Продължавай да ровиш там долу, славен кърт!

(Чакат ни невероятни политически зрелища и сеири, а пък после ще дойде отрезвяването – ще се оправим едва когато повярваме в себе си)

Съвместна публикация със сайта ОБЩЕСТВО.НЕТ

● Какво мислите за новосформираната партия на Елеонора Николова и Мария Капон? Ще се промени ли нещо в дясно?

Аз ще отговоря на въпроса ви, но искам преди това да очертая политическия контекст, от който зависи адекватния му отговор. Моята теза от доста време е, че боледува не просто дясното или десницата, а че в най-сериозна и тежка криза е самата млада и неукрепнала българска демокрация. А пък тази криза се усеща най-болезнено – и съвсем не случайно – тъкмо в средите на десницата! Кризата на десницата е симптом на кризата на самата българска демокрация, която, уви, все повече губи чертите си на автентична демокрация. У нас в последните години се правят най-настойчиви опити демократичната форма да се изпълни с олигархично-авторитарно съдържание, с други думи казано, процесът на путинизация на страната върви с ускорени темпове. Вече на стартовата линия загрява новият “тато”, наречен вече – за разнообразие! – “бато”. Щото нашият карикатурен “Путин”, носещ псевдонима Гоце, вече не става за тази работа, а пък бабаити кат бат Бойко стават, знайно е, за всичко. Самият факт, че за “спасител на нацията” олигархичните медии подготвят един генерал – пък макар и трафаретен, пък макар и оперетен, пък макар и просто пожарникар – е скандален за една страна, претендираща да е демократична, да не говорим за европейска. Генерал бат Бойко, съгласете се, все пак не е генерал Дьо Гол.

И в тази ситуация на тотална подмяна на демокрацията ни със сурогати, с непълноценни заместители, в тази атмосфера, в която политическият ни живот все повече заприличва на най-безвкусен чалга-концерт с най-некадърни менте-звезди, всичко трябва да бъде най-фалшиво, жалко, оперетно и… наопаки. По тази причина бившият (“бивш” ли рекох?!) комунист бат Бойко се представя, представете си, за “десен”! То е все същото, примерно, една дългогодишна професионалистка от най-древната професия, упражнявана по магистралите, да почне най-сериозно да претендира че е морален наставник, проповедник и дори нравствен стожер на нацията ни. Ако някой сериозно почне да твърди, че мафиотът бат Бойко е, простете, “десен”, то това просто показва, че този някой няма и най-елементарна представа що е дясно. Или пък че е най-обикновен шарлатанин от типа на Андрей Райчев, да кажем.

Та ето че сега стигам до партията на двете така усърдни в политиката дами, едната русенка, другата пловдивчанка. Това само по себе си е куриоз: две дами да са лица на една и съща партия е същото като две жени едновременно да са любовници на един и същ мъж, да знаят това и да не са си оскубали още косите или пък извадили очите; това явно е невъзможно, дори, както е в случая, техният възлюблен да е великан кат вездесъщият титан бат Бойко. Но пък за морално пропаднали дами, както знаем, всичко е възможно, те са способни и на групов политически секс, стига политиката да замести поне отчасти оргазмите им. А иначе замисълът с тази новоучредена по нареждане на бат Бойко партия на двете политически непорочни девици е съвсем ясен: бат Бойко си гласи “дясна коалиция”, понеже има съвсем основателни съмнения, че омразният на всинца Костов скоро ще угаси апетитите му да бъде “десен водач”. Технологията в случая е тази: колкото повече “десни” менте-партии възникнат и след това се гушнат около ГЕРБ на самия дон Бойко – който, разбира се, е готов да ги обгрижи под крилото си както квачката се грижи за пиленцата си – толкова по-добре. Всичкото се прави та да стане така щото благодушният и толкова наивен избирател да бъде объркан поне още един път и да вземе да подкрепи една пъстро-шарена коалиция, та да могат силите около нея най-после също да намажат повечко от идващите и чакани като манна небесна еврофондове. Най ми е интересно това, че така глупаво самият дон Бойко се издаде: в наименованието на партията му фигурира думата “европейски”, което ясно показва насочеността на апетита му – негов и на приятелката му, която, както знаем, е шефка на банка. Е, в партията на двете непорочни дами думата “европейски” е заменена с “единна”, но то е тъкмо за баламосване на народа. А пък за степента на нахалството им говори факта, че те всъщност откраднаха абревиатурата на ЕНП. Така че предвиждам в близко бъдеще да възникне поне дузина от нови и все “десни” партии-ментета, които бат Бойко да използва за окончателно добаламосване на вече добре объркания многострадален електорат.

● Абаджиев и Николай Младенов останаха извън тази конфигурация, кой според Вас ще спечели повече?

Е, Младенов получи каквото бленуваше – да бъде евродепутат – то това, разбира се, е предела на неговите мечти. Както и после, след евродепутатството, да поседи до преклонна старост някъде посланик из китна Азия или Африка. За такива нещица се борят тия наши безскрупулни херои: да не мислите че те имат някаква кауза?! Недейте така де, моля ви, не бъдете пълни наивници! А пък Абаджийчето, естествено, също се гласи за някакъв пост и понеже не става за лидер поради прословутата му обратна захапка на ченето, която развеселява истерично електората, то донът ще го тури поне министър като грабне властта. Така че от играта, която се разиграва в момента пред очите ни, ще са доволни всички: всеки ще получи нещичко, което си е бленувал. Ето, примерно, твърдят, че Береков получил заради услугите си към дон Бойко лично от него като подарък новичък джип-беемве, та да си джитка натук-натам. За да получиш нещичко в тия време се иска просто, дето се казва, да си готов да се разделиш и с последната си капка достойнство и да почнеш да лижеш или целуваш я ръце, я крака, я някои други, не чак толкова престижни части на могъщите телеса на великия дон Бойко.

● Какво го чака дясното след всичко казано?

Дясното, ама наистина дясното – щото дотук говорихме за псевдо-дясното, за дясното-менте – го чака процес на възвръщане на жизнените сили чрез овладяване на все нови и нови съзнания. Успоредно с възвръщането на съпротивителните сили на младата българска демокрация – посечена така безжалостно и заместена от блудстващата с демократичното вакханалия на ченгесарско-олигархичния възход, който се установи с връщането от ДС на псевдоцаря-ченге – ще започне да се възвръща и доверието към автентичната българска десница. Стига тя да не се поддаде на съблазните и да устои на олигархичния аморалистичен напор. Пред българската десница в този момент има два варианта, между които тя трябва да избира. Единият е да се самоубие, като се превърне в най-презряна слугиня из сараите на блудстващия с демокрацията и с народните чувства самодържец-пожарникар и толкова безскрупулен популист и лицемер. Другият вариант е да устои на олигархичните съблазни с власт и облаги, стоически да издържи на популисткия прилив и като дон Бойко доведе страната до пълен крах, тогава и последните глупаци да прозрат, че игри повече със съдбата на нацията не трябва да се допускат. И тогава всички ще се сетят за автентичните десни – Костов и другите – и ще ги подкрепят. Аз се надявам и новият лидер на СДС, философът Юруков, да удържи на напъните на кариеристите и властолюбците от СДС за прегръщане с бат Бойко, да потърпи в неприятната позиция на твърда опозиция по отношение на блудстващата оригархия. И така заедно с ДСБ да останат единствена алтернатива на затъналата в пороци и аморализъм лява и популистично-олигархична политическа класа.

Защото в политиката обикновено печелят истински само тия, които не се поддават на лесните съблазни и изкушения с власт и облаги; точно от такива по-идеалистично настроени политици печели в крайна сметка и нацията. Защото въпреки всичко в живота се налагат по-жизнеспособните ценности – за мен такива са автентичните десни ценности на свободата и на достойната, определяща сама живота си и инициативна човешка личност. Тази е оста на дясната политическа философия и ценностна система, която освобождава индивида от диктата и произвола на държавата и на правителството. Тази политическа програма единствена е способна до донесе на нацията действителен просперитет. А иначе користният прагматичен интерес в политиката печели лесни победи, той изсмуква подобно на паразитите и вампирите жизнените сили на обществения и народен организъм, а след това бяга, водейки се от принципа “а след мен и потоп”. Чудното е само че след като този сюжет го преживяхме на няколко пъти и то съвсем наскоро – правителствата и лапаческите коалиции на Живков, Луканов, Попов, Беров, Виденов, Симеон, Доган, Станишев – още не сме прозрели истинските механизми на случващото се, а пък мнозинството все още си страда от гибелни (“ГЕРБелни”) илюзии за месии и “народни чиляци”. Аман от простотия бих си позволил да възкликна в тази връзка… имам това право, защото не съм политик…

● А персонално партията на Костов?

В ДСБ ситуацията също е тежка, мнозина кариеристи напират Костов да се махне, та да се снеме гибелния за амбициите им курс на идеологическа, ценностна и коалиционна девственост и изолация. Пък на тази основа да се почнат така страстно желаните комбинации за листи, постове, облаги, за нов дележ на баницата и за нови кражби. Проказата на българския политически живот е все същата байганьовска психология на келепирджийството, което именно разяде изотвътре всички партии и доведе до страшната криза на демокрацията, изразяваща се в пълно нехайство спрямо ония ценности, от които зависи в крайна сметка всичко в живота ни – и като индивиди, и като народно цяло, и като обществен организъм. Днес обезвереният електорат не вярва на никой тъкмо заради тази всеобща склонност на уж легитимния политически елит, съставен комай все от същински маскари, да не признава нищо свято. Това е страшното: над две-трети от избирателите заради колосалните злоупотреби намразиха както демокрацията, така и демократите, така и самата свобода. Забелязвате ли как никой, особено пък популистът дон Бойко, не смее да се нарече “демократ” – това не било престижно вече. Тези обезверени от произволите на управниците хора вече съвсем не ходят да гласуват, тях дори и титанът дон Бойко не може да закара до урните. Ето тези хора според мен, съвсем основателно разочаровани от всички, са истинския резерв на автентичната десница, който рано или късно ще възроптае и ще разпознае лидерите си – стига, както казах, десните партии да не се впуснат заради лакомия по властта в развратен брачен съюз с дон Бойко. От дясното в тази ситуация се иска да търси всевъзможни начини да стигне до съзнанието на колкото се може повече разочаровани избиратели, като при това направи нужното да ги зарази със своите ценности. И като покаже един толкова рядък за нашите съвременни нрави политически морал и дори аскетизъм. Иска се твърдост на духа, иска се нравствена сила, чрез която да се устои на политическата келепирджийска порочност, която днес символизира милиционеро-ченгесарската партия ГЕРБ, другото, истински мафиотското “Аз” на старата блудница БКП. Ако автентичните десни издържат, бъдещето е тяхно, в тях всъщност е и спасението ни: те вече промениха, европеизираха и осъвремениха България в лицето на правителството на Иван Костов, спасиха я от толкова страшни провали, сега им предстои да съберат сила за последното, и то може би най-сериозно изпитание, което гербоваците ни подготвят. Да, надеждата ми е в автентичната, доказала себе си традиционна десница, на която й предстои още веднъж да спаси България от разгащилата се окончателно олигархична политическа класа.

● Петър Стоянов дали ще се завърне по някое време както се казва на бял кон?

Петър Стоянов, простете, е бита карта отдавна, и това дори и той вече твърдо го знае. Така че никога вече няма да се върне в политика, освен ако не направи нужното да се доорезили изцяло като се хвърли в прегръдките на дон Бойко. Аз предвиждам бившият президент скоро да почне да лъска обущата на този последния, защото като награда иска чисто и просто да го пратят поне посланик в Америка. Стига да направи каквото може за победата на генерала-пожарникар и това ще стане. А от него се иска да апелира за признание на ГЕРБ-оваците поне пред ЕНП (не смешната партия на двете влюбени в дон Бойко дами, а тази в Европа!). П.Стоянов си знае колко му е паднала цената, та е готов на всичко, стига да не е прекалено далеч от приятното, излъчващо омайваща топлина огнище на властта. У нас който не е бил на власт, само той няма да направи всичко, за да се орезили колкото се може повече, ама само и само да се добере пак до властчицата. Вижте го наш Жельо какво прави: готов е да връзва даже обущата на Станишев! Жалка картинка, балкански безсрамни нрави и липса на всякакви нравствени спирачки…

● Ролята на Бойко?

Аз достатъчно вече се изказах за Слънцето, което, подобно на звездата на Путин в Русия, огрява приветливо българските простори и топли душите на жадните за власт, келепири и евтина слава нашенски продажници. Но този човек ще свърши и ще се довлече до пълното падение по-скоро отколкото това стана дори със Симеона. Щото Симеон, нищо че беше така грозно манипулиран да загуби тотално всичко (ако изключим засега няколко двореца, които обаче също скоро ще загуби и то завинаги!), все пак има известен природен аристократизъм, докато дон Бойко прилича и се държи по-скоро като Ивайло Свинаря Бърдоквата. Този човек обаче ще нанесе доста щети на нацията, ще се постарае да са повече, и слава Богу че ще свърши бързо и ще бъде изритан съвсем скоро от разгневената публика – както стана първо с единия Качински в Полша, а скоро ще стане и с другия близнак Качински. Ние като нация обаче имаме толкова къса памет, пък вероятно и доста залиняла способност за съждение, щом не можем да направим така простата връзка между бодигарда на Тодор Правешки и на Симеон Кобурготски и съдбата на неговите така безславно отишли си патрони. Но поразии и генералът-пожарникар ще нанесе колкото може повече, подобно на това както Симеон направи така щото поне още 10-20 години да сме си най-бедни в Европа.

● Каква е Вашата прогноза, кой ще управлява след парламентарните избори, когато и да са те?

След изборите, смятам, че ще имаме доста странна ситуация. Бойко Борисов няма да може да управлява сам, понеже цялата закърпена подобно на циганска шатра с всякакви парцали и кръпки коалиция няма да събере мнозинство. И на пожарникаря ще му се наложи да излъже – той това поне го умее: лъже право като те гледа в очите! – избирателите си и да се прегърне било с БСП, било с ДПС. Доган и Бойко са като братя-близнаци, така че предвиждам БСП да не прибегне до самоубийствена прегръдка с титана. Изобщо ще стане така, че в един момент бат Бойко ще трябва да се моли та да не изпусне властчицата. Нищо чудно даже да се наложи и на Гоце да се намеси, та да разцепи чрез свои хора БСП, и едното, по-“дясното” й крило да иде да се гушне с ГЕРБ във властта. Ето защо предвиждам че залезът на дон Бойко ще почне едновременно с пълния му триумф, с първия ден на идването му на власт. Това е иронията на живота и на историята: клоунадите в политиката са съвсем временно явление, звездите чалга-политици изгасват много по-бързо от другите чалгаджии.

Та една наистина много шарена коалиция около ГЕРБ, пълна с престарели или поповехнали партийни дами като баба Мозер, Елеонора и Марийка, и поддържана от дръзновени млади репортерки, мечтаещи, както казваше Иво Беров, само да поопипат някой ден мускулите на дон Бойко, та значи една такава шоу-компания ще управлява България известно време в комплот с ДПС и с части от БСП, зрелището ще бъде съвсем пълно, дон Бойко като Уго Чавес щом му скимне и явно всеки ден ще ни държи речи от по десетина часа, излъчвани едновременно по всички до една телевизии, народът ще слуша, ще слуша, ще цъка с език, ще цъка, пък като му писне, ще грабне тоягите и ще изгони тази сбирщина там, дето й е мястото – на боклука на историята.

Духът, впрочем, си знае работата: неуморният човешки дух продължава да си рови там, долу. Нищо че на повърхността нещата ни изглеждат така отчайващи, трябва да вярваме само нему. Народът казва: "Всяко зло за добро!", има смисъл в тази поговорка. Нека да безобразничат нахалниците, лицемерите, популистите, комунистите. Те затова правят така, понеже знаят, че са обречени: това тяхното вече са конвулсии! А те си мислят, че триумфират, нека! Затова бих си позволил да кажа ето това: "Продължавай да ровиш там долу, славен кърт! Ти си знаеш работата, ние се уповаваме в теб! Защото в себе си те чувстваме, защото ти - Божият дух в душите ни! - си нашата сила, която нищо не може да надмогне!" .

Тази е моята прогноза, съвсем сериозно говоря, нищо че добре зная, че изобщо не ми вярвате. Но такава е задачата на философите, впрочем: да говорят според истината, независимо колко неправдоподобна да изглежда тя. Да не забравяме, че сега живеем във време, в което лъжата властва и тържествува. Та по тази причина моите думи ви изглеждат съвсем “нереалистични”. То е понеже така сме свикнали с лъжата, че я вземаме за истина, а пък истината я вземаме за лъжа. Но истината изобщо не страда от тази работа и съвсем уверено върви към своето окончателно тържество…

(Едно мое интервю пред сайта Общество.нет)

Добави в Svejo