Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 30 октомври 2007 г.

Мутроренесансът: възходът и звездните мигове на поднебесния титан дон Бойко, нашият оперетен Пиночет

Без съмнение няколкогодишната кампания за изтъкването на Бойко си дава тежестта. Да се пренебрегва огромната медийна реклама на Бойко Борисов е смехотворна гавра. През последните две-три години ликът на Бойко изскачаше като от лош филм от всяко медийно кьоше. Излишно е напомнянето на пропагандата за косматия генерал от журналисти като Бареков: ами че Борисов си прекарваше половината сутрин в БТВ. През останалото време журналистите от "Новинар" имаха за задача номер едно отразяването във вид на реклама на останалата част от деня на кмета. Вечер цикълът се завърташе отначало. Де да беше само БТВ. Вижте колко ДС-креатури атакуват даже селските кметства и ще ви стане ясно какво се е случило през последните 18 години в татковината на Тато.

Натрапването на Борисов като следващ лидер от ДС-организаторите на прехода започна още в началото на милиционерската му кариера. Усещайки липсата на истински силен водач, от чиято пищяща нужда се нуждае фрагментираното в ужасяващ хаос поле на екскомунистическата държавност, тайните кукловоди, изнервени от изтъркващата се плоскост на популизма и пропадналата величественост на дедото на Симеон Хасан Китин Путин, заложиха на числото на Мутъра. И наистина Бойко внезапно бе издокаран в черен кожен шлифер, беше развозван мълниеносно до всяко местопрестъпление, където го очакваха също така развозени мълниеносно фотографи, журналисти, камери, светкавици, а наоколо пушеха изнервено следователите и купчина важни навъсени мъже по сака, гледащи строго към труповете. После Бойко отлиташе с разперените поли на шлифера си към следващата случка, след него хвръкваха и журналистите, а труповете си оставаха в поза на грозна питанка: впрочем те си питат и до днес, ама отговор няма. Сетне натрупаният пиар бе достатъчен държавата да бъде изплашена до смърт от вероятната му ОСТАВКА! Леле каква пукотевица се вдигна около оставката на Бойко Борисов, а когато по-късно и това се случи, май не настъпи краят на света.

Но пропагандният сценарий си работеше, щото ДС-кукловодите винаги гледат с десет хода напред, ето го "нашето" момче вече като кмет, ето го основател на милиционерска партия, ето го в пародийна престрелка пред БТВ с друг генерал, а агенциите методично обявяваха през пет минути за нарастващият му рейтинг.

Какво следва в сценария? Какво да следва бе, недругарки и недругари: ми посочете един човек в целия политически елит, който да не е бил издигнат от екскомунистическата ДС-мафия!

Ще последва бетониране на поразклатената позиция на остаряващите герои на прехода. Бойко ще послужи като оперетен "Пиночет", който уж ще сложи ред. Ще наложи глоби за паркиране, ще поиска нови такси от собствениците на магазини, ще разбута доминото около парцелите по окобловръстното, ще тури ръка на минералните води, ще запуши още повече центъра, за да може да църцори кранчето на Лукойл, ще поиска движение на колите в четни и нечетни дати и ще застрои последните зелени петна (ужас, ако някой види архитектурните планове, ще му се изправят косите), балите ще се трупат в Хеопсови пирамиди, дупките по улиците ще се продънват към ада с добрите намерения на Мутъра, екскомунистическата върхушка ще си отцепи Копитото за вилно селище, а Александър Невски ще се срути от вибрациите на паркинга до вратите му.

Но какво друго да се очаква? Населението на столицата е сменено. Населението йейека масово, а циганизацията, чалгаризацията, мутризацията на нюсофиянеца от само себе си изисква точно една подобна мутра за кмет. За последните мохикани от София, преживели ужасите на посткомунистическата проказа остава надеждата: може би в някой друг живот...

(Този текст намерих ето тук, в сайта, наречен КОМУНОМАФИЯТА В БЪЛГАРИЯ. Понеже много ми хареса, го публикувам и в блога си, та да може да се прочете от повече хора. В него има много горчиви, но затова пък справедливи истини. Заглавието тук е поставено от мен на основата на някои изрази от самия текст.)

2 коментара:

Анонимен каза...

толкова злоба към един човек...

Ангел Грънчаров каза...

Де да беше човек...