вестник означава, че той не се страхува: "зъбенето", показването на зъби е и проява на заплашителност, в случая за подлостите и подлеците. Ала като ти избият зъбите вече нито можеш да дъвчеш, нито пък да се "зъбиш" някому: ето точно това стана май с в-к СЕДЕМ ако изхождам от последния му брой. Защо мисля така ли?

Ето защо. Има няколко факта и впечатления, които се набиват на очи. И които говорят за "идеен поврат" сред списващите вестника и новопоканените пишещи. Първо, гледам, във вестника вече е цъфнал Цветан Цветанов, и то като "вицелидер" на ГЕРБ, той дава пространно интервю. "Гусин Цветанов" в туй амплоа гаче обаче хич не му отива: милиционерското си струи в най-неподправен вид зад всяка негова дума. А иначе той разсъждава по темата "Коалицията между ГЕРБ и ДСБ е естествена". Няма съмнение, че тази е и задачата, спусната на журналистите и списувачите. Както и да е де, това е, като ти строшат зъбите, вече освен да мляскаш този или онзи в някакви беззъби пенсионерски целувки какво друго ти остава. Или да смучеш това или онова както се смуче бонбон.

На второ място вестникът е дал трибуна на доста млади момчета и момичета, които излизат с пространни абстрактни съждения за туй-онуй, в които било поради неопитност, било поради следване на поръчка, не само че няма "зъби", няма характер, ами няма и патос: всичко изглежда доста вяло. Това именно показва, че поръчковото писане е така апатично, от него вее такава жестока апатия и скука, че нищо не може да го спаси. Вестниците със строшени зъби са именно такива, заради липсата на зъби от тях само текат някакви гнусни старчески лиги...

На трето място гледам, че Иво Беров вече има "нови повеи" в своето иначе така страстно и безжалостно слово. Сега гледам, че в новото му писание на втора страница, украсено и изографисано, се съдържа съвсем новаторското му твърдение, че сред лидерите, които са виновни за лошия развой на нещата у нас, вече е прибавен и Иван Костов. До оня ден Костов в писанията на Беров не беше от "лошите", сега е минал вече към тях. Респективно за момента нищичко не се казва за дон Бойко, който също до оня ден все беше в устата на наш Иво като първи мутро-мафиот, какъвто донът, естествено, си е. Аз му имах известно уважение на този човек, на Иво, разбира се, а не на мутрата, но сега ми е безкрайно любопитно как ще се осъществи туй негово така кардинално идейно салтомортале. Впрочем, той, Иво Беров, оня ден в първия "революционен брой" на вестника, в дългата и сърцераздирателна история на в-к СЕДЕМ, която описа, най-искрено се ожали как дълго време нямали пари изгонените от ДЕМОКРАЦИЯ едно време нейни журналисти. Дали тази негова жалба от проклетото безпаричие е била чута? Дали тия наши най-морални журналисти най-после и те ще се избавят от безпаричието? Не знам, предстои обаче да се разбере съвсем скоро. У нас принципът и в журналистиката явно е този: който слушка, папка, който не слушка, не папка...

С един приятел вчера си говорим: какво да правим, ще си купуваме ли още този вестник? Или да го турим в дългата редица на жълто-червените-ченгесарски скучни и мръснишки парцали, наричащи се вестници? Той, моят приятел, още има известна наивност и вика: "Ще го купя още един-два пъти, за да видя какво ще има да става". Аз също мисля горе-долу така: трябва да се види какво и как ще стане и по инерция ще се наложи да си го купувам още известно време. Да видим дали и какви зъби ще му израстат на този вестник след като му изпотрошиха досегашните. Аз дадох своята диагноза, че на в-к СЕДЕМ му е отредена съдбата да бъде убит. Почна се с трошене на зъбите му. Да видим какво ще последва по-нататък. Целият съм в очакване...

А най-куриозното е знаете ли кое? Ами това, че на първа страница са изтипосали една снимка от учителските протести, и един плакат, на който пише: "И аз бях вълк, и аз стадо пазех..." Тези думи обаче поразително уйдисват на ситуацията със самия вестник. В-к СЕДЕМ наистина беше смел вълк и то единак, който и можеше да ръмжи, и да вие, и да лае, и зъби да показва. Беше смел като вълк вестник, нападателен, с един благороден и чист характер. Сега обаче се почна с изпотрошаването на зъбите му: а какво е един вълк без зъби?! Та ето как тази случайна картинка показва и олицетворява началото на падението на в-к СЕДЕМ по един най-красноречив начин. Май само фоторепортерът е успял да оцелее след вихрушката, която помля предишните редактори и автори, и е пуснал тази снимка, за да намекне за трагедията на самия така безжалостно обеззъбен вестник...

Добави в Svejo