Д.Веселинов - една много интересна личност, впрочем: разгледах блога му и останах възхитен от разнообразната му дейност и от потенциала му! - е пуснал като реплика в блога ми някои правила на общуването, наречени ИНТЕРНЕТ-ЕТИКЕТ. Прочетох ги и открих, че досега в своето поведение съм спазвал всички до едно от тези правила, и то в една максималната степен. Затова ги публикувам, та моите така непримирими и яростни опоненти, които ме обявиха за какъв ли не, да могат да се позавислят за своето собствено поведение. Но и по принцип е добре да се знаят тези правила за етично държание в интернет. Ето текста, който Д.Веселинов любезно ми предложи:
Все повече и повече хора използват Интернет, което води до създаването на една нова общност – онлайн общността. Тя преминава географски, демографски и социални граници и обединява хора от цял свят. Във всяка общност има правила и норми, които се спазват. За правилата и нормите на онлайн общността често се говори като за Интернететикет или нететикет.
По-долу са изложени някои правила и норми, които си струва да спазвате, за да ви носи удовлетворение вашият онлайн опит.
● Бъдете любезни и не обиждайте. В Интернет вие протягате ръка към една твърде многообразна общност и е добре да запомните, че неща, които на вас не ви изглеждат обидни, може да са обидни за други.
● Бъдете честни. Пишете каквото действително мислите – въпреки че Интернет изглежда безличен, вие трябва да носите отговорност за коментарите си. Дори, когато пишете лични имейли, внимавайте, защото те могат да бъдат препратени на други хора, които ще ги прочетат.
● Изразявайте се ясно и логично. В Интернет хората ще ви опознаят чрез писмения ви език.
● Споделяйте знанията си. Едно от най-големите предимства на Интернет е броят на хората, с които можете да общувате. Ако провеждате някое интересно проучване, споделете откритията си с другите.
● Не вярвайте на всичко, което четете! Интернет е до голяма степен неконтролирана система, така че всеки може да напише всичко на неподозиращата публика, без да бъде държан отговорен.
● Пазете собствените си пароли в тайна.
● Внимавайте преди да издадете лични данни (фамилно име и адрес). Ако имате съмнения, не го правете. Хората, с които общувате в Интернет може да не са тези, за които се представят.
● Ако искате да се срещнете с някой, с когото сте общували чрез онлайн общността, поискайте разрешение от учител или родител и указания къде и кога да се видите. Вашият родител или учител може да пожелае да ви придружи на първата среща.
● Ако се чувствате неудобно в някой уебсайт, напуснете го веднага.
● Отваряйте имейли само от познати източници, за да намалите риска от проникването на вируси в компютъра ви.
● И накрая, бъдете великодушни. Хората, които комуникират онлайн може да използват език, който не им е майчин, или може още да не са свикнали с Интернет. Лесно е да се греши и ако някой го направи, простете му и му покажете любезно къде е сбъркал, за предпочитане чрез личен имейл, вместо публично.
Това е: какво ще кажете? Всичко е верно, но... има едно но, голямо НО: доколко тия правила за етично поведение се спазват в нашия, в българския интернет? Е, да оставим мен и неколцина други - сред блогърите поне - които сме образец за етичност, но какво може да се каже за "масовия случай"? Не мислите ли, че у нас в този проклет масов случай са се установили правила, диаметрално противоположни на изброените току-що? Всичко се прави тъкмо наопаки: нима не е така? Какво да правим, как да поведем една борба за "етизиране" на българския интернет и на българската блогосфера в частност? Аз съм готов, виждате, че водя тази борба понякога комай съвсем сам. Има ли други ентусиасти, които да ме подкрепят?
Все повече и повече хора използват Интернет, което води до създаването на една нова общност – онлайн общността. Тя преминава географски, демографски и социални граници и обединява хора от цял свят. Във всяка общност има правила и норми, които се спазват. За правилата и нормите на онлайн общността често се говори като за Интернететикет или нететикет.
По-долу са изложени някои правила и норми, които си струва да спазвате, за да ви носи удовлетворение вашият онлайн опит.
● Бъдете любезни и не обиждайте. В Интернет вие протягате ръка към една твърде многообразна общност и е добре да запомните, че неща, които на вас не ви изглеждат обидни, може да са обидни за други.
● Бъдете честни. Пишете каквото действително мислите – въпреки че Интернет изглежда безличен, вие трябва да носите отговорност за коментарите си. Дори, когато пишете лични имейли, внимавайте, защото те могат да бъдат препратени на други хора, които ще ги прочетат.
● Изразявайте се ясно и логично. В Интернет хората ще ви опознаят чрез писмения ви език.
● Споделяйте знанията си. Едно от най-големите предимства на Интернет е броят на хората, с които можете да общувате. Ако провеждате някое интересно проучване, споделете откритията си с другите.
● Не вярвайте на всичко, което четете! Интернет е до голяма степен неконтролирана система, така че всеки може да напише всичко на неподозиращата публика, без да бъде държан отговорен.
● Пазете собствените си пароли в тайна.
● Внимавайте преди да издадете лични данни (фамилно име и адрес). Ако имате съмнения, не го правете. Хората, с които общувате в Интернет може да не са тези, за които се представят.
● Ако искате да се срещнете с някой, с когото сте общували чрез онлайн общността, поискайте разрешение от учител или родител и указания къде и кога да се видите. Вашият родител или учител може да пожелае да ви придружи на първата среща.
● Ако се чувствате неудобно в някой уебсайт, напуснете го веднага.
● Отваряйте имейли само от познати източници, за да намалите риска от проникването на вируси в компютъра ви.
● И накрая, бъдете великодушни. Хората, които комуникират онлайн може да използват език, който не им е майчин, или може още да не са свикнали с Интернет. Лесно е да се греши и ако някой го направи, простете му и му покажете любезно къде е сбъркал, за предпочитане чрез личен имейл, вместо публично.
Това е: какво ще кажете? Всичко е верно, но... има едно но, голямо НО: доколко тия правила за етично поведение се спазват в нашия, в българския интернет? Е, да оставим мен и неколцина други - сред блогърите поне - които сме образец за етичност, но какво може да се каже за "масовия случай"? Не мислите ли, че у нас в този проклет масов случай са се установили правила, диаметрално противоположни на изброените току-що? Всичко се прави тъкмо наопаки: нима не е така? Какво да правим, как да поведем една борба за "етизиране" на българския интернет и на българската блогосфера в частност? Аз съм готов, виждате, че водя тази борба понякога комай съвсем сам. Има ли други ентусиасти, които да ме подкрепят?
2 коментара:
След като сте открили, че спазвате всички правила от нетикета в максималната им степен, дали няма да откриете и максимално съвпадение с описаните тук поведения?
---8<---
DON’T FEED THE FORUM TROLLS
ФОРУМНИТЕ ТРОЛОВЕ - ПАРАЗИТИ В МРЕЖАТА
http://bugtraq.ru/library/underground/trolls.html
mindw0rk
Публикувано на 28 март 2007, 00:34 h
За много хора, форумите вече са постоянно място за общуване. Запознават се, решават наболели проблеми, споделят натрупан опит. И даже не подозират, че съвсем наблизо, скрили се в засада, стоят акули. Те се показват в самия разгар на беседата, хвърлят няколко точни фрази и дружелюбните места за среща изведнъж се превръщат в място за флейм и изясняване на отношенията. Тези акули не без гордост наричат себе си тролове и смятат, че нямат равни на полето на форумните битки.
Исторически корени
Словосъчетанието “форумен трол” се появява някъде в края на 80-те години, но самото явление е толкова старо, колкото и BBS и USENET. Смята се, че терминът е бил заимстван от риболова, където трол се нарича стръвта на кукичката. Тролинга по форумите много прилича на риболова. На наивните потребители се подхвърля провокационна публикация (примамка), на която те реагират емоционално и по този начин приличат на хваната риба в мрежата на флеймъра.
На 8-ми февруари 1990 г., някой си Mark Miller споменава термина „трол“ в своя публикация в USENET до потребителя Tad: „Ти просто не си способен да разбереш това, което всички тук ти обясняват, на теб изобщо е безполезно да ти се обяснява каквото и да е. Но най-тъжното е това, че ти си абсолютно убеден в собствената си правота. Ти просто си нагледен пример за грешка на природата и направи ни услуга – завърши своя път в хранителната верига. Умри, глупав, охранен трол“. Това е било най-ранното фиксирано използване на думата „трол“ по отношение на флеймърите.
В началото на 90-те години, в новинарската група alt.folklore.urban популярност добива израза “trolling for newbies”, който се отнасял за шегите на ветераните от USENET спрямо новаците, възприемащи твърде сериозно публикациите и темите.
Дълго време троленето се смятало за безобидно занимание на спорещите, игра на аргументи. Но във втората половина на 90-те се появи нова разновидност тролове, които имаха за цел целенасочено унищожаване на избрана конференция или новинарска група, което се постигаше с масивно заливане с безсмислени съобщения или публикации, не представляващи интерес за постоянните читатели. Обикновено, в момента, в който количеството на този спам превиши 75% от всички публикации, читателите се отписват и трафика във форума или групата започва да клони към нула. Примери за подобно действие могат да бъдат новинарските групи uk.local.birmingham и alt.astrology.metapsych, прекратили напълно своето съществуване заради атаки от форумни тролове.
Вероятно, един от най-активните тролове от средата и края на 90-те е потребителя с име Callidice, обитаващ най-големият политически форум Guardian Unlimited. С пускането на стотици провокационни теми, той успява собственоръчно да скара огромно количество абонати (на този форум) и да посее истинска параноя в общността – на хората им се струвало, че зад всяка тема стои той – Callidice. Разбира се, той нееднократно е бил гонен от там, както са били правени и опити да бъде открит в реалния живот, но флеймъра винаги успявал да остане анонимен и да намери начин да се върне. В края на краищата, заради възникналото недоверие и постоянните расистки спорове, разгарящи се с или без повод, сайтът беше затворен.
Задача на всеки трол е да превърне спокойната дискусия в яростен спор, в конфликт, в който да се намесят колкото е възможно повече участници, като първоначалната тема на дискусията бъде окончателно и безвъзвратно забравена. Мотивите за това могат да бъдат най-разнообразни. На някои просто им доставя удоволствие да поспорят и развлекат за сметка на някой друг себе си и останалата аудитория, други се опитват по този начин да попречат на дискусия върху неудобна тема, а има и хора, за които троленето е самоутвърждаване и борба на интелекти. Смята се, че с тролене се занимават само комплексирани деца, но всъщност това не е така. Понякога сред най-добрите тролове попадат възрастни, сериозни хора, заемащи солидни длъжности (професори в научни заведения, политици, телевизионери), предпочитащи да се разтоварват по този начин.
Тактика на троловете
Различните тролове действат различно. Някои могат само да отговарят на всички реплики с прости фрази, други обичат интелигентно и красиво да стъпчат опонента в калта. Но съществуват някои техники, които се използват от повечето опитни тролове. Ето някои от тях:
о А кой е тук тролът?
Популярна тактика на форумните тролове е да обвинят своите опоненти, че именно те са тролове. Доколкото самото понятие „трол“ е субективно и няма ясни критерии, по които да бъде идентифициран, е много лесно просто да обвиниш човек, че всички негови изказвания и аргументи не са нищо друго, освен провокация, а самият той е флеймър-терорист, дошъл само да флуди. Неопитните потребители започват да се оправдават, но това е път, който обикновено води до никъде;
о Просто шега
Ако спорът достигне своя апогей и срещу трола се опълчи целия форум, той може просто да обяви, че всичко казано от него е било шега и спорещите с него са били достатъчно глупави, за да го възприемат сериозно;
о Двама братя-акробати
Достатъчно ефективен метод, особено във форумите и IRC е създаването на собствен двойник под друг псевдоним, с помощта на който може да оказваш поддръжка сам на себе си. Когато в спора между двама опоненти се появи трета страна, заемаща напълно страната на единия от участниците и осмиваща другата, това има достатъчно силен психологичен ефект. При това, двойникът изобщо може да не прилича на главния герой на трола, представяйки се за авторитетен и сериозен човек;
о Знаеш ли какво?
Опитните флеймъри нерядко се позовават на известни факти или случки в потвърждение на техните думи. Например, някъде в канала #anti-gay, тролът започва своята провокация за това, че да бъдеш гей не е чак толкова лошо нещо и привежда като доказателство купчина известни личности, постигнали успех, независимо от своите сексуални аномалии.
о Успокой се, хлапе
Много ефективна е тактиката, при която в началото тролът изкарва някои от читателите извън себе си (а за това е достатъчно да се осмеят разумни, логични аргументи) и след това, когато той се поддаде на емоциите си и премине към личността на трола, да се заложи на контраста. Да се говори спокойно, разумно, с умен вид и да се набляга на психичното (или емоционално) разстройство на опонента;
о Доказателства
Опитните тролове много обичат да искат доказателства за всяко изречение по техен адрес. Каквото и да му кажете, в каквото и да изобличите, тролът ще поиска неопровержими доказателства, в противен случай това остават само празни думи. Трябва ли да споменаваме, че каквито и доказателства да бъдат представени, те ще бъдат осмяни, заедно с техните автори.
о Мълчанието на агнетата
Мълчанието е най-мощното оръжие на трола. По време на спор, опонента може да приведе блестящ аргумент, но умният трол просто ще го остави без коментар, коментирайки вместо това съвършено маловажни фрагменти. Но стига опонента да допусне грешка или да приведе слаб аргумент, тогава красноречието на трола блясва в пълната си красота.
Съществуват даже флеймърски съревнования, победителите от които се признават за най-способни спорещи. Да ги разгледате и ако искате да участвате можете на сайта www.flamechampsnetwork.com.
Най-добрият начин да се противопоставиш на трола е да не отговаряш на неговите публикации. В англоезичния свят много е разпространен следният израз “Don’t feed the forum trolls – Не хранете форумните тролове”. Нали храна за троловете са именно отговорите на възбудените потребители и колкото повече се разраства флейма, толкова по-сит става тролът. Разбира се, може да се включиш в спора и да се опиташ да „победиш“ провокатора, но трябва да се има предвид, че професионалните флеймъри имат много голям опит във воденето на спорове и че те просто не признават аргументите на опонента, колкото и убедителни да са те. А всички опити за доказване на грешките на трола завършват с вашето осмиване. Това е все едно да се опитате да победите рибата в конкурс за най-продължителен престой под вода – споровете и словесните престрелки за трола са също толкова естествена среда, както и водата за рибата. И обикновено, единственото, което може да получи човек, встъпил в подобна полемика, е раздразнение и развалено настроение.
...
---8<---
Иване, отговорих ти вече на въпроса: цитираният текст тук е една натруфена глупост. Има свобода, интернет е свобода, а това какво някой си нарекъл, си е негова лична преценка и съвсем не е задължителна за всички. Ти, Иване, май се опитваш да устроиш "другарски съд" над мен и над моята "неправилност", това, братле, е чистопробен комунизъм, знаеш ли го?! :-)
Публикуване на коментар