Под заглавие "Съдебен архив разкрива фалитите на комунизма" в-к ДНЕВНИК обещава от понеделник да публикува поредица за прекратеното дело за икономическата катастрофа. Автор на чудесната статия е Христо ХРИСТОВ. Статията е толкова показателна, съдържа толкова изразителни факти, че е добре да я прочетат колкото се може повече хора. Затова правя и настоящето й представяне. Искам тук да приведа няколко най-изразителни откъса от нея:
През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г. За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на БКП Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г.
Това разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. дело №4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.
През самата 1990 г. политическите наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата, като тогавашният премиер Андрей Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.
Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения. Документите са близо 1200 тома. Те разкриват причините, заради които България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки.
На практика социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв. Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от съветския ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР...
И така нататък, прочетете тази статия, пък се и замислете върху чудовищните факти, съдържащи се в нея. С интерес ще проследим и следващите статии от поредицата. Пък да си направим и някои необходими изводи от нея. И да се разделим с някои от ония така разпространени гибелни илюзии в душите ни, които са ни изиграли толкова фатална роля. И то не веднъж или дваж, ами прекалено много пъти. Примерно като наивната вяра, че от комунисти - доказани исторически разбойници и крадци! - може да се чака нещо добро. Или пък глупавото очакване "бивши" комунисти - примерно като дон Бойко Борисов - да заработят за народния просперитет и за добруването ни: глупости на търкълета! Пък също и да престанем така лесно да забравяме: това, че ни е така къса паметта, ни е изигравало страшно зловеща роля толкова много пъти. Абе изобщо трябва да се променяме, и то колкото се може по-скоро, че така заникъде не сме: виждате, че пак я докарахме до под кривата круша, приятели! А така не може да продължава повече...
През 45-годишното си съществуване комунистическият режим в България е фалирал два пъти - през 1960 и 1987 г., и още един път е бил на крачка от фалита през 1978 г. За да скрие първата катастрофа и да изплати част от натрупания необслужваем дълг към Съветския съюз, генералният секретар на БКП Тодор Живков еднолично и без да уведоми нито правителството, нито партийното ръководство, е продал на Москва стратегическия златен резерв на страната, натрупан до 9.ІХ.1944 г.
Това разкриват секретни и строго поверителни документи от заведеното през 1990 г. дело №4, познато като делото за икономическата катастрофа на България. То трябваше да изясни причините за икономическия крах на страната, довел и до падането на комунизма през 1989 г., но беше прекратено през 2005 г. без резултат.
През самата 1990 г. политическите наследници на Живков съобщиха официално за фалита на държавата, като тогавашният премиер Андрей Луканов обяви едностранно мораториум върху плащанията по външния дълг, който се оказа над 10 млрд. долара и за който българските граждани не подозираха.
Делото е събрало поверителния архив на БНБ, архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на финансите, Министерството на външната търговия, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на икономиката и планирането, "Кинтекс", секретни партийни и правителствени решения. Документите са близо 1200 тома. Те разкриват причините, заради които България на два пъти е била доведена до банкрут от управлението на комунистическата партия, а след 1987 г. икономиката й е била поддържана на изкуствено дишане с помощта на огромните кредити от западни държави и банки.
На практика социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв. Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от съветския ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР...
И така нататък, прочетете тази статия, пък се и замислете върху чудовищните факти, съдържащи се в нея. С интерес ще проследим и следващите статии от поредицата. Пък да си направим и някои необходими изводи от нея. И да се разделим с някои от ония така разпространени гибелни илюзии в душите ни, които са ни изиграли толкова фатална роля. И то не веднъж или дваж, ами прекалено много пъти. Примерно като наивната вяра, че от комунисти - доказани исторически разбойници и крадци! - може да се чака нещо добро. Или пък глупавото очакване "бивши" комунисти - примерно като дон Бойко Борисов - да заработят за народния просперитет и за добруването ни: глупости на търкълета! Пък също и да престанем така лесно да забравяме: това, че ни е така къса паметта, ни е изигравало страшно зловеща роля толкова много пъти. Абе изобщо трябва да се променяме, и то колкото се може по-скоро, че така заникъде не сме: виждате, че пак я докарахме до под кривата круша, приятели! А така не може да продължава повече...
1 коментар:
Статията наистина е покъртителна и непременно трябва да се прочете от повече хора. Това за "промяната" ни звучи доста оптимистично, аз за жалост съм песимистично настроена.
Публикуване на коментар