По подобие на израза "жълта преса" може ли да се говори и за "жълтеещи се блогове", за "жълти блогове"? Аз лично смятам, че жълти блогове не само има, но че те са, така да се каже, и водещи, доминиращи. Те също и са толкова разпространени, че са потискащо много: същинска рядкост са различните, "нежълтите" блогове. Аз, разбира се, сега няма да кажа: жълт блог в истинския смисъл е блогът на този и този, понеже това не е етично. Но пък нищо не ми пречи да изброя някои признаци, които ако са налице, правят така, че неминуемо даденият блог да може да се отнесе към жълтите. Ще изброя по-основни такива признаци, без да претендирам, че класацията ми е пълна, изчерпателна, или пък че съм ги подредил по степен на важност:
● Както и при жълтата преса онова, което прави блоговете "жълти", е просташкият език. Пише се по най-блудкав, пошъл, безизразен, некадърен начин, като стремежът е да се интервенира съзнанието на хора, също не отличаващи се с някакво все пак по-високо интелектуално ниво;
● Пишещите "в жълто" блогъри не се отличават с някаква особена привързаност към известни що-годе по-високи ценности; тяхна главна ценност е да правят впечатление на една публика с доста нисък вкус или пък с крайно бедни критерии и представи. Значи интелектуалното и естетическо ниво както на авторите, така и на потребителите на подобна "блогърска конфекция", неизбежно е крайно ниско;
● И темите, и начинът на поднасянето им са съвсем безинтересни за хора, които имат известен усет към по-значимото в живота ни или за по-високите стойности, интересни за по-развитата в духовно отношение личност;
● Жълтите блогове са твърде скучни, темите, които се поставят, са убийствено глупави ("как кихна днес котето ми", "купих си тази джаджа", "сърби ме лявата вежда" и пр. тъпотии), но пък за сметка на това техните автори са изключително претенциозни... некадърници; впрочем, високата, но куха претенциозност винаги си върви ръка за ръка с некадърността;
● Авторите на жълти блогове се правят на много "отворени", изказват се най-дилетантски по всякакви теми, но пък за сметка на това демонстрират съвсем ясно изявена мания за непогрешимост; това също е нормално: който разбира, не е така самоуверен и е много по-диалогичен;
● Авторите на жълти блогове често употребяват "по-така" лафчета или цинични фрази и думи, та да впечатлят също толкова колкото тях самите опростачената публика, съставена все от обожатели, поддакващи кретени, подмазвачи и пр., които ги хвалят, понеже един вид първите са техни идоли и кумири;
● В жълтите блогове се набива на очи една крещяща неграмотност - стилна, езикова, правописна, идейна, естетическа и каква ли не друга! - и ужасна малокултурност;
● Авторите на жълти блогове мразят всички, които не са като тях или имат по-високи критерии, те също са и изключително единни при защитата на своето монополно положение в блогосферата, като за отстояването му са способни на всякакви подлости...
И така нататък, в този дух могат да се изброят и прецизират още много особености или черти, които правят един блог наистина жълт. Или които, ако човек дегенерира до едно такова ниско ниво може да доведат до пожълтяването на блога му. Факт е обаче, че у нас както жълтата преса е най-четената, така и най-посещавани са именно жълтите просташки блогове: те са стигнали до положение дори да определят "масовите вкусове" и да са нещо като "образец". Те са именно "блогърската чалга", която си има своите Азис, Ивана, Кондю, Гюрга, Цеца, Цура, Мура и пр. Те са си организирали и блогърска мафия на посредствеността, която е крайно агресивна към ония, които са на по-високо културно ниво. Те - както се изрази моята приятелка Ружа Братанова - са си основали нещо като "блогърски комсомол", който е безпощаден към всички ония, които се разминават с "правилната линия" на блогърските "народни маси" и на техните така самонадеяни и нарцистично влюбени в самите себе си "водачи". Водачи, които са не по-малко властолюбиви от един друг герой на нашия живот, който се подвизава в друга сфера, а именно небезизвестният ви бат Бойко...
● Както и при жълтата преса онова, което прави блоговете "жълти", е просташкият език. Пише се по най-блудкав, пошъл, безизразен, некадърен начин, като стремежът е да се интервенира съзнанието на хора, също не отличаващи се с някакво все пак по-високо интелектуално ниво;
● Пишещите "в жълто" блогъри не се отличават с някаква особена привързаност към известни що-годе по-високи ценности; тяхна главна ценност е да правят впечатление на една публика с доста нисък вкус или пък с крайно бедни критерии и представи. Значи интелектуалното и естетическо ниво както на авторите, така и на потребителите на подобна "блогърска конфекция", неизбежно е крайно ниско;
● И темите, и начинът на поднасянето им са съвсем безинтересни за хора, които имат известен усет към по-значимото в живота ни или за по-високите стойности, интересни за по-развитата в духовно отношение личност;
● Жълтите блогове са твърде скучни, темите, които се поставят, са убийствено глупави ("как кихна днес котето ми", "купих си тази джаджа", "сърби ме лявата вежда" и пр. тъпотии), но пък за сметка на това техните автори са изключително претенциозни... некадърници; впрочем, високата, но куха претенциозност винаги си върви ръка за ръка с некадърността;
● Авторите на жълти блогове се правят на много "отворени", изказват се най-дилетантски по всякакви теми, но пък за сметка на това демонстрират съвсем ясно изявена мания за непогрешимост; това също е нормално: който разбира, не е така самоуверен и е много по-диалогичен;
● Авторите на жълти блогове често употребяват "по-така" лафчета или цинични фрази и думи, та да впечатлят също толкова колкото тях самите опростачената публика, съставена все от обожатели, поддакващи кретени, подмазвачи и пр., които ги хвалят, понеже един вид първите са техни идоли и кумири;
● В жълтите блогове се набива на очи една крещяща неграмотност - стилна, езикова, правописна, идейна, естетическа и каква ли не друга! - и ужасна малокултурност;
● Авторите на жълти блогове мразят всички, които не са като тях или имат по-високи критерии, те също са и изключително единни при защитата на своето монополно положение в блогосферата, като за отстояването му са способни на всякакви подлости...
И така нататък, в този дух могат да се изброят и прецизират още много особености или черти, които правят един блог наистина жълт. Или които, ако човек дегенерира до едно такова ниско ниво може да доведат до пожълтяването на блога му. Факт е обаче, че у нас както жълтата преса е най-четената, така и най-посещавани са именно жълтите просташки блогове: те са стигнали до положение дори да определят "масовите вкусове" и да са нещо като "образец". Те са именно "блогърската чалга", която си има своите Азис, Ивана, Кондю, Гюрга, Цеца, Цура, Мура и пр. Те са си организирали и блогърска мафия на посредствеността, която е крайно агресивна към ония, които са на по-високо културно ниво. Те - както се изрази моята приятелка Ружа Братанова - са си основали нещо като "блогърски комсомол", който е безпощаден към всички ония, които се разминават с "правилната линия" на блогърските "народни маси" и на техните така самонадеяни и нарцистично влюбени в самите себе си "водачи". Водачи, които са не по-малко властолюбиви от един друг герой на нашия живот, който се подвизава в друга сфера, а именно небезизвестният ви бат Бойко...
4 коментара:
Прекрасен крещящ пример за жълт блог е този на моя подражател - nname.org. Въпросното момченце Свиленчу пише там предимно за риалити шоута, клюки за живота на "знаменитостите" и ежедневието си на горд ню софианец. Но пък от време на време се опитва да сглобява по-сложни изречения от специална база данни с "яки" фрази.
Знаеш ли, и мен много ме дразни простотията, но ако се приеме и овладее може да бъде насочена в правилната посока.Какво имам предвид: Може да се привлича вниманието с простотия и между другото да се пробутва смислена информация.Хем ще изядем хляба на затъпителите на нацията, хем пък току-виж сме възбудили интереса за стойностни неща
некои сме в Жълтото, а други - направо в Кафявото :)
И какво ще излезе: тия, дето са в... червено, ще са едва ли не същински благородници?! :-)
Публикуване на коментар