Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 19 октомври 2007 г.

Всекидневните душевни терзания на един редови блогър

Блогът ми от известно време преживява реформи - аз съм човек-консерватор, който точно по тази причина обича твърде много реформите и нововъведенията. Направих най-напред така, че два блога - в wordpress.com и в blogger.com - да са свързани неотделимо, като в първия само се промотират отделните статии или постове, а пък вторият е нещо като "архив", където те вече са представени в тяхната пълнота.

Това, признавам си, го направих по... комерсиален повод: исках да си сложа рекламите на Гугъл. Но, твърдя, че това беше само повод, а пък после се появиха доста причини, които ме накараха да приема и развия това нововъведение. В Вlogger.com някак си много ми хареса начинът на работа с него, а също и шаблоните, между които човек може да избира, търсейки красив изглед или "кожух" на своя блог. И други причини ме накараха да съхраня това нововъведение, родило се по съвсем случаен повод.

Смятам след време в първия, "входния" блог да останат само заглавията, а пък всичко да е във втория. Първият постепенно ще затихне, макар че ми е много мил на сърцето: с него започнах и някак си така силно се привързах към него, че не мога да го оставя. Имам някои други идеи за този мой първи блог, но те ще си проличат постепенно: казах, че наистина обичам експериментите, нововъведенията, търсенията, откритията и провокациите. Ето като тази провокация примерно, имам предвид скандалната снимка в този пост...

А преди известно време констатирах, че голяма част от моите читатели, поглеждайки "промотираните статии", не отиват да дочетат продължението, ами се задоволяват само с уводната част. Общо взето статистиката показва, че около 1/3 от всички посетители отиват да дочетат статиите, останалите четат само уводната промоционална част. И се отказват. Това доста ме озадачи, защото, струва ми се, тия, които не дочитат статиите, като че ли са именно тия, които ги пък... коментират. Защото ако бяха отишли във втория блог да дочетат статията, нормалното е там да бяха оставили коментара си. Да оставим пък това, че почти никой сякаш не отива във втория блог, защото там са рекламите: явно мнозина се страхуват да не взема да забогатея прекалено особено ако - не дай Боже! - натиснат някоя реклама дори случайно, без да искат. За да нямат такива страхове, искам да ги успокоя, че общата ми печалба от тия реклами е цифром и словом 4 (четири) долара и 7 цента. Явно основания за безпокойство че ще стана неприлично богат съвсем няма...

Това беше шега де, поне опит за шега, за да не се засегне някой го казвам. Ето наскоро пък сложих във втория си блог и музикален фон: четеш, а музиката ти въздейства, та да се появи настроение не само да дочетеш статията, ами евентуално и в някоя друга да се зачетеш. Малък трик, но засега май и той не помага: явно мотивът да не вземат да натиснат без да искат някоя реклама и аз да стана неприлично богат надделява. Това, апропо, е типична нашенска психология, та затуй толкова акцентирам върху нея.

А иначе за да шокирам читателите и да ги провокирам да отидат в другия, архивния блог използвам и доста "нечистоплътни прийоми": примерно, за да задържа женската част от аудиторията, а също и за да скандализирам обществото, започнах да слагам страшно... "неморални" снимки, примерно на голи мъже! Това са еротични изображения, ама скандални: сами знаете, че битката за рейтинги е безжалостна, затуй се акцентира все на скандалното. Аз не искам да остана по-назад, но вместо да слагам жени с цици, както правят жълтите и жълтеещите се медии и вестници, реших да бъда оригинален и да сложа нещо, което, кой знае защо, единодушно се отбягва: еротичните снимки на голи мъже. Аз, разбира се, съм човек авангардист, и правя - мисля, говоря и пиша най-вече! - точно онова, от което мнозинството се страхува. Или което мнозинството не прави - и тази е основната причина да прибегна до такива скандални изображения. Обичам да скандализирам хората, вярвам сте го забелязали. Понеже ми са много мили хората, които са лишени от всякакъв усет за свобода. А пък как човек иначе ще е оригинален и ще запази оригиналността си ако не направи нещо нечувано?! Е, има си и рискове всяко нещо, примерно да ми лепнат някой и друг етикет, но голяма работа: важното е, че аз вече ще съм грабнал женската аудитория, която, както добре се знае, си пада по голите мъжки тела. Сред жените съм забелязал че все повече се срещат мислещите екземпляри, което е похвално, нищо че, иначе погледнато, е симптом на общия умствен упадък на нацията ни. Ето защо заложих на женската аудитория. А също и на гей-аудиторията: но и сред тях, чини ми се, има доста свободомислещи и нетрадиционно мислещи индивиди. По тази причина държа да спечеля и тия хора. Защото аз лично търся все онова, което някак си е по-елитарно, нетрадиционно, шокиращо, провокиращо, скандално и пр. Знайно е и отдавна е доказано, че съм проклет и съм крайно лош човек...

Ами това е, приятно четене, приятни размисли, приятно слушане. Следващата ми идея е да направя блога си... видеоблог: да слагам малки мои видеозаписи, в които говоря, а не пиша статиите и коментарите си. Но за това се иска съответната техническа подготовка и затова ще се наложи да почакаме известно време...

3 коментара:

Fil каза...

Много слаб пост. Лично мнение.

Анонимен каза...

А нали Ви е известно, че сайтът Ви е достъпен и за деца? И къде е границата между еротиката и порното? В това дали е показан или не самият полов орган. Нямам нищо против красивите и еротични снимки на красиви и секси полуголи мъже или жени, но няма нужда да изучавам анатомията на човешкото тяло точно по този начин.

marystaneva

Ангел Грънчаров каза...

Госпожо, а децата нима нямат интерес към човешкото тяло? Защо човешкото тяло тъкмо за децата трябва да се представя като... безполово? Знаете ли, че ефектът от такова позакъсняло пуританство е точно обратен на очаквания?