Един млад човек, Борис, реагира най-остро срещу ония "външни българи", които, отвратени от "простотията, селянията и другите дефекти на българщината", заявиха, че тяхното "вкъщи" било там, където им е добре, сиреч в чужбината. И ето той написа тази горчива реплика: "Сакън някой да не вземе да защити родината. Веднага се оказва „тъп и ограничен“…" Написах му в отговор ето това:Борис, с тази си реплика ми даваш повод да разсъждавам, та искам да кажа нещо. Да се хули абстрактно "народът" и "родината" наистина е глупаво, то е избиване на комплекси и бягство от отговорност. Щото се оказва, че не аз, ти, той и тя сме виновни за случващото се с нас, ами "абстрактната простащина и селяния" са виновни: много е лесно по този начин да си крием главите в пясъка като щраусите.
Ние, българите, сме всякакви, ние сме различни, има и свестни, които обаче, кой знае защо, мнозинството у нас продължава, както и във времето на Ботев, да нарича луди. Но аз апелирам да бъдем пределно честни и откровени при изобличаването на недъзите в психологията именно на този "нормален" и "масов" българин, защото само ако сме безпощадни към своите недъзи и дефекти, то това значи, че сме събрали решимост да скъсаме решително с тях. Това, че сме осъзнали тяхната гибелност, е стъпка към поправянето им.
А пък в такъв момент, в който болната от разсейките на комунизъм и на лениво - вековно, колективистично и стадно! - славянофилство нация търси път към своето здраве, та в такъв момент да се защищава "родното" може да бъде изтълкувано като насърчаване не на здравето, а на болестта. Тия нации, които са безпощадни към недъзите си, се лекуват и чистят от отровата и заразата. Ала тия, дето мажат с мехлем върху гнойните рани, без да са изрязали гангрената, те не правят добро и едва ли ще се спасят. Забележи, че всяка реставрация на комунизъм - било под формата на крещящ национализъм, било под фасадата на един популистичен бойкоборисов ляв колективизъм - примерно у нас или пък в Русия, се съпровожда от безумно хвалене на "нацията", "родината", "ний, българите", "българското", "наший гений" и пр. Това съвсем не е случайно.
Но според мен нормализирането на психичното здраве на нашата наистина тежко болна нация минава през горнилото на пределната честност и откровеност в изобличаването на дефектите и болестите ни. Това не е самоцелен и просто "мразещ българското" нихилизъм, а е единствен начин за очистване, за катарзис, за насърчаване на съпротивителните сили на обществения организъм срещу болеста, заразите и отровата. Ако не сме способни да отидем докрай, демонстрирайки решимост и желание да се поправим и очистим, ако правим всичко частично или пък говорим с половин уста, ефектът няма да е целебен и ще продължим да си затъваме в слабостта си.
Това е моето мнение и ми е интересно да разбера твоето и на всички други, които пожелаят да коментират.
2 коментара:
Такова безпощадно плюене е наистина грозно и аз напълно подкрепям Борис. Плюейки абсолютно всичко в страната, човек се оказва едно мрънкало и досадник и нищо повече. Ако наистина някой иска да се бори с недъзите в България, то той първо трябва да я обича - защото и ако удряш с бич по цялото тяло, гангрената не ще излезе никога. Патриотизмът е хубаво нещо и е отличителна черта на великите народи - нека се споменат високопатриотични държави като Франция, Германия, САЩ или Англия /като част от Великобритания/.
Ето и тук мнението, което изразих преди малко под другата публикация:
Аз реално няма какво да напиша, когато съм съгласен с вашите мнения. И все пак...
Никога не съм отричал положението в България и акъла на гражданите й. Да се правим на ударени с мокър парцал не е решението - разбира се, че го знам. Но може би точно това не изясних правилно. Кривините трябва да бъдат „смъмряни“. Става дума за градивна критика в най-чистия й вид, критика от любов. В съвсем друга графа поставям аз лично чистото комплексарско плюене и самозабравяне. Виждам, че и тук сме на едно мнение.
За мен решението не е да критикуваме самите дупки по улиците например, а причината за появата им. Избрах точно дупките, защото ние, обикновените граждани, вина за тях нямаме или поне не пряка. Вината е изцяло в тия, които отговарят за поддръжката на инфраструктурата, или с други думи - нашите „идеални“ държавни ръководители. Друга е ситуацията с мръсотията по улиците естествено.
Най-важното - не искам да изглеждам като някакъв див противник на българския емигрант. Радвам се, че има много интелигентни българи из целия свят, които се борят и показват на чужденците истинското ни лице - че не сме цигани, не говорим задължително турски, не крадем, не мамим, не ходим неокъпани и неизпрани и т.н., а че сме хора, напълно равнопоставени на тези, при които по стечение на обстоятелствата сме отишли да живеем/учим/работим.
С най-добри чувства!
Публикуване на коментар