Дон Бойко, символът на един най-обикновен мутренски комунизъм: да му берат срама софиянците...

Арогантното държане на Бойко Борисов пред камерите – нали видяхте как се оля окончателно този най-простоват протокомунист?! – ме възмути до степен, че ме накара да пиша нещо, та да не се пръсна. Страшно много ме възмущават простотията, наглостта, тъпоумието, арогантността, дебелоочието. Това е нормално, чини ми се: няма по-грозно нещо да си равнодушен пред тях, пред тия така отвратителни прояви.

Чухте ли го бат ви Бойко какво заяви: че понеже бил яко набил традиционните десни, те трябвало оттук нататък само да му се молят да му носят сака: понеже той, види се, се смята за “спортист”, постоянно печелещ състезания! Каза това уж “десният” дон Бойко, и така показа колко си е простоват: зад мутренското му лустро си лъсна най-обикновената му комунистическа природа и същност. И колко е злобен показа самозабравилият се пожарникар. С което ни задължава всички нас в тази страна, дето не сме изкукуригали, да се противопоставим с всички средства на идването на власт на този генерал с патологични наклонности, защото ако го допуснем до властта, горко ни! Това трябва да му е пределът: да си остане само надут като балон медиен клоун, който е осквернил единствено кметското кресло на София: да му берат срама софиянците. Аз лично вече нямам никакви илюзии относно този тип, намиращ се на същото ниво на умствен потенциал като кукуто Уго Чавес например!

Често размишлявам – както, предполагам, и всички мислещи хора у нас – що за общество сме ние, какви са тия парадокси и несъответствия, които наблюдаваме даже с просто око около себе си, как е възможна такава арогантност у управниците ни, независимо от това, че уж сме “демокрация” и можем като едното нищо във всеки момент да им отрежем квитанциите. Неизбежни са тия питания, защото от една страна сме в Европейския съюз – слава Богу, че поне това постигнахме, въпреки бясната съпротива на БСП, на ченгесарницата, на мутрите, на тия, дето не искат да има никакви правила! – а от друга страна манталитетът както на управниците ни, така и, уви, на народа ни, не е европейски, а по-скоро е патриархално-азиатски и деспотичен: вижте как мнозинството сега гледа с умиление новия месия бат Бойко, по същия начин както преди гледаше правешкия простак Тодор Живков, после царя, а пък за кратко дори и Сидерова!

Ето за тия неща ми се иска да поразсъждаваме заедно. Моята теза е, че у нас в същността си почти нищо не се е изменило, а се е изменила само външната форма. Давам веднага пример: при комунизма т.н. номенклатура или партийните избраници и ръководители де факто бяха безконтролни собственици на цялото национално богатство. Днес нима не е същото, само дето вече и де юре успяха да присвоят (или на техния жаргон: да… “експроприират”!) цялото това национално богатство. И по тази причина се наричат вече… “капиталисти”. В политиката тогава същата ситуация, владееха “народните умове” чрез натиск, чрез репресии, чрез пропагандна промивка на мозъците, чрез опростачване на природонаселението.

Сега е същото, само дето естеството на натиска е друго: тогава всичко ставаше благодарение на принудата, на лъжата и на страха, а сега пак, кажи-речи, е същото, само дето разновидностите принуда, лъжа и страх са други. Например подложени сме на всекидневен медиен тероризъм, сърцевина на който е всекидневната прослава на “новия месия” дон Бойко, бодигарда на Тодор Живков. Платената от мутрите пропаганда на този герой на нашето време иска да ни внуши, че само като го дотикаме със всекакви средства до цялата власт, едва така ще продължим славната комунистическа традиция: лице, приближено на самия вожд бай Тодар, да ни е новия водач!

Та ето нека да помислим и да поговорим по тия неща. А пък аз скоро ще напиша и по-цялостна статия по същия този проблем, който е фиксиран засега само в заглавието. Интересни ще си ми всякакви мнения…

Добави в Svejo