Съществува ли блогърска мафия у нас?

Признавам си, наистина страшно много ме интересува проблемът за нравствения статус на участниците в българската блогосфера, на т.н. "блогъри". Много пъти съм писал по тази тема, но продължавам наблюденията и анализите си: смятам, че истината е... "там някъде", ама все още не се знае точно къде. Всъщност опитвам се да провокирам откровен разговор по тия важни според мен въпроси, а също и по-задълбочен размисъл. Отсрещната страна обаче - така многоликата, но общо взето добре самовлюбена "блогърска общност" - отговаря с едно най-показно високомерие. Поведение, което може да се илюстрира с оня прочут жест на бай Ганя, когато той смигва и казва: "Ти на нас не ни разправяй тия неща, ний знаем и разбираме всичко!".

Та ето да обобщя постигнатото в изследванията си досега. Вече една година съм в тия среди, общувам с много хора и по блогове, и чрез имейли, имам, така да се каже, нужния опит, та да правя някакви заключения вече. Ако някой си спомня, аз още в самото начало предложих да се разговаря открито по тия въпроси, но идеята ми беше посрещната с гробно мълчание от позицията на нашенското: "Кой е тоя там пък бе, какво си пък позволява тоя бе?!". Аз изтълкувах такава една неадекватност като рудимент на онова "комунистическо високомерие", което още не е изтръгнато от душите и което се възпроизвежда в най-уродливи форми дори у млади хора, лишени от кой знае какви здрави нравствени опори. Затова, както е добре известно, писах за типа на "блогъра-грандоман", за психологията на т.н. от мен "блогърска аристокрация", за синдрома сред блогърите, който може да се обозначи с алековото "Пази Боже сляпо да прогледа...".

Някои от блогърите още тогава нададоха писък до небесата, досущ както пищи ощипана непорочна мома, което ми показа, че съм турил пръст в някаква рана. Мнозина пък самоотвержено ме намразиха, понеже съм имал неразумността да хвърля камък в излъчващото така омайващо-кротка смръдня блато на блогърската солидарност. Защото, знайно е, в средите на тази общност ще бъдеш добре приет единствено ако си добър подлизурко, който сторва всекичасни метани на "елита", на кухите "аристократи" и на самозванците, които са се обявили за нещо като заслужила каста на "активните борци на блогърския фронт"! Сиреч и тук срещаме възпроизвеждане на един нашенски добре познат синдром на активния заслужил борец било за комунизЪма и против капитализЪма, така и, респективно, за капитализЪма, и срещу комунизЪма. Впрочем, нека да отбележа и това, че посткомунистическия етап, на който се намира масовото съзнание у нас, е налице и тук, сред блогърите, което значи, че се приветства всяка комуноидност, всяка "групова солидарност", ала в същото време всяка личностност, пък дори и най-малък повей на такава, се мрази най-люто и се гони най-всеотдайно...

Ето че по този път навлязох в безкрайно любопитни и мамещи, съблазнителни дори полета на един изследователски психологически интерес. Разбира се, не кандисах, независимо от оплюването, на което бях подложен. И тогава най-умните "елитаристи" на блогърския фронт потънаха в мълчание, показващо единствено, че най-предизвикателно съм бръкнал в най-потайни места на душите им. А пък мнозинството, разбира се, по добър наш български обичай взе да гледа единствено сеир, не смеейки да вземе страна, опази Боже пък да вземе страната на... слабия! Все пак "колективът" е един друг модус вивенди на посткомунистически разложилото се масово съзнание у нас.

Тогава, след като се убедиха, че "самозванецът" няма да се примири и да млъкне, започнаха репресиите. Да оставим това, че системно триеха всяко мое мнение по блоговете си ония, "великите" - като Йовко, "Петйо", Еленко, Еленка, чорбаджийчето и пр. - но и почнаха да търсят начин да ме изгонят от агрегаторите: защото, разбира се, непоносима беше болката всяка сутрин да виждат репрезентации на моите статии, та денят им да се разваля от ранна утрин още! Разбира се, още отдавна, и то специално заради мен, бяха направили в единия от агрегаторите всеки да може да изключва "нежеланите" и "дразнещите" блогове. Естествено, още тогава мнозина простенаха крайно умилително и подлизурковски, че най-после вече могли да си починат от омразния Ангел Грънчаров.

Но требеше да се направи нещо още по-кардинално, понеже явно мнозина не се възползваха от възможността да ме накарат да млъкна, а трафикът в моя блог стигна астрономичната цифра от 3500 посещения на ден! И под предлог за "реформа" на агрегаторите първо бях изваден от агрегатора на в-к ДНЕВНИК, и когато попитах на какво се дължи тази любезност, ме заплашиха, че ако не мирясам, ще ме изключат и от този на в-к КАПИТАЛ. Естествено, не млъкнах, и бях изгонен и оттам. Сега вече в блогосферата се настани предишната, от преди появата ми атмосфера на мило крякащо блато, смущавано само чат-пат от гласовете на един-двама по-достойни и граждански активни блогъри-личности.

Описвайки накратко тази история, е време да пристъпя към някои по-наложителни обобщения. На основата на казаното може да се направи извода, че в българската блогосфера, по подобие на всяка една друга жизнена сфера у нас, активността е узурпирана от една блогърска мафия, която с цената на всякаква низост пази монополното си положение. Както си имаме мафиоти, примерно, в шоубизнеса - да спомена поне "мегазвездата Слави"! - също по подобие на това както си имаме икономически групировки или други такива, които държат под контрол, примерно, хазарта, вестникарството или контрабандата на цигари - не е нужно да споменавам кои са те, защото имената им се знаят от всички! - или пък както си имаме чалга-мафиоти дори в политическата сфера - името на титана бат ви Бойко е достатъчно! - та по същия образец си имаме мафиоти и сред най-свободната сфера, тази на обмяната на информация и идеи в интернет.

Тия самозванци са способни, казах, на всяка низост, опитвайки се да държат под свой контрол духовете на хората. Тук арсеналът на използваните средства е същият, какъвто е оня, до който примерно прибягваха едно време рекетьорите по улиците: заплахи, шантаж, психически тормоз, пък дори, защо не, употреба на едни специфични бухалки за удряне по главата! Защото какво друго ако не това е, примерно, изгонването по най-нагъл начин на даден блогър от дадена територия и запазването й за "нашите момчета" с дебели вратове и с "примерно поведение"?! Нима същото не е правила, да речем, мафията в кварталите на Ню Йорк едно време, нима същото не беше правено и не се прави още и по софийските улици?!

Та това е, имаме си и блогърска мафия. Дали е тъжен, дали е... невероятен, дали е... смешен този факт - това няма никакво значение. Важното е, че е факт. Няма как иначе да е: всяка сфера у нас се контролира от мутро-мафията, та нима само интернет ще оставят свободен и извън хегемонията си?! И то при положение, че именно от интернета се очаква да заема все по-значимо място в контролирането на умовете и душите на хората. Глупаво е да се мисли, че мафията няма да сложи свои момчета и тук, и то със задачата да вардят това поле като бият всеки, който се осмели да влезе в него, а не е "от нашите". Да гонят ония, които си мислят, че тук поне има свобода, или пък наивници като мен, които се надяват, че може да има поне някакъв най-нищожен морал поне тук.

Какво да чакам оттук-нататък ли? Знайно е, че принципът на мафията е: "Оня, който слушка, папка, който не слушка, не папка!". В масовите среди на блогърите, по досущ същия начин както е по софийските улици, цари страх сред по-дребните играчи, цари и най-долно подлизурство пред най-силните и "суперавторитетните". И дори и най-уважавани лица предпочитат да си нямат проблеми, да си спестят неприятностите, затваряйки си очите пред издевателствата на мафиотите. Защото знаят, че тия са безпощадни и никому няма да простят. Затуй нито един глас не се издигна в моя защита след като аз бях подложен на явни и брутални репресии. Малодушието си е отколешна българска реакция, та и затуй аз не чакам друго.

Разбира се, мафиотите-блогъри ще направят всичко, за да ме принудят да млъкна: те този трън в очите си няма да търпят! Аз поне си казах какво мисля и предусещам участта си, ала пък ще загина съвсем гордо, та да дам поне най-малък пример. Защото въпреки всичко вярвам, че животът у нас във всяка една сфера все някога ще се върне в нормалното си русло. Само че не мога да кажа кога ще стане това. От нас само зависи да е по-скоро: ако отрязваме квитанциите на... "мафиотите от всички страни" - щото те, нима не го усещате, ни натискат отвсякъде! - ако се съпротивляваме, ако не мълчим, ако им вгорчаваме живота всеки ден, то мигът на освобождението ни от тази напаст ще дойде колкото се може по-скоро. Иначе няма да дойде никога...

Добави в Svejo