Чудо невиждано: и у нас имало свободни журналисти!!!

Попаднах на блог, какъвто досега не бях срещал: на свободен журналист! Сиреч на журналист, който не се страхува да се нарече свободен! Не очаквах да има такова чудо у нас: тук всички са щастливи да се продадат някому, да са слуги някому, да служат някому, но да са свободни - глупости, каква свобода бе, само паричките са важни?! Срещали ли сте журналист, който да не се срамува да се представи така: "Аз съм свободен журналист!", не само да не се срамува, ами и да го каже гордо?! Не, не сте срещнали, а ще чуете обикновено примерно това: "Аз съм журналист на в-к "Труд", или на в-к "Кърниградска правда", или пък на БТВ!". Сиреч казва си... господаря и се хвали, че си има господар, комуто беззаветно да служи!

Да, но ето че имало и свободни журналисти у нас, имало пишещи хора, които не се отвращават от свободата си, които не дирят кому да я харижат, кому да слугуват, кому да се продадат за някакви мизерни пари. Аз по тази причина много се възхитих и зарадвах, понеже добре зная, че да си журналист - според самата идея и понятие за журналистика! - означава да си свободен, означава и съвестта, и мисълта, и словото да са ти свободни! Ала у нас сега всеки дири как и кому да се продаде: няма значение кому ще се продаде, важно е мизата да е добра! По тази причина извънредно се зарадвах, защото срещнах поне един журналист с ясно съзнание за това какво е журналистика. И този журналист се казва Катя Стоянова. Ето нейният блог.

Разгледайте този блог, приятели, наистина е чудесно, че има и такива хора, че има и журналисти, които знаят какво е това свобода и не се отказват от нея. Аз вече не вярвах да има такива, но ето че имало, това е превъзходно! Ето какво пише Катя Стоянова, ето нейните думи, които именно ме възхитиха така:

Господ е Духът, където е Духът Господен, там има СВОБОДА (Кор.3:17) Всичко в природата се видоизменя. Ето защо Свободата не е относително понятие, и не е природна, а духовна категория. Човекът сам е творец на своята съдба. Аз избрах да съм свободна. Свободата е мощна сила, която може да се владее и управлява само тогава, когато онова което мислим, правим и говорим е в хармония с императивното мислене за свободата като духовна категория! Ако гледате по този начин на свободата, то вие ще се освободите от всички ваши страхове...

Да, това са нейни думи, вълнуващо е, че журналист може да напише това. Е, знам какво си мислят мнозина сега: "Да де, тя е свободна, но само щото още никой не я е купил! Щото никой не ще, вероятно, да я купи! Щом някой рече да я купи, бърже ще се откаже от свободата си. Знаем ги ний тия приказки за свобода!". Тъй ще рече най-съвременний бай Ганя и ще смигне хитро с блесналото си от мъдрост оченце.

Аз пък не мисля така. Аз вярвам, че тъкмо байганювската журналистика - а ний всъщност имаме ли някаква друга, имали ли сме изобщо някога някаква друга журналистика освен байганьовската?! - ще се компрометира един ден така, че неминуемо ще дойде и у нас ерата на свободните журналисти, на неподкупните журналисти, на гордите и неунизени журналисти, на смелите журналисти, чиито единствен повелител е тяхната съвест. Ще дойде момент, когато медиите ще почнат да търсят точно такива журналисти, защото всъщност ще разберат нещо толкова просто: тия, които така лесно се продават, тия, дето са със слугински манталитет, те не са журналисти, те са си просто слуги. Да, ще дойде моментът, в който слугинската журналистика у нас ще се продъни така, че да се появи истинската, именно свободната журналистика! Вярвам в това и ще чакам този ден!

А на Катя Стоянова пожелавам да издържи: свободата не е леко бреме у нас сега. Със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее достойно. Желая й успехи на нелекото поприще на истинската, на свободната журналистика! Зная, че ще й бъде много трудно, но си струва човек да живее и работи с такава ясна и възвишена цел. Знам добре, че една птичка пролет не прави, но пък велико е да има свободно пееща птичка в тази ужасно студена зима на българската журналистика, в която пребиваваме. А пролетта, Катя, ще дойде, няма как иначе! Да, трябва да издържим до пролетта, до възземането на българския дух: защото свободният журналист е всъщност свободен човек. А да си човек в истинския смисъл на тази дума е възможно само ако си свободен! Ето точно само заради това си струва да се живее, ние заради това всъщност живеем, пък дори и да не го знаем!

Успех, Катя!

Добави в Svejo