Есента е сезон, изпълнен с меланхолия. С тъга по отминалото лято и неговия слънчев блясък. С тъга по морето. С тъга по живота. Есента на живота ни пък иде с напредването на годините, когато човек отдавна е вече "зрял" и дори "презрял". Друго си е обаче пролетта. Е, ще чакаме пролетта. Ще изтърпим зимата, която също си има своята прелест. Е, няма да обръщаме внимание на малката подробност, че пролет в човешкия живот - именно младост - имаме само веднъж. Важното е обаче духът ни да е млад...
Няма коментари:
Публикуване на коментар