Душевните терзания на наш Тишо, най-блажен и смирен конформист

Известният с хрисимостта и с пословичното си благонравие блогър Тишо тази нощ явно не е спал от душевни терзания: ставам тази сутрин и гледам, че ми е написал цял ферман, в който дава своята "кардинална оценка" на моята тъй неправилна личност! Която явно до такава степен го терзае, че и сън не намира благият блогър Тишо в тия вече така дълги зимни нощи. Много се бил възмутил Тишко от моя "имидж", та държал да ми го каже. Требвало да живее човек така, че имиджът му да е над всичко, не нещо друго, не личността, не човекът, не индивидът, ами "общественото възприятие" стоело над всичко. Няма как, трябваше да му отговоря на Тишо, понеже съм страшно загрижен да му се възвърне нощният сън - и понеже се чувствам гузен, че си го е загубил тъкмо заради мен. Ето и моя отговор на неговия така пространен коментар на моята "неправилност":

Благодаря за умните наставления, драги ми Тишо, които си благоволил да ми напишеш, изразявайки загрижеността си за моята "правилност". Да, Тишо, аз съм странен, аз съм "неправилен", аз не съм конформист, аз не съм така придирчив към това какво другите ще си помислят за мен, понеже добре зная, че на тези други едва ли може да се угоди. Аз не се грижа за публичния си имидж като позастаряваща девица, която търси благоразположени погледи, ала все не успява да ги срещне. Аз съм много дразнещ, аз съм нещо като "слон в стъкларски магазин", аз съм малко нещо като оня Ницшев философ, дето философства с... чук, и върти този чук безпощадно, ала все пак никой не е ударил с него по главата - дали?! И мой приятелю Тишо, аз ще си остана такъв колкото и да не съм ти приятен, защото за мен пък хората, които се грижат само за публичния си имидж, за които не личността, а нейното "социално възприятие" е важното, за мен, драги ми Тишо, такива хора са достойни за презрение. Да, достойни са за моето презрение, и аз не съм човекът, който ще крие презрението си. Да, мога да го премълча, за да изглеждам "обществено приемлив", но няма да го премълча: предпочитам откритостта, искреността, директността. Мразя лицемерието - и не се страхувам да кажа какво харесвам и какво мразя, от какво се възмущавам твърде страстно, и какво приветствам с цялото си сърце. Да, представи си, Тишо, аз не си крия характера, защото добре зная, че криенето му означава безхарактерност, обезличаване: ти схванал ли си поне това на твоите години?!

Аз, драги ми Тишо, за разлика от теб - позволяваш ли ми да бъда себе си, позволяваш ли ми да бъда различен, нали не искаш да приема твоята позиция към всичко и да се обезлича може би поне колкото теб?! - предпочитам да съм жив човек, предпочитам да съм човечен. Аз треперя от страх да не стана "публичен имидж", сиреч да стана напарфюмиран и напомаден денди, който се преструва на такъв или на онакъв само и просто да скрие, че всъщност е един нещастник. Аз страшно се забавлявам, когато дилетанти като теб почнат да ми дават компетентни съвети за това какво и как следва да мисля по дадени философски въпроси, как следва да се държа в "публичното пространство", какво означава да бъдеш философ според твоята бедна представа и пр. Все пак, други ми умни Тишо - доколкото зная, ти си инженер?! - аз съм философа, и имам известно право да държа да ми позволиш аз да си имам собствено разбиране по тези въпроси. Някога да си ме чул да ти давам "безкомпромисни съвети" по твоите си там инженерни теории и проблеми?!

Аз все не мога да разбера едно. И то е: как така зрели хора като теб, Тишо, не могат да разберат, че най-естественото нещо на този свят е хората да бъдат различни. Да, Тишо, ние имаме това право, и заради него всякакви обществени условности трябва да идат по дяволите: това е висше и наше най-свещено човешко право. То е право на човечност: какво остава от човека, Тишко, ако и него загубим?! Толкова е просто това, Тишо, както е съвсем просто и нещо друго: че никой няма право дълбокомислено да наставлява друг човек колко е "неправилен". Защото нашата свобода, драги ми мърморко Тишо, е най-висшата ценност, от която, представи си, някои хора никога няма да се откажем. И то именно напук на мърморковци като тебе, на които все другите им са криви за всичко. Така е, ала ето че наш Тишо го дразни всичко у мен, включително и каква музика обичам да слушам; той, представете си, не одобрявал дори това, че съм си бил сложил музикален фон на блога! Аз пък да съм те питал бе, Тишо, дали одобряваш?!

Та аз ще си бъда, Тишо, какъвто аз искам. Аз няма да се повлияя от нечие там мърморене, бъди сигурен в това. Аз презирам твоето конформистично верую, аз имам други принципи. Моята позиция е несъвместима с твоята. И това, че ти насочваш разговора към това колко скверна е моята специално личност, драги ми Тишо, показва, че и ти, човекът с толкова претенции, "писателят", представителят на "наший духовний елит", си заразен от синдрома на кухата комуноидност, която презира всеотдайно тъкмо личността и личностността! Аз пък не се таманя като тебе да ида в някакъв пантеон, аз предпочитам да си остана жив човек с много недостатъци: аман от двукраки икони като теб!

Тишо, запомни от мен едно, пък после колкото си искаш ме презирай и мърмори: да си личност означава да си различен. Да се страхуваш от различността си означава да си подвластен на безличността, означава неминуемо обезличаване. Личността, драги ми Тишо, е онова, заради което човек си заслужава дори да умре: без нея вече не си човек, а си... всичко друго, но не човек. Примерно си... мекотело, охлюв, насекомо, мравчица, примат и пр. Защото именно тези същества са просто "екземпляри", и то "образцови", те всички са все "нормални", "обществено приемливи", те именно не дразнят. Докато ние, хората, драги ми Тишо, сме човешки същества дотолкова, доколкото сме различни, доколкото сме индивидуалности, които държат на своята индивидуалност, доколкото именно сме личности. А да си личност означава да дразниш, да си във вечна опозиция на "масата", на "сивия поток", на безличността, на "мравешкото" у човека. "Комуноидността", която споменах по-горе, за да те подразня, обозначава тъкмо това "мравешко" у човека, ако чаткаш какво имам предвид...

Аз не искам никого да поучавам. Аз никога не съм "анализирал" примерно личността на Тишо. Умни съвети не съм си позволил да му давам. Е, забавлавал съм се от някои негови... изгъзици. Преди време Тишо написа едно есе за това какви опасности ни дебнат като странем пълноправни граждани на Европа. Щели сме, щом станем европейци, да станем заедно с това и много... прости, скучни, дебели дори! Таз беше "дълбокомудрата теза" на наш Тишо. Много глупаво беше това твое есе, признай си, а, Тишо?! Нямаше как да не реагирам, аз съм много лош, туй поне го знаеш. И аз тогава реагирах, написах свой отговор - стана чудесна пародия! Е, понесох известно неудобство: имам чувството, че ти оттогава ме намрази така всеотдайно, така ли е, Тишо, оттогава ли ми имаш зъб?! Но аз написах своя отговор не защото ме е подразнила личността на Тишо, а защото ме подразни неговата позиция, която оцених като несъстоятелна, като жалка, като тъпа. Като чуя нещо тъпо, веднага казвам, че е тъпо. Забележи: аз не казвам "Тишо е тъп!", аз казвам "Тишо каза нещо тъпо!", има огромна разлика. Всички сме хора, всички грешим, ти, Тишо, дето си толкова правилен, изобщо ходиш ли в тоалетна?!

Та аз тогава просто си казах какво мисля. Прочети това мое есе, Тишо, то се нарича "Ний, българите, сме... най-секси!", нещо такова беше. Сега не ми се търси, но то е в този блог, и виж има ли в него една унизителна думичка против твоята личност. Ако има, веднага ще ти се извиня публично. Защо тогава ме намрази чак толкоз?!

Какво да кажа в завършек ли? Ами, признавам си, на мен ми писна да повтарям някои толкова прости неща за личността, за общността, за техните отношения и пр. Аз си имам своя позиция по тези въпроси и не я крия, напротив, изразявам я пределно открито. Знам, че дразня, но точно тази е "мисията" на един философ: да дразни. Да си философ означава да не се помиряваш с лицемерните условности на социума и да нарушаваш фарисейските му правила.

Иска се, Тишко, известна душевна широта, за да схване човек как е възможно това: да понесеш известни лични неудобства заради нещо стократно по-ценно. Ала аз, бидейки философ, не се страхувам, аз именно към това се стремя: за ужас и кошмар на мърморковци като теб, Тишо. Беззъби подлизурковски писания като някои други не съм писал и няма да пиша. Ако ще цялата "разярена публичност", съставена все от мърморковци като наш Тишо да скочи да се бие с мен, аз пак няма да спра да бъда себе си...

(Ето и споменатото писание на Тишо, то е в първия коментар към темата Да си част от великото царство на автентичната свобода - интернет - е най-вдъхновяващото!)

Добави в Svejo